Правителството на Иван Евстратиев Гешов е тридесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 5 от 16 март 1911 г.ДВ. Указ № 5 от 16 март 1911 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 59 от 17 март 1911 г. на цар Фердинанд Сакскобургготски.Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 . Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 27 февруари 2015 г.) Управлява страната до 1 юни 1913 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Стоян Данев.

Политика Основната цел на правителството на Народната и Прогресивнолибералната партия е подготовката на война с Турция и постигането на национално обединение. За да се избегне контролът от Народното събрание, член 17 от Търновската конституция е изменен, с което се дава възможност на монарха и правителството да сключват тайни договори. Непосредствено след това, с негласната подкрепа на Великобритания, Франция и Русия (стремежът им е да се изолира Турция от Балканския полуостров) е образуван Балкански съюз. В него влизат България, Сърбия и Гърция. По-късно към тях се присъединява и Черна гора. През февруари 1912 г. между България и Сърбия е сключен военен договор. През май 1912 г. подобен договор е сключен и между България и Гърция. При изготвянето на двата договора българската дипломация допуска грешки, които минират съюза (не са уточнени бъдещите граници с Гърция, със Сърбия се постига съгласие за поделяне на Македония и България се съгласява да поеме основната тежест от войната). В хода на военните действия грешките на монарха и българското правителство се задълбочават (не са изпратени български войски във Вардарска Македония, отхвърлено е изгодното предложение за мир преди атаката на Чаталджа и предявени са неоснователни български претенции за Солун). Успехите на българската армия в Тракия се оказват решаващи за победата на Балканския съюз над Турция. В освободените райони са организирани военни губернаторства, осигурена е и свобода на вероизповеданията.

Обсада на Одрин (1912 – 1913) След падането на Одринската крепост Високата порта отново е принудена да моли за мир. На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция се отказва от претенциите си за територии на запад от линията Мидия – Енос и от остров Крит. Краят на войната задълбочава противоречията между съюзниците. Сърбия и Гърция се отказват от предварителните си ангажименти към България и поддържат идеята всяка страна да задържи завоюваната от нея територия. Не се вземат предвид нито националното самосъзнание на населението в тях, нито военните приноси. Българската дипломация демонстрира непримиримост и поддържа максимални искания. Опитите на държавите от Съглашението да спасят Балканския съюз завършват без успех. Русия предупреждава цар Фердинанд I, че при евентуални военни действия срещу Сърбия няма да се намеси в защита на България, ако във войната се включи и Румъния.

Турция струпва войски по българската граница, а Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Въпреки неизгодната международна обстановка цар Фердинанд I започва подготовка за атака на сръбските и гръцките позиции.

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Иван Евстратиев Гешов, е образуван от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия.

Кабинет Сформира се от следните 8 министри:

Промени в кабинета от 1 януари 1912 С изменение на конституцията от 11 юли 1911 г. са извършени следните структурни промени: Министерството на вътрешните работи се преобразува в Министерство на вътрешните работи и народното здраве; Военното министерство се преобразува в Министерство на войната; Министерството на търговията и земеделието се закрива и се създава Министерство на търговията, промишлеността и труда и Министерство на земеделието и държавните имоти; Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията се закрива и се създава Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

от 14 януари 1912

от 1 октомври 1912

Събития 1912 29 февруари 1912 – Балканска война: Подписан е българо-сръбски договор, поставящ основите на Балканския съюз. 17 септември 1912 – Балканска война: Страните от Балканския съюз започват да мобилизират своите войски 4 октомври 1912 – Балканска война: Османската империя обявява война на Балканския съюз. 5 октомври 1912 – Балканска война: България и Гърция обявяват война на Османската империя. 16 октомври 1912 – Балканска война: Българите Радул Минков и Продан Топракчиев извършват първата в света бомбардировка на гара Караагач край Одрин. 27 октомври 1912 – Балканска война: Българската Седма рилска дивизия достига Солун. 8 ноември 1912 – Балканска война: Българският миноносец Дръзки, командван от командир мичман I ранг Георги Купов, торпилира турския крайцер „Хамидие“.

1913 10 януари 1913 – Балканска война: Младотурците извършват държавен преврат в Турция и подновяват военните действия в Балканска война 13 март 1913 – Балканска война: Българската войска превзема Одринската крепост. 17 май 1913 – Балканска война: Подписан е мирен договор в Лондон, с който се слага край на Балканската война.

Литература

Бележки

Категория:Правителства на България (1878 – 1918) Категория:Народна партия Категория:Прогресивнолиберална партия