Кралството на Източните англи (на староанглийски:Ēast Engla Rīce; ), е ранносредновековна монархия на англите, заемаща територията на днешните графства Норфолк и Съфолк източно от Фенските блата. Кралството възниква с англо-саксонското установяване в Британия и се управлява от Вуфингите (вълчи синовеHigham, N.J. (1999). ) докато не е завладяно от Мерсия през 794. Източна Англия е завоювана от даните през 869 и попада в Данелоо, докато Едуард Стари не я покорява и включва в Кралство Англия като съставно графство през 918.
Според Беда и неговата Англосаксонска хроника източните англи, мерсийците и нортумбрийците произхождат от района на Ангелн в днешна Германия.Warner, Suffolk, p. 61.Kirby, p. 20. Те говорят староанглийски език, като явно Източна Англия е мястото, където се е зародил английския езикKortmann, Bernd; Schneider, Edgar W. (2004). . Англите се настаняват в териториите на ицените и римското средище Вента Иценорум, близо до днешния Кайстор Сейнт Едмънд.Higham, N.J. (1999). Основоположник на управляващата източноанглийска династия е ВуфаKirby, Earliest English Kings, p. 4.. Редвалд е първият Вуфинг, покръстен в християнската религия, макар и да запазва всички езически ритуали. Най-вероятно известното корабно погребение в Сътън Ху принадлежи именно на Редвалд Вуфинг. Наследниците му загиват в битки с Мерсия, но източноанглийският епископ на Домок Феликс Бургундски успява да укрепи християнството в кралствотоWarner, The Origins of Suffolk, p. 109..Warner, The Origins of Suffolk, p. 84.. Сходството между археологическите находки в Сътън Ху и Вендел, Швеция допуска заключението, че Вуфингите са наследници на владетели от Източна СкандинавияYorke, Kings and Kingdoms, p. 61 Кралството граничи на североизток със Северно море и с Есекс на юг, а на запад е агресивния съсед Мерсия Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, pp. 1 – 2.. Според историческият извор Tribal Hidage площта на Източна Англия възлиза на 30000 хайдаKirby, Earliest English Kings, p. 11.. Поради ерозия на блатистия терен почвите в района са предимно алувиални, а плавателността на реките и естуарът са затруднени от тиня и пясъчна коса. Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, p. 2.
През 794 Офа Пибинг екзекутира последния източноанглийски крал Етелберт II и Мерсия поема властта над кралството за следващия четвърт век.Brown and Farr, Mercia, p. 215. Източните англи въстават през 825, но без траен успех, защото канят Егбърт Уесекски за протектор.Brown and Farr, Mercia: an Anglo-Saxon kingdom in Europe, pp. 222, 313. През 865 Източна Англия е завладяна и става плацдарм на Езическата армия на викингите Kirby, The Earliest English Kings, p. 173.Hidden East Anglia – Part 5 – The Last Mystery: Where Did Edmund Die?Higham, N.J. (1999). Hoops, Reallexikon der germanischen Altertumskunde, Volume 6, p. 328.Keith Briggs, Was Hægelisdun in Essex? Forte, Angelo; Oram, Richard D.; Pedersen, Frederik (2005). , а към 880 Гутрум секат монети в този район и воюват с УесексStafford, in A Companion to the early Middle Ages, p. 205. През 917 няколко последователни поражения на викингите водят до загубата на Нортхямптън и Хънтингдън. Датският източноанглийски крал е убит в Темпсфорд и въпреки отвъдморските подкрепления Дейнлоо губи Кеймбридж. С това Едуард Стари прекъсва викингското владичество над Източна Англия.Stenton, Anglo-Saxon England, p. 328.
Източна Англия се споменава и в History of the English People, Historia Brittonum, Life of Foillan, Liber Eliensis, Historia Anglorum, Flores Historiarum.
Източници
Крале на Източна Англия Период Династия Управление Крал Бележки ВуфингиНеизвестна датаВехаNennius, Historia Britonum, p. 46.571ВуфаОсновоположник578 ТитилаYonge (trans.), The Flowers of History, p. 269.616,Lapidge et al, Anglo-Saxon England, pp. 508–509. – 627Yorke, Kings and Kingdoms, p. 67.Редвалд Бретвалда.Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. x.Yonge, The Flowers of History, p. 277.до 627.ЕрпенвалдБеда, The Ecclesiastical History of the English People, Book II, chapter 15.627 – 630.Рихбертоколо 630.ЗигебертАбдикирал, убит в битка.около 630, през 634 управлява заедно със Зигеберт.ЕкгрикУбит в биткаKirby, English Kings, p. 74.около 640 – 653Анна ИзточноанглийскаПлеменник на РедвалдSwanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. 28.около 653 to 655.Fryde et al, British Chronology, pp. 8–9.ЕтелхерБрат на Анна. Убит в битка655 to 663.ЕтелволдБрат на Анна663 to 713.ЕлдвулфПлеменник на Анна713 to 749.ЕлфвалдСин на Елдвулф.не-Вулфинги749.Беона, Алберт и ХунТриумвиратHill et al, Aethelbald and Offa, p. 128..Ashley, British Monarchs, p. 244.Неизв.ЕтелбертПодчинен кралYorke, Kings, p. 64.?779 to 794.Етелберт IIСече собствени монетиKirby, Earliest English Kings, p. 164.Екзекутиран от ОфаМерсияОфаFryde et al, British Chronology, p. 8.Brown and Farr, Mercia, pp. 5, 135. Held dominion over the East Angles.Yorke, Kings and Kingdoms, p. 64.не-Вулфингиоколо 796 to c. 800.ЕдвалдMcKitterick, New Cambridge Medieval History, p. 555.МерсияКенвулфKirby, English Kings, p. 179.Brown and Farr, Mercia, p. 219.Кенвулф IIYorke, Kings and Kingdoms, p. 122.БеорнвулфBrown, Farr (eds.), Mercia, p. 222. to 826;Убит при бунт в Източна Англия.не-Вулфинги827 to 845.ЕтелстанВдига успешен бунт срещу Мерсия – 825c.845 to 855.Етелверд855 to 869.Едмънд МъченикПоследният англо-саксонски крал на Източна АнглияGiles, Alfred the Great, p. 115.убит от викинги на 20 ноември 869;, канонизиран.Yorke, Kings and Kingdoms, p. 59.Норвежки васални кралеc.875.ОсвалдПодчинен кралc.875.Етелред IIПодчинен кралДатски васални кралеc. 879 to 890.Lapidge et al, Anglo-Saxon England, p. 223.ГутрумПечели кралството през 879 след мира с Алфред Велики и Уесекс.Ashley, British Monarchs, p. 246.до 902.ЕорикУбит в битка през декември 902.902.ЕтелволдПодчинен крал, убит в битка през декември 902.Stenton, Anglo-Saxon England, pp. 321–22.902 to 918.Гутрум IIУбит в битка през 918.Jaques, Dictionary of Battles, p. 1006.Източна Англия става част от Кралство Англия
Категория:История на Англия Категория:Исторически държави в Европа