Въоръжените сили на (Кралство) Норвегия ( – Отбрана) е държавната структура, натоварена с отбраната и териториалната цялост на кралството. Поставени са под контрола на министерството или Департамента на отбраната (Forsvarsdepartementet). Начело на въоръжените сили стои Началника на отбраната (Forsvarssjef), от януари 2016 г. адмирал Хокон Брюун-Хансен. Според Конституцията кралят на Норвегия е върховен главнокомандващ с чин генерал от СВ, от ВВС и адмирал от ВМС.

Той изпълнява тези си функции чрез Държавния съвет, но де факто ги делегира на правителството в мирно време.«Kongens konstitusjonelle rolle».

Кралство Норвегия отделя средно за бюджета за отбрана средства, съответстващи на около 1,4% от брутния вътрешен продукт на страната, което е под изискваните от НАТО 2%, но над средното за западноевропейските страни.

В мирно време въоръжените сили са с численост около 25 500 души, което включва професионални военни, наборни военнослужещи и граждански лица. Например през 2014 г. бройката е била съответно 17 442 професионални военни и граждански лица и 16 966 наборници с едногодишен срок на службата. Предвиденият състав след мобилизация е около 83 000.«Forsvarets årsrapport 2014» .

Организация Отбраната включва 21 учреждения (видове войски, сили за поддръжка и цивилни служби), директно подчинени на Началника на отбраната:«Forsvarets organisasjo​n» . forsvaret.no. Учреждение Щаб в Численост Началник (чин) Щаб на отбраната(Forsvarsstaben)Осло 100 Генерал-лейтенант Оперативен център на отбраната(Forsvarets operative hovedkvarter) Райтан, Будьо 500 Генерал-лейтенант Разузнавателна служба(Etterretningstjenesten) Осло - Генерал-лейтенант Сухопътни войски(Hæren) Бардюфус, Молселв 3000 Генерал-майор Военноморски сили(Sjøforsvaret) Берген 2500 Контраадмирал Военновъздушни сили(Luftforsvaret) Риге 1500 Генерал-майор Сили за киберотбрана(Cyberforsvaret) Йощадмьон, Лилехамер 1250 Генерал-майор Териториална отбрана(Heimevernet) Елверюм 423 Генерал-майорСпециални сили на отбраната(Forsvarets spesialstyrker) Осло - Контраадмирал Логистична организация на отбраната(Forsvarets logistikkorganisasjon) Осло 1900 Директор (цивилен) Медицинска служба на отбраната(Forsvarets sanitet) Сесволмьон, Юленшакер 438 Контраадмирал Военна академия(Forsvarets høgskole) Осло - Контраадмирал Отдел за сигурност на отбраната(Forsvarets sikkerhetsavdeling) Осло 100 Комодор Отдел за култура и традиции на отбраната(Forsvarets avdeling for kultur og tradisjon) Осло 250 Бригаден генерал Одиторски отдел на отбраната(Forsvarets regnskapsadministrasjon) Берген 60 Капитан I ранг Счетоводен отдел на отбраната(Forsvarets lønnsadministrasjon) Хащад 50 Подполковник Център за персонал и наборници на отбраната(Forsvarets personell og vernepliktssenter) Хамар 160 Бригаден генерал Медиен център на отбраната(Forsvarets mediesenter) Осло 35 Директор (цивилен) Форум за отбрана(Forsvarets forum) Осло 13 Отговорен редактор (цивилен) Програма за ИТ на отбраната(LOS-programmet i Forsvaret) Осло - Бригаден генерал Свещенически корпус(Feltprestkorpset) Осло - Бригаден генерал

Задачи

Отбраната осъществява политиката на сигурност и отбрана на Кралство Норвегия. Тя прави това в тясно сътрудничество с гражданските власти на страната, съюзнически държави и други външнополитически организации.

Законова рамка Съгласно член 26 на Конституцията на Кралство Норвегия кралят има правото да свиква мобилизация, да обявява война и да сключва мир. Член 101 ограничава правомощията на Отбраната да действа спрямо норвежки поданици.

Най-близко до използването си срещу норвежки поданици въоръжените сили са били по време на така наречения Менщадски конфликт (Menstadkonflikten), когато рота от Гарден и екипажите на четири военноморски съда са мобилизирани с готовност да се намесят срещу разбунтувалите се на 8 юни 1931 г. работници във фабриката на компанията „Norsk Hydro“ в Менщад край град Скиен, в провинция Телемарк.

Военната повинност е заложена в член 109 от Конституцията и разписана в сегашния си вид в закона за военната служба от 1953 г.

Граждански контрол Принципът за гражданско управление на въоръжените сили е основополагащ за норвежката политическа система. Министърът на отбраната представлява гражданското политическо ръководство и отговаря за формирането, управлението и контрола върху норвежката политика за сигурност и отбрана.Forsvarsdepartementet. www.regjeringen.no.

История Средновековие

Норвежките въоръжени сили съществуват още от преди възникването на норвежката държава. Владетели на малки регионални образувания са властвали над няколкостотин до няколко хиляди души и няколко десетки кораба, с които са се отправяли на грабителски походи в Европа. Някои от тях са натрупали богатства и са разширили властта си над съседни не толкова успешни владения. Така постепенно след период на окрупняване се поставят основите на трите основни северни кралства – Дания, Норвегия и Швеция. През 954 г. Хокон Добрият взема превес в борбите за надмощие над синовете на Ейрик и техните поддръжници в битката край Авалдснес на остров Кармьой. Според националният епос Хаймшкрингла, Хокон издава закон, според който „цялата земя покрай морето и реките дотам, докъдето стига сьомгата“ ще се раздели на корабни съдружества. Всички домакинства в едно такова съдружество са длъжни да построят и поддържат по един кораб.

През 1277 г. броят на тези съдружества е бил 270. В случай на война всяко такова съдружество мобилизира своя кораб. През XI век в хрониките се упоменават графове на кралска издръжка, които отговарят за готовността на тези съдружества. През XII век задължението да се поддържа флотата е възложено на епископите.

За последно тези съдружества са упоменати в историческите хроники през 1393 г., когато кралица Маргрете призовава мобилизация в Източния край на кралството (Østlandet), за отбрана на кралството срещу германската Ханза, с която Дания – Норвегия е във война към онзи момент.

Развитието на въоръжените сили се различава силно от военното дело в други части на Европа. Там основната част от армиите е изградена от рицари и тежка пехота, докато в Норвегия не е така. Макар войската да е изградена около кораби, тя се бие на сушата. Така екипажът на един кораб представлява едно подразделение от войската, а морската му служба предполага, че това ще е лека пехота. Освен това тежкият терен в Норвегия с много планини, реки и фьорди прави тежката пехота тромава и уязвима. Друга особеност на войската е, че укрепените крепости и градовете с крепостни стени, за разлика от останалата част на континента, дори за разлика от Дания и Швеция, са изключения.

Ново време Начало на съвременната норвежка армия се поставя с военен указ на краля на Дания – Норвегия Кристиан IV от 18 януари 1628 г. Всяко селско стопанство (имение – gård) било задължено да предостави за военна повинност един войник.

Причина за това е водената война с Швеция. Докато в Дания войната върви в полза на обединеното кралство благодарение на наемниците, съставляващи датската войка, то в Норвегия инициативата е в шведски ръце и при успех норвежките наборници отказват да настъпят на шведска територия, заявявайки, че са опълчение, свикано за отбрана на родината си, а не професионална войска. След 1641 г. армията е организирана основно в шест пехотни полка.

В първите години от съществуването си норвежката войска разчита основно на чуждестранни попълнения. Основна част от офицерите са германци и дори до 1772 г. езикът, на който се издават командите, е немски.

По време на Седемгодишната война (1756 – 1763 г.) половината норвежка войска е изпратена в чужбина, основно да пази границата в Шлезвиг и Холщайн. Между 1760 и 1779 г. военната част съставлява 77% от общия бюджет на Норвегия, но трябва да се отбележи, че по онова време държавата е имала много по-малка социална функция, сравнено с днес.

През 1808 г. Норвегия отново влиза във война. Дания – Норвегия взема френска страна във войната с Великобритания. Шведските войски нахлуват в норвежките окръзи Йостфол (Østfold) и Йостердален (Østerdalen), но са отблъснати от норвежката войска, предвождана от принц Кристиан Аугуст. Британският флот налага морска блокада на Норвегия, предизвиквайки продоволствена криза. Норвежкият флот е унищожен, а моряците взети в британски плен. В редски случаи от норвежките острови и фиорди излизат малки канонерки, които влизат в битки с единични британски кораби, но тези действия са спорадични и със спорен успех, предвид смазващото британско морско превъзходство. Строежът на тези канонерки е сведен в два класа. 60~70-футови шлюпове с екипаж от 60 – 70 моряци и офицери и до 45-футови яхти с екипаж до 45 души. Епичната пиеса „Терйе Виген“ на великия норвежки драматург Хенрик Ибсен се развива именно около тези събития.

До 1814 г. са построени по над петдесет бройки от всеки от двата типа и са подобрени бреговите укрепления. Това дава и зачатъците на норвежката военна индустрия. В норвежки металургични фабрики са произвеждани оръдия, а в Берген, Осло и Конгсберг е произвеждан барут.

Швеция – Норвегия След разгромът на Наполеон, на Виенския конгрес Норвегия е отстъпена в персонална уния с Кралство Швеция, от една страна за наказание за съюза на Дания с Наполеон, а от друга, за да бъде компенсирана участничката в антифренската коалиция Швеция за загубата на Финландия през 1809 г. от Руската империя.

Първият норвежки Генерален щаб е организиран на 22 май 1814 г. След унията с Швеция е формиран отново през 1817 г. До 1853 г. е командван от генерал-адютант за норвежката войска, след което е създаден постът „командващ на норвежката армия“. През 1940 г. престава да съществува, а след освобождението от германска окупация висш ръководен орган на въоръжените сили става Висшето командване на отбраната.

Суверено кралство След 1895 г. различията във външнополитическите интереси между Швеция и Норвегия стават все по-значителни и през 1905 г. след референдум Норвегия се отделя от унията с Швеция. И двете страни мобилизират военни сили по границата в очакване на война. До такава не се стига, след като Норвегия приема шведското условие да разруши граничните си укрепления и да не строи нови. Отношенията между двете страни постепенно се нормализират. По време на Първата световна война Кралство Норвегия запазва неутралитет.

През този период кралските норвежки ВМС са изцяло мобилизирани до военновременен щат, както и някои брегови укрепления и подразделения на сухопътните войски.

След края на ПСВ въоръжените сили се връщат към мирновременния си щат и доктрината им се формира около разбирането, че страната ще спазва неутралитет, което до голяма степен ще намали вероятността за агресия. По тази причина силите остават недофинансирани и технологично изостанали, без да формират бронетанкови части и да се въоръжат с най-новите модели артилерийски и авиационни образци въоръжение. Към края на 1930-те години това изоставане е осъзнато, но германското нахлуване през април 1940 г. не оставя времето необходимо да бъдат взети мерки за решаването на тези проблеми.