Шетландските острови ( или само Shetland) са архипелаг, принадлежащ на Шотландия, разположен между Оркни, Фарьорските острови и Норвегия. Това е най-северният регион на Обединеното кралство.
Островите се намират около 80 км на североизток от Оркни, 170 км от Континентална Шотландия и 220 км западно от Норвегия. Те образуват част от границата между Атлантическия океан на запад и Северно море на изток. Общата им площ е 1466 km²Shetland Islands Council (2012) p. 4. Населението е общо 22 940 души към 30 юни 2021 г. Местният орган – Съветът на Шетландските острови, е една от 32-те области на Шотландия. Административен център на островите, най-голямо селище и единствен бърг е Лeруик, който е столица на Шетландските острови от 1708 г., като преди това столицата е била Скалоуей.
Архипелагът има океански климат, сложна геология, грапава брегова линия и много ниски хълмисти хълмове. Най-големият остров, известен като Мейнланд, е с площ от 967 кмHaswell-Smith (2004) с. 406 и е петият по големина остров сред Британските острови. Той е един от 16-те населени острова на Шетландските острови.
Шетландските острови са населявани от Мезолита. Известно е, че пиктите са първоначалните обитатели на островите преди скандинавското завоевание и последвалата колонизация през Ранното средновековие. От 10 до 15 век островите са част от Кралство Норвегия, докато не са анексирани към Кралство Шотландия поради кралски спор, включващ плащането на зестра. През 1707 г., когато Шотландия и Англия се обединяват, за да образуват Кралство Великобритания, търговията между Шетланд и континентална Северна Европа намалява. Откриването на петрол в Северно море през 70-те години на 20 век значително стимулира икономиката на Шетланд, заетостта и приходите в публичния сектор. Риболовът винаги е бил важна част от икономиката на островите.
Местният начин на живот отразява скандинавското наследство на островите, включително огнените фестивали Up Helly Aa и силната музикална традиция, особено традиционния стил на цигулка. Почти всички имена на места на островите имат норвежки произход. Островите дават прозаици и поети, които често творят на отличителния шетландски диалект. Многобройни зони на островите са отделени за защита на местната фауна и флора, включително редица важни места за гнездене на морски птици. Шетландското пони и Шетландската овчарка са две добре познати породи животни от Шетландските острови. Други местни породи животни включват шетландската овца, шетландското говедо, гъска и патица. Шетландското прасе, или грайс, изчезва от около 1930 г.
Мотото на островите, което се появява на герба на Съвета, е “ („По закон нека земята да се застроява“). Фразата е от староскандинавски произход, спомената е в "Сагата за изгарянето на Нял“ и вероятно е заимствана от провинциалните норвежки закони като Закона на Фростетинг.
Първоначално норвежка колония, островите стават подчинени на шотландската корона на 12 февруари 1472 г. след неплащане на зестра. Много от обитателите им не се чувстват шотландци, смятайки, че са по-близки до скандинавските си корени.
Етимология Името Шетланд би могло да произлиза от старонорвежките думи hjalt („дръжка на нож/кама“) и land („земя“). Друга възможност е първата сричка да произлиза от името на древно келтско племе.Hjaltland – Shetland – ‘yet, land!” – 1871 , Jakobsen, Jakob, fetlaraerial.com. Retrieved 14 May 2015
През 43 г. сл. н. е. древноримският автор Помпоний Мела споменава в своите писания седем острова, които той нарича Haemodae. През 77 г. Плиний Стари нарича същите тези острови Acmodae. Учените заключават, че и двете споменавания са за острови от групата на Шетландските острови. Друго възможно ранно писмено споменаване на островите е докладът на Тацит в Агрикола през 98 г. сл. н. е. След като описва римското откриване и завладяване на Оркни, той добавя, че римската флота е видяла „и Туле“. Уотсън (1926)Watson, William J.; (1994), The Celtic Place-Names of Scotland, Edinburgh, Birlinn, 126, с. 7 е сигурен, че Тацит е имал предвид Шетланд, въпреки че Дейвид Бриз (2002)Breeze, D. J. 2002, Historic Scotland: People and Places, Batsford, London е по-скептичен. Името „Туле“ е споменато от Питей от Масилия, когато той описва посещението си във Великобритания някъде между 322 и 285 г. пр. н. е., но е малко вероятно той да е имал предвид Шетланд, защото той също пише, че вярва, че Туле е на шестдневно плаване на север от Британия и еднодневно плаване от „замръзналото море“.Breeze, David J. "The ancient geography of Scotland" in Smith and Banks (2002) с. 11–13
В ранната ирландска литература „Шетланд“ се споменава като – островът на племето кат. Това може да е било името на островите от преди скандинавските жители. Кат е името на пиктски народ, който заема части от северната част на шотландския континент и тяхното име оцелява в имената на графство Кейтнес и в името на шотландски келтски за Съдърланд – Cataibh, което означава „сред катите“.Watson (1994) с. 30
Най-старата известна версия на съвременното име „Шетланд“ е ; това може да представлява "Catland" – германското езиково смекчаване на C- до H- според Закона на Грим. Среща се в писмо, написано от Харалд, граф на Оркни, Шетланд и Кейтнес, през ок. 1190 г.Diplomatarium Norvegicum. p.2 archive.org До 1431 г. островите са наричани Hetland след различни междинни трансформации. Възможно е пиктският звук "cat" да е допринесъл за това скандинавско име. През 16 век Шетланд е наричан Hjaltland.Gammeltoft (2010) с. 21-22Sandnes (2010) с. 9
Постепенно скандинавският език Норн, говорен преди това от жителите на островите, е заменен от шетландския диалект на шотландците и Hjatland става . Първоначалната буква е средношотландската буква yogh, чието произношение е почти идентично с оригиналния норнски звук . Когато употребата на буквата yogh е преустановена, тя често е заменяна от подобна на вид буква z (която по онова време обикновено се предава с извита опашка: ⟨ʒ⟩), оттук – формата, използвана в името на окръжния съвет преди 1975 г. Jones (1997) с. 210"Zetland County Council" shetlopedia.com. Retrieved 16 July 2009 Това е източникът на пощенския код ZE, използван за Шетланд.
География и геология
Архипелагът на Шетландските острови се намира на около 170 км северно от Великобритания и на 230 км западно от Берген, Норвегия. Обхваща площ от 1466 km² и има брегова линия с дължина от 2702 км.Shetland Islands Council (2012) с. 4
Леруик – столица и най-голямо населено място е с население от 6958 души. Oколо половината от общото население на архипелага от 22 940 души живее в рамките на 16 км от града."Visit Shetland" . Visit.Shetland.org Retrieved 25 December 2010 Скалоуей на западния бряг, столица до 1708 г., има население от по-малко от 1000 души.Shetland Islands Council (2010) с. 10
Само 16 от около 100-те острова от архипелага са населени. Основният остров от групата е Мейнланд (899 km²). Следващите по големина са Йел (212 km²), Ънст (120 km²) и Фетлар на север, и Бреси и Уолси на изток. Ийст и Уест Бъра, Макъл Роу, Папа Стуър, Трондра и Вейла са по-малки острови на запад от континенталната част. Другите населени острови са Фула на 28 км западно от Уолс на о-в Мейнланд, Феъ Айъл – на 38 км югозападно от Самбръ Хед, и Аут Скерис на изток. Необитаемите острови включват Муса, известен с Брох Муса – най-добрият запазен пример за бърг от Желязната епоха, Нос на изток от Бреси, който е национален природен резерват от 1955 г., Сейнт Нинианс Айл, свързан с континента чрез най-голямото действащо томболо в Обединеното кралство, и Аут Стак – най-северната точка на Британските острови.Hansom, J.D. (2003) "St Ninian's Tombolo". (pdf) Coastal Geomorphology of Great Britain. Geological Conservation Review. Retrieved 13 March 2011"Get-a-map" , Ordnance Survey, Retrieved 7 March 2011Fojut, Noel (1981) "Is Mousa a broch?" Proc. Soc. Antiq. Scot. 111 pp. 220–228 Местоположението на Шетландските острови се радва на редица подобни рекорди: Замъкът Мюнес на о-в Ънст е най-северният замък в Обединеното кралство, а Скау на същия остров е най-северното селище."Skaw (Unst)" , Shetlopedia, Retrieved 13 March 2011
Геологията на Шетландските острови е сложна, с множество разломи и гънкови оси. Тези острови са северният аванпост на Каледонската орогенеза и има оголени люизиански, далрадиански и мойнски метаморфни скали с история, подобна на техните еквиваленти в шотландския континент. Има и находища от стар червен пясъчник и гранитни интрузии. Най-отличителната черта е офиолитът на островите Ънст и Фетлар, който е остатък от дъното на океана Япет, съставен от ултрабазален перидотит и габро.Gillen (2003) pp. 90–91
Голяма част от икономиката на Шетландските острови зависи от нефтоносните седименти в околните морета.Keay & Keay (1994) p. 867 Геоложки доказателства показват, че около 6100 г. пр. н. е. цунами, причинено от свлачището Стурег, удря Шетланд, както и западното крайбрежие на Норвегия, и може да е създало вълна висока до 25 м, висока по бреговете, където съвременните популации са най-големи.Smith, David "Tsunami hazards" , Fettes.com, Retrieved 7 March 2011
Най-високата точка на Шетланд е Ронас Хил – 450 м. Плейстоценските заледявания покриват изцяло островите. През този период Stanes of Stofast – 2000-тонен блуждаещ валун, се спира на издаден хълм в Лунастиг.Schei (2006) с. 103–04
Шетланд има национален живописен район (на англ. national scenic area), който, необичайно, включва редица отделни места: Феър Айл, Фула, Югозападен Мейнланд (включително островите Скалоуей), Макъл Роу, Еша Нес, Феталанд и Херма Нес. Общата площ на района е 41 833 хектара, от които 26 347 – морски (т.е. под отлив).
Релефът е предимно равнинен и платообразен с максимална височина до 450 m. Изградени са основно от кристалинни шисти и кварцити с добре съхранили се следи от плейстоценското заледяване (валунни полета, „овчи хълмове“ и др.). Заети са главно от торфени блата и преовлажнени пасища. Местообитание са на много видове прелетни птици. Основен поминък на населението са риболов и животновъдство, а през последните години и добива на нефт в околните води. «Большая Советская Энциклопедия» – Шетлендские острова, т. 29, стр. 393
През октомври 2018 г. в Шотландия влиза в сила законодателство, за да се забрани на публични органи, без основателна причина, да показват Шетланд в отделно поле на картите, каквато често е била практиката до тогава. Законодателството изисква островите да бъдат „изобразени по начин, който точно и пропорционално представя тяхното географско местоположение по отношение на останалата част от Шотландия“, така че да се изясни реалното разстояние на островите от други области.Islands (Scotland) Act 2018 section 17;
Климат Шетланд има океански умерен морски климат (Кьопен: Cfb), граничещ със субполярния, но много малко над средните летни температури, с дълги, но прохладни зими и къси топли лета. Климатът през цялата година е умерен поради влиянието на околните морета, със средни ниски температури през нощта малко над 1 °C през януари и февруари и средни високи температури през деня от близо 14 °C през юли и август."Shetland, Scotland Climate" climatetemp.info, Retrieved 6 January 2018 Най-високата регистрирана температура е 27.8 °C на 6 август 1910 г. в Самбръ Хед, а най-ниската: −8.9 °C през януари 1952 г. и 1959 г.Shetland Islands Council (2005), pp. 5–9 Периодът без замръзване може да бъде само три месеца."Northern Scotland: climate" , Met office, Retrieved 6 January 2018 За разлика от това вътрешните райони на близката Скандинавия на подобни географски ширини изпитват значително по-големи температурни разлики между лятото и зимата, като средните върхове на обикновените юлски дни са сравними с рекордната топлина за всички времена на Леруик, която е около 23 °C, което допълнително демонстрира смекчаващия ефект на Атлантическия океан. Обратно, зимите са значително по-меки от тези, които се очакват в близките континентални райони, дори сравними със зимните температури в много части на Англия и Уелс много по на юг.