Струга () е град в Северна Македония с население 16 559 жители (2002). Център на община Струга.
География
Струга се намира в югозападната част на Северна Македония в Стружкото поле на изтека на река Черни Дрин от Охридското езеро.
Градът е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие, на 15 километра северозападно от град Охрид и на 13 километра от граничния пункт с Албания Кяфасан.
История
На територията на Струга е имало селище още през неолита. По време на Римската империя градът е на Виа Егнация, свързваща източната и западната част на държавата.
Под името Струга, градът е споменат за пръв път през XI век. В Калимановата грамота от XVI век се споменава, че приходите от рибарството трябва да се изпращат на Зографския манастир.
В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга:
През ХVІІ век в Струга се провежда голям ежегоден панаир, на който според Евлия Челеби се събират 40-50 000 души.Евлия Челеби. Пътепис, Превод от османотурски, съставителство и редакция на Страшимир Димитров, София, 1972, с. 248.
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 497 лица (мъже) в касабата Струга дължат данък, като 13 от тях са в най-високата категория, 430 - в средна категория, а 54 - в най-ниска категория. През 1847-1848 година 185 немюсюмански жители на Струга работят извън града. От дефтер, в който се описват платилите данъка джизие в други населени места, става ясно, че 99 души в Горна махала, 68 души в Долна махала и 18 души (християни) в Мюсюлманската махала работят извън Струга. Най-голям е техният брой в Цариград, следвани от Шкодра, Варна, Пазарджик.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 23, 87-96.
В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
В 1864 година руският консул в Битоля, Михаил Хитрово отбелязва, че въпреки забраната на партриаршеския митрополит църковните служби в Струга тайно се отслужват на славянски език; учителите открито се обявяват за отявлени гъркофили и тайно преподават славянска грамотност в училищата. Той пише:
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Струга е посочен като град с 800 домакинства с 650 жители мюсюлмани, 1420 българи и 210 цигани.
От март 1885 година градът е център на Стружка нахия на Охридска кааза в Османската империя.Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.10-11. Според салнамето на Битолския виалет от 1890/1891 година Струга има 4 144 жители, 995 къщи, 196 дюкяни, един правителствен конак, 9 хана, един хамам, една часовникова кула, 8 ресторанти и гостилници, 12 казина и механи, една аптека, едно пристанище, един далян, 9 фурни, 3 джамии, едно теке, една църква. Българските основни училища са две.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 245. В 1893 година Атанас Шопов посещава Струга и пише, че в града има 4600 души население, от които 1800 турци и арнаути и 2800 българи, всички от които с изключение на две семейства са под върховенството на Българската екзархия. Българите държат градската църква.
В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Градътъ е само български, но и албанския елементъ е силно застѫпенъ поради обстоятелството, че въ околностьта се намиратъ много чисто арнаутски села“. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Струга има 4570 жители, както следва: 3000 българи християни, 1000 турци, 350 арнаути мохамедани и 220 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Струга е смесено селище българи, помаци и албанци в Охридската каза на Битолския санджак с 836 къщи. От българските къщи само 6 са патриаршистки.
Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Екзархията. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струга се състои от 3528 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища и 1 основно гръцко.
През XIX и първите десетилетия на XX в. Струга става известен с производството на грънчарски изделия, а така също и с разкошното си градинарство. През този период е развита и търговията (особено със средна Албания). Като типичен езерен град, немалка част от населението му се занимава с риболовство, и особено с ловене на ягули.К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, стр. 28.
При избухването на Балканската война в 1912 година 39 души от Струга се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Струга е обособена в община в Стружка околия на Охридски окръг и има 4561 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 57.
Според преброяването от 2002 година Струга има 16 559 жители.
Националност Всичко северномакедонци 8901 албанци 5293 турци 907 роми 87 власи 550 сърби 72 бошняци 16 други 723
Религия В Струга най-разпространени религии са православието и ислямът. В града има две църкви – „Свети Георги“, която е старата българска църква, намираща се на западния, някогашен християнски дял на града. По-новите църкви в града са „Свети Никола Дримени“, осветена на 10 октомври 1983 година, „Света Петка“, изградена и осветена на 15 септември 1996 година и „Свети великомъченик Димитрий“, изградена и осветена на 23 остомври 2005 година, всички от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. на 19 май 2002 година владиката Тимотей в съслужение с Наум Струмишки осветява темелния камък на църквата „Свети жени мироносици“.
Стружки вечери на поезията
Струга е дом на Стружките вечери на поезията – поетични четения на съвременни македонски и чуждестранни поети, един от най-големите поетични фестивали в света, който се провежда всяка година от 1962 година насам.
Стружани
Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Константин и Димитър Миладинов, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матов.
Други На Струга е наречена улица в квартал „Банишора“ в София ().
Вижте също Списък на градовете в Северна Македония
Външни препратки Община Струга – официален сайт на албански, английски и на македонската езикова норма Струга (английски) Стружки вечери на поезията – официален сайт на английски и на македонска езикова норма Описание на Струга от Васил Кънчов от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890) Кузман Шапкарев: Кратко историкогеографско описание на градовете Охрид и Струга К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.
Бележки