Корабна артилерия се нарича съвкупността от артилерийското въоръжение, поставено на бойните кораби и предназначено за използване по брегови (наземни), морски (надводни) и въздушни цели. Заедно с бреговата артилерия съставлява морската артилерия. В съвременното понятие корабната артилерия представлява комплекс от артилерийските установки, системите за управление на огъня и артилерийския боезапас.
История на развитието Гладкостволна корабна артилерия (14 – 19 век)
В морето огнестрелното оръжие за първи път е използвано през 1200 г. от арагонците против флота на Анжу. Това са т.нар. „гърмящи тръби“ (итал. cannuncole). През 1281 г. в хрониката „Cronache forlivesi“ вече се говори за бомбардата, а през 1304 г. се появява съобщение за казеннозарядни еднофунтови оръдия (итал. springarda), използващи се на съдовете на генуезския адмирал Раниеро Грималди, който се намира на служба при френския кралКурти О. Постройка моделей судов. – 2-е изд. – Л., 1987. – С. 406. Глава „Судовое оружие“..
Огнестрелните оръдия на сушата съществуват вече със сигурност към 1327 г.Чиполла К. Артиллерия и парусный флот. Описание и технология вооружения XV—XVIII веков. Москва. Центрполиграф. 2007. ISBN 978-5-9524-3303-8.
Появата на първите оръдия на кораби се отбелязва 1336 – 1338 г.Штенцель А. История войн на море. Москва. Изографус, ЭКСМО-Пресс. 2002.Беннет М., Брэдбери Д., Де-Фрай К., Дикки Й., Джестайс Ф. Войны и сражения средневековья. 500 – 1500 годы. Москва. Эксмо. 2006. ISBN 5-699-15647-X. Едно от първите упоменавания за това говори за оръдие, стрелящо с миниатюрни гюлета или арбалетни стрели, поставено на английския кралски ког „Вси светии“.
Първото използване на корабна артилерия е регистрирано в 1340 г. по време на битката при Слойс, което впрочем е безрезултатно.
Не само през 14-и, но и в течение на 15 век, артилерията във флота представлява рядко и малко използвано оръжие. Така например на най-големия кораб от онова време, английската карака „Грейс Дю“, имало поставени само 3 оръдия.
Вероятно през 1500 г. на караката „Шарант“ () френският корабостроител Дешарж за първи път използва оръдейни амбразури (портове)В. Щербаков. Морские громовержцы.
След това, в първата четвърт на 16 век в Англия се появяват големите караки – „Питър Помигренит“ (1510), „Мери Роуз“ (1511), „Хенри Грейс е'Дю“ ( – „Милост Божия на Хенрих“, 1514). Последният е най-голям от тях и носи 43 оръдия и 141 неголеми въртящи се от класа на ръчните кулверини по-малки оръдия.
До края на 16 век на корабите все още има катапулти и балисти. Първото корабно артилерийско оръдие става бомбардата. От средата на 15 век в артилерията започва използването на чугунени гюлета, а също и нагорещени гюлета за запалване на корабите на противника.Четверухин Г. Н. История развития корабельной и береговой артиллерии, т. 1 – Ленинград: Военно-морское издательство НК ВМФ СССР, 1942.
С навлизането си във флота артилерията придобива някои специфични черти: кутиите с бомбардите обикновено поставяли без закрепване, за да не се повреди палубата при отката, завързвайки ги към борда с въжета, а по краищата на кутията слагали малки колелца, за да може удобно те да бъдат върнати на бойната позиция. Наличието на колела става праобраз на лафетите на колела, които се оказват толкова търсени, когато оръдията постепенно се преместват от главната палуба по-надолу към водолинията. С развитието на металургията оръдията започват да се произвеждат не само от мед и ковано желязо, но и от чугун. По сравнение с кованите, чугунените оръдия се оказват по-прости и технологични за производство и по-надеждни за експлоатация, затова към 17 век кованите топове напълно са свалени от въоръжение.Naval Guns: Information from Answers.com
В епохата на ветроходния флот потопяването на дървен кораб, даже натоварен с оръдия и боеприпаси, се оказва не така проста задача. В едно с това ефективната далекобойност на стрелбата – на достатъчно точен оръдеен огън – е нещо, от което може да се желае доста повече за оръдията от онова време. В много случаи изходът на сражението решава абордажа, затова и основна цел на корабната артилерия е поразяването на екипажа и такелажа на кораба, за да се лиши от възможност да маневрира и боеспособност. Към края на 15 век на палубите на корабите се появяват мортири, просъществували в почти неизменен вид до средата на 19 век. През 16 век се появяват оръдия с дължина 5 – 8 калибра – гаубиците, които са приспособени за стрелба с картеч и осколъчни снаряди. Примерно по същото време се появява и първата класификация на оръдията в зависимост от отношението на дължината на техния ствол към калибъра: във възходящ ред – мортири, гаубици, оръдия (топове), кулверина. Появяват се и основните типове боеприпаси: чугунените гюлета, осколъчни, запалитени, картеч. Усъвършенстван е и барутът: вместо обичайната смеси от дървени въглища, селитра и сяра, имаща редица неудобства в използването и съществения недостатък като хигроскопичност, се появява зърнестият барутNaval guns – Conservapedia.
От 16 век артилерията става предмет на научни изследвания и това се превръща в катализатор за нейното развитие, – появяват се квадранта и артилерийската скалаШкала артиллерийская// Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.. В бордовете на корабите се появяват оръдейните амбразури (портове), а оръдията започват да се поставят на няколко палуби, което чувствително увеличава мощта на бордовия залп. Освен увеличаването на броя на оръдията на борда, изобретяването на оръдейния порт позволява поставянето на артилерия от по-голям калибър, без да се нарушава устойчивостта на кораба, чрез поставянето им по-близо до водолинията. Към това време артилерията на корабите все още не се различава съществено от бреговата, но към 17 век постепенно се определили типовете, калибъра, дължината на оръдията, принадлежността и способите на стрелба, което води до закономерното отделяне на корабната артилерия с оглед спецификите на стрелба от кораб. Появяват се лафети с колела за удобство при презареждане, ограничители на отката, ред специални принадлежности и приспособления. Започва използването на прицелната стрелба, развива се балистиката. Основна цел за корабната артилерия все още е поразяването на екипажа на противника, и цялата тактика на морския бой се свежда до произвеждане на удачен залп. През 18 век отново се подобрява барутът, зарядът за оръдията започва да се произвежда в картузи и патрони, появяват се кремъчните запали. В резултат се увеличава и скорострелността. Появяват се книпелите, осколъчните бомби, т.нар. брандскугели и гранатите. На въоръжение се появява ново оръдие – корабният „еднорог“. През 1779 г. специално за флота е конструирано оръдие, наречено каронада. То става най-лекото корабно оръдие, което е поставяно на горната палуба, има дължина 7 калибра и малък заряд, също така е без цапфи (оси).
През 19 век задачите на корабната артилерия се сменят – сега главната цел е не екипажът, а самият кораб. За решаването на тази задача са въведените във флота бомбични оръдия – късостволни оръдия голям калибър, стрелящи със сравнително тежки осколъчно-фугасни снаряди. Демонстрацията на оръдията Пексан от комодор Пери по време на неговата експедиция в Япония през 1854 г. убеждава властите на Япония от необходимостта да приеме неравноправния търговски договор със САЩ и да приключи с политиката си на изолация на държавата.
С въвеждането на тези оръдия забележимо се променя бордовото въоръжение на корабите, а също така започва и тяхното брониране. Към 19 век развитието на гладкостволната корабна артилерия достига най-високото си равнище. Усъвършенстването касае не само самите оръдия, но и подставките им, принадлежностите, барутните заряди, боеприпасите, а също така методите и способите за стрелба. Заедно с бронирането на корабите се въвежда кулната система за поставяне на оръдията и увеличението на калибъра. Теглото на установките достига 100 тона. За управлението на такива тежки и мощни оръдия започва използването на парни, хидравлични и по-късно електрически трансмисии. Но революцията в корабната артилерия започва с въвеждането през втората половина на 19 век на нарезните оръдия.
Нарезна корабна артилерия (от средата на 19 век)
С приемането на въоръжение на нарезната артилерия гладкостволната продължава да бъде използвана и усъвършенствана. Въпреки това скоро гладкостволните оръдия все пак са напълно изместени от нарезните заради техните очевидни преимущества: повишена точност за сметка на жироскопичната стабилизация на снаряда в полет; увеличена ефективна далечина (максималната далечина на стрелбата при други равни равни условия при нарезното оръдие ще е по-малка, поради съпротивлението породено от нарезите върху движението на снаряда при изстрел); боеприпасите с продълговата форма, по-тежки, носещи по-голям заряд взривно вещество и по-бронебойни;
В Руския императорски флот нарезната артилерия е приета на въоръжение през 1867 г. и до 1917 г. има само две системи на нарез – „обр. 1867 г.“ и „обр. 1877 г.“ След революцията и до 1930 г. се експлоатират старите артилерийски системи, провеждани са работи по модернизация на оръдията и проектиране на нови боеприпаси.
Увеличението на дебелината на корабната броня и повишаването на нейната здравина води зад себе си и увеличение в размерите на оръдията. Към края на 19 век калибърът на корабните оръдия достига 15 дюйма (381 mm). Но увеличението в калибра неизбежно намалява живота на оръдията, затова и последвалото развитие на артилерията тръгва по пътя на усъвършенстване на боеприпасите. В периода 1883 до 1909 г. най-големият калибър съставлява 12 дюйма (305 mm).Соловьев Д. И. Артиллерия боевого корабля, М. – Воениздат МО СССР, 1957 През 1894 г. адмирал С. О. Макаров предлага бронебоен наконечник, използването на който позволява пробиването на броня с дебелина, равна на калибъра на снаряда. За увеличаване на разрушителното действие боеприпасите започват да се снаряжават със заряди от мощни бризантни вещества.
Далечината на полета на снарядите расте и това предизвиква естественото желание да се увеличи и прицелната далечина. Приетите по това време в сухопътната артилерия правила за стрелба намират своята употреба и във флота. Появява се понятието управление на огъня, изменя се и тактиката на морския бой. Появата на оптични прибори за наводка на оръдията и измерване на разстоянията още повече увеличава далечината на стрелба – до 100 артилерийски кабелта и нагоре. Но това увеличение в далечината намалява точността на стрелбата – попадението в целта става по-сложно. За увеличаване на точността постовете за наблюдение и управление на огъня се преместват на мачтите, те са оборудвани с визьори и далекомери. Оптическите системи, електротрансмисиите за наводка и централизираното управление на огъня от командния пункт много увеличава ефективността на артилерийския огън, правейки възможна стрелбата от паралелни стволове, по данни, измерени със съответната точност. Освен това в началото на 20 век се появяват първите образци на системи с хидростабилизация.