Второто правителство на Рачо Петров е двадесет и шесто правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 6 май 1903 г.ДВ. Указ № 10 от 6 май 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 6 май 1903 г. на княз Фердинанд Сакскобургготски.Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 . Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 2 май 2015 г.) Управлява страната до 22 октомври 1906 г., след което е наследено от правителството на Димитър Петков.

Политика Правителството начело с министър-председателя Рачо Петров се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с Османската империя и Сърбия от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я върховисти. Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивнолибералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението,Иванов, Мартин. Националният доход на България, 1892-1924 г. Българска народна банка, 2006. с. 62 (посетен на 3 февруари 2015 г.) свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет.Аврамов, Румен. „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“ Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207 – 210, 216 – 217 В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата Шарл – Жан) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в правителство начело с лидера на НЛП Димитър Петков.

Съставяне Кабинетът, оглавен от Рачо Петров, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.

Кабинет Сформира се от следните 8 министри и един председател:

Промени в кабинета от 24 август 1903

от 30 януари 1904

от 18 август 1905

от 23 ноември 1905

Събития 1903 18 май – Приключва 8-годишният строеж на Бургаското пристанище. 20 юли – Избухва Илинденско-Преображенското въстание. Българската армия не се намесва в защита на въстаниците, но напрежението между България и Османската империя се засилва. 19 септември – Първият дипломатически представител на САЩ в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма. Поставено е началото на българо-американските дипломатически отношения.Посолство на САЩ в България , посетен на 27 януари 2015 2 октомври – Русия и Австро-Унгария договарят помежду си Мюрцщегската реформена програма за Македония. Програмата е подкрепена от българското правителство. 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на Народнолибералната партия (стамболовисти) в XIII обикновено народно събрание. декември – Приет е Закон за устройството на въоръжените сили, основа за подготовката на страната за Балканските войни. 19 декември – Народното събрание гласува закон за преустройство на софийското Висше училище в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905. София, 1905, стр. 25 (достъп 27 януари 2015) 23 декември – Земеделските каси са преобразувани със закон в Българска земеделска банка, която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.

1904 26 март – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети. 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия. 31 октомври – Правителството сключва договор за заем от Банк дьо Пари е де Пеи Ба в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите Търново – Трявна и Радомир – Кюстендил, ратифициран от парламента още през ноември. ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.

1905 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години. 25 март – Андарти избиват над 70 българи в костурското село Загоричане. Загоричанското клане предизвиква масови антигръцки вълнения в Княжество България. 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.

1906 януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати. 18 май – Пристанище Варна е открито тържествено близо двадесет години след първите хидроложки проучвания в района. 18 юни - 24 юли - Стачка в „Мини Перник“, първата масова стачна акция в историята на България 30 юли – Кулминация на антигръцките вълнения в България: населеният предимно с гърци град Анхиало (Поморие) е опожарен.

Вижте също Правителство на Данев (1901 – 1903) Правителство на Димитър Петков

Литература

Бележки

Категория:Правителства на България (1878 – 1918) Категория:Народнолиберална партия