Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски е български историк и археолог.

Биография Роден е в македонския български град Охрид на 18 април 1869 година. Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година. Според местни предания Баласчеви са потомци на архиепископ Арсений II Охридски.Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.

Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно в 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“. През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история. В 1898 година завършва славистика във Виенския университет. Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариградския руски археологически институт.Минало – българо-македонско научно списание, София, 1942, Печатница на П. Глушковъ, („Послуженъ списъкъ на Георги Димитровъ Баласчевъ“)

На 9 март 1902 е командирован в Софийския народен музей и на 1 юни 1902 година е уволнен от гимназията. В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 – 31 август 1908).

По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 – 12 август 1920) и (13 октомври 1920 – 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.

Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892 – 1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.

От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“. Умира на 4 октомври 1936 г.в. Литературен глас, бр.324, с.6Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 425 – 426.

Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:

Памет На Георги Баласчев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().

Трудове

Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците (1901) Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа (1902) Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове (1920) Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав (1924) Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия в 2 ч. (част I, 1927 и 1930) Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение(1932). "Къде е станало сражението между Крума и Никифора в 811 година?", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. XII, бр. 3513, София, 27 юли, 1911 година

Родословие

Литература Глушков, П. Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с. 81 – 96; Научните трудове на Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9 – 10, с.11 – 15; Чолов, Петър. Български историци, Биографично-бибилиографски справочник, София 1999, с.25

Външни препратки От и за Георги Баласчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Баласчев, Георги. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища, написано от А. Теодоров. Пловдив. 1896 г. Списание „Минало“, пълно течение на сайта на Скопската национална и университетска библиотека „Документи по сръбско-българските отношения през 1830 – 1836 г.“ "Върху хилядагодишнината от смъртта на българския велик кан Богориш", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. VIII, бр. 2045, София, 4 май 1907 година "Къде е станало сражението между Крума и Никифора в 811 година?", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. XII, бр. 3513, София, 27 юли, 1911 година "Укрепителните работи на старобългарската войска", София, 1918 година "Финансовото положение на Охридската Архиепископия и нейното унищожение", София, 1908 година "Дървеният oрелйеф – статуя на св. Климент от X в.", публикувано във в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. III, бр. 11, София, 18 март 1923 година "Кореспонденция между Цариградския патриарх и Охридския архиепископ от началото на XV век", публикувано в сп. "Минало", брой 1 и 2, София, 1909 година "Българският господар Тервел", публикувано в "Периодическо списание на Българското книжовно дружество", книжка LV-LVI (55-56), София, 1898 година "Западно-българските валове", публикувано в "Българска географска христоматия", София, 1943 година "Тракийският голем вал Еркесия", публикувано в "Българска географска христоматия", София, 1943 година "Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа", София, 1902 година "Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейния етнически състав", София, 1924 година "Документи по сръбско-българските отношения през 1830-1836 г.", публикувано в сп. "Известия на Историческото дружество в София", книга I, София, 1905 година "Град Охрид", публикувано във в-к "Воля", бр. 334 и 335, София, 8-ми и 9-ти март 1914 година "Титлите на старо-българските господари", публикувано в сп. "Минало", год. I, книга 1, София, 1909 година "Как се появила Българската държава в Македония през X век", публикувано в юбилейния брой на сп. "Минало", София, 1942 година "Биографически и книжовни чертици на Григор С. Пърличев и Венчаната му поема през 1860 година на поетическия конкурс в Атина", София, 1897 година "Кои български царе са владели гр. Одрин", публикувано във в-к "Софийска Вечерна поща", год. XIII, бр. 257, София, 23 януари 1913 година "Прибегвал ли е византийският император Алексий III в България", публикувано във в-к "Независимост. Орган на Национал-либералната партия", год. I, бр. 218, София, 13 октомври 1921 година

Бележки

Категория:Български историци от Македония Категория:Български археолози Категория:Български учители Категория:Български учени от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Дейци на ВМОК Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Родени в Охрид Категория:Починали в София Категория:Четвърти випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Членове на дружество „Св. Климент Охридски“ (1885 – 1890) Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“