Египетската история започва още през палеолита, когато различни племена живеят по възвишенията и се прехранват с лов и риболов. С изменението на климата и с превръщането на степите на Северна Африка в пустиня хората се преселват около долината на Нил, където започват да се занимават със земеделие и скотовъдство. Около V хилядолетие се оформят селски общини, а с разделението на труда се оформят отделни държавици, воюващи помежду си, които постепенно се обединяват в две царства: Горен и Долен Египет. С тяхното обединение около 3150 г. пр. Хр. от фараона Нармер се създава Древен Египет. Периодът на управление на Египет от местни египетски владетели – фараони от различни династии – продължава до нахлуването на персите през 664 г. пр. Хр., когато мощта на Египет е отслабена и той е завладян от Ахеменидската империя. Съществуването на Древен Египет завършва с превземането му от Александър Велики през 332 г. пр. Хр., когато се установява елинистично царство със столица основаният от Птолемей I град Александрия. Новите управници от династията Птолемеи са изправени пред вътрешни размирици и вземат участие в редица войни, докато след самоубийството на най-известния им представител Клеопатра VII Египет става римска провинция през към 30 пр.н.е.

Римски Египет включва по-голямата част от днешния Египет без Синайския полуостров и е основен производител на зърно за империята и най-богатата от източните римски провинции. В средата на VII век Египет е завладян от арабите. Различни части от Египет са включени в различни халифати: Праведен халифат (632 – 661), Омаядски халифат (661 – 750), Абасидски халифат (750 – 909), Фатимидски халифат (909 – 1171), Аюбидски султанат (1171 – 1260) и Мамелюкски султанат (1250 – 1517). През 1517 г. османският султан Селим I завладява Кайро и присъединява Египет към Османската империя, където той остава до 1922 г. като еялет.

Забележително е управлението на страната през първата половина на XIX век от Мохамед Али паша Масърски, въстанал срещу султана през 1831 г. Смятан е за основател на съвременен Египет и управници от неговата династия са начело на управлението до революцията през 1952 г. През втората половина на XIX век с помощта на французите е прокопан Суецкият канал, открит през 1869 г., предопределил намесата на европейски държави в историята на Египет. Британците извършват военна интервенция през 1882 г. и Египет става негласно английски протекторат, а с встъпвнето на Османската империя в Първата световна война през 1914 г. Египет е обявен за султанат под британски контрол. През 1919 г. борбата за национална независимост се разширява, националистите постигат мнозинство в Законодателното събрание и е създадено Кралство Египет, номинално независима конституционна монархия, но въпреки това британците запазват контрола си върху външните работи, комуникациите, войските и англо-египетски Судан.

Съвременната република Египет е провъзгласена на 18 юни 1953 г. след като с Юлската революция управлението преминава в ръцете на военните на практика автократично: Гамал Абдел Насер от 1954 до смъртта си през 1970 г., Ануар Садат от 1971 до убийството му през 1981 г. и Хосни Мубарак от 1981 до египетската революция от 2011 г.

Древен Египет

Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. Развитието на земеделието се обуславя от река Нил и създаването на култивирани площи около нея, като така постепенно нараства и гъстотата на населението. През четвъртото хилядолетие пр.н.е. около първоначалните центрове на иригационни системи започнали да се формират неголеми държавици, които често воювали помежду си. Във втората половина на хилядолетието броят им вече бил около 40, половината от тях се намирали в района на Долен Египет (делтата на Нил), а останалите на юг по протежение на долината на реката (Горен Египет). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. С името на Менес започва и дългият списък с имената на египетските фараони, по чиито години на управление се води египетското летоброене. От този период са и най-ранните запазени до наши дни йероглифни надписи, някои от които съдържат имената на съответните фараони. Фараонът бил глава на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог. При последователното управление на фараоните от III, IV, V и VI династия (Старо царство XXVII–XXII в. пр. н. е.) настъпва икономически, политически и културен подем. Израз на това става строителството през периода на пирамидите – гробници на фараоните Джосер, Снофр, Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра) и Микерин (Менкаур). Нараства значението на хелиополския култ към бога-слънце Ра, а фараоните се наричат негови синове.

През 23 – 21 век царството се разпада на множество номове. Новото държавно обединяване започва с нарастването на силите на номарсите на Хераклеопол (в Среден Египет), а впоследствие на управляващите южния град Тива. Тиванският фараон Ментухотеп I става владетел на обединен Древен Египет. Средното египетско царство (2040 – 1780 пр.н.е.) обхваща периода от 11 до 12 династия и се характеризира с децентрализация. За покровител на фараоните е обявен бог Амон. Аменемхет I премества столицата от Тива в Иттауи във Файюмския оазис. Следва нов разпад на Древния Египет.

През 18 – 16 век дошлите от Азия хиксоси завземат властта в Долен Египет и правят своя столица град Аварис в източната част на делтата на р. Нил. Да прогони хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Египет.

Новото царство е период на най-голям напредък и разцвет, изразен най-вече в териториално разширение и огромно строителство. При Аменхотеп III Древен Египет достига своето величие. От провинциите си в Азия и в страната Куш, Древният Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро, както и животни, роби, вино, бижута, слонова кост. От страната Пунт, където царица Хатшепсут изпраща експедиция, в Египет пристигат благовония. През този период армията става редовна. Религиозната реформа на Аменхотеп IV (Ехнатон) провъзгласява култа към единен за всички египтяни бог Атон (слънчевият диск). В чест на този бог се строи нова столица – Ахетатон. След смъртта на Ехнатон през 1335 г. пр.н.е., почитането на целия пантеон египетски богове е възстановено и Тива отново става столица на Древния Египет. Увлеклият се по религиозната реформа Ехнатон бил изоставил държавното управление, а упадъкът на държавата продължава и след смъртта му. Към 1290 г. пр.н.е. фараонът Рамзес II възстановява могъществото на Древния Египет. Той води продължителна и упорита борба с хетите и техните сирийски съюзници. Столица на страната при Рамзес II става град Пер-Рамзес, построен на мястото на Аварис. Сред многото грандиозни строежи от периода е и прочутият скален храм при Абу Симбел.

В третия преходен период се редуват времена на възход и упадък, управляват фараоните от 21 до 24 династия. През 945 г. пр.н.е либийският военачалник Шешонк I се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град Бубастис. Той превзема Йерусалим и го разграбва.

Късният период на Древен Египет е свързан с последния разцвет на местни владетели: Псаметих I успява отново да обедини Древен Египет, а неговият син Нехо II прокарва канал, свързващ Нил с Червено море. Но Египет губи могъществото си и се превръща в обект на агресия от страна на съседните народи – либийци и етиопи. През VII в. пр. н. е. той попада временно под властта на Асирия, а в 525 г. е присъединен към Персийската империя на Ахеменидите и става персийска сатрапия. През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Египет и го подлагат на разорение.

През 332 г. пр.н.е. армията на Александър Македонски навлиза в Египет. След разделянето на империята му между диадохите, Древен Египет се пада на пълководеца Птоломей Лаг – основател на гръко-македонската династия на Птолемеите (305 – 30 г. пр.н.е.).

Елинистичен и римски Египет

Елинистически Египет е силна елинистическа държава, която се простира от Сирия на изток до Кирена на запад, и на юг до границата с Нубия. През 3 век пр.н.е. Александрия става столица и се превръща в основно научно средище и център на елинистичната култура и търговия. При Птоломеите Египет става главна житница за елинистичния свят, а египетският флот господства в Средиземно море. За да получат признание от страна на египетския народ, владетелите от династията на Птолемеите наричат себе си наследници на фараоните, като разширяват египетската бюрократична система и ограничават властта на жреците. По-късните членове на династията възприемат египетските традиции, започват да се появяват на изображенията облечени в египетски стил и вземат участие в египетския религиозен живот.

Последният владетел от династията на Птолемеите е Клеопатра VII, която извършва самоубийство, след като Октавиан Август завладява Александрия и нейната армия от наемници се разбягва. По време на управлението на Птолемеите често избухвали въстания сред египтяните срещу нежелания чужд режим и тези граждански войни спомагат за упадъка на царството и анексирането му от Рим през 30 пр.н.е. Римската провинция Египет включва по-голямата част от днешен Египет без Синайския полуостров. Египет граничи с провинциите Крит и Киренайка на запад и Юдея и Арабия на изток. За отбелязване е, че елинистическата култура продължава да процъфтява в Египет по време на римляните и византийците и дори и след завладяването му от арабите.

Християнството идва в Египет чрез Св. Марко Евангелист през 1 век. See drop-down essay on „Islamic Conquest and the Ottoman Empire“ Управлениенето на Диоклециан (284 до 305 г.), ознаменува прехода от римската към византийската епоха на Египет, и се отличава с преследването на голям брой от египетските християни. Към онзи момент Новият Завет вече е преведен на египетски. След Халкедонския събор през 451 г. е основана египетската коптска църкваKamil, Jill. Coptic Egypt: History and Guide. Cairo: American University in Cairo, 1997. p. 39

Египет през Средновековието (VII – XVI век) Известно време Египет е византийска провинция до персийското нашествие в началото на VII век, по време на което в продължение на десет години той е известен като „Сасанидски Египет“. Византийците си връщат контрола над страната по времето на Ираклий след войната с персийците. Скоро обаче арабите завоюват Персия и продължават към римска Сирия, като побеждават византийците на територията на днешен Израел през 634 г.

През 639 г. вторият халиф Умар изпраща армия от около 4000 души под командването на Амр ибн ал-Ас, които навлизат в Египет през Палестина и Суецкия провлак и се придвижват бързо по делтата на Нил.. Към тази армия са добавени още 5000 души през 640 г. и тя разгромява византийската армия в битката при Хелиополис. Амр продължава към Александрия, която се предава по силата на договор, подписан на 8 ноември 641 г. През 654 г. Констант II изпраща флотилия да върне града, но атаката е отблъсната. След това няма сериозни опити от страна на византийците да си върнат владенията и така Египет става част от Арабския халифат, като арабите внасят сунитския ислям. В началото египтяните започват да смесват новата вяра с местните вярвания и практики, като основават различни суфистки ордени, които процъфтяват и до ден днешен. Тези ранни ритуали оцеляват и след създаването на коптска православна църква.

Арабите основават Фустат като столица на Египет, но той е опожарен по време на кръстоносните походи. През 986 г. е основан Кайро който по-късно се разраства до най-големия и най-богатия град на халифата, и един от най-големите в света.