Климент Евтимов Бояджиев е български офицер (генерал-лейтенант). По време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия. През Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия.

Биография Климент Бояджиев е роден на 15 юли 1861 г. в Охрид, Османска империя. Произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се навремето в Охрид от Преспа. Учи в софийската гимназия. На 9 юли 1881 г. постъпва на военна служба, а на 30 август 1883 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен в чин подпоручик и е зачислен в Самоковска № 4 пеша дружина, след което е ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк.

Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус.

След войната служи като ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк и 2-ри пехотен струмски полк, от 1890 командва рота от а от 8-и пехотен приморски полк, а от 1891 година учи в Торинската военна академия, която завършва през 1895 г. След завръщането си в България Бояджиев е старши адютант в щаба в 5-a пехотна дунавска дивизия (1895 – 1897) и служи в 3-та пехотна балканска дивизия. Служи като дружинен командир в 24–и пехотен черноморски полк и началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия (1899).

На 25 февруари 1900 подполковник Бояджиев е назначен за командир на 8-и пехотен приморски полк, на която длъжност е до 29 януари 1904. Под негово ръководство полкът е ангажиран в потушаването на избухналите след 5 март 1900 година Селски бунтове.Свободен гражданин : седмичен орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 2, 11 март 1900 год, стр.3 По това време Бояджиев изработва и първата релефна карта на България (1902). През следващите години е началник-щаб на 6–а пехотна бдинска дивизия (1904 – 1905), Трета пехотна балканска дивизия (1905 – 1907) и 2–ра военноинспекционна област(1907 – 1910). От 1910 г. Климент Бояджиев командва 4–а пехотна преславска дивизия и на 4 септември 1910 е произведен в чин генерал-майор.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) с дивизията си генерал Бояджиев се сражава в Тракийския военен театър при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургаз т.е. в пробива на османския център в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция и в безуспешния щурм на Чаталджа (октомври – ноември 1912 година). Пак при Чаталджа командва авангарда, който отразява турската контраофанзива през зимата на 1913 година. След неуспеха при Чаталджа е назначен за началник на авангардните дивизии на съединените 1–ва и 3–а армия.

Във войната със съюзниците командва маневрената група в състава на 5-а армия по направлението Кюстендил – Скопие и атакува сърбите в района на Побит камък. Войските му нанасят няколко поражения на сърбите, превземайки връх Китка над река Пчиня (27 юни 1913).Марков, Георги. Българското крушение 1913. Издателство на Българската академия на науките, София 1991, стр. 110 – 119

Като министър на войната (1913 – 1914), началник на Трета военноинспекционна област (1914 – 1915) и началник на Генералния щаб на армията (15 април – 7 септември 1915) генерал Бояджиев реформира войската и повдига духа ѝ след поражението в Междусъюзническата война. Подава оставка от щаба непосредствено преди включването на България в Първата световна война, несъгласен с условията на българо-германската военна конвенция.Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1995, стр. 176

Синът му, поручик Никола Бояджиев, загива на 1 февруари (14 февруари нов стил) 1915 г. в атентата в софийското Градско казино.

Първа световна война (1915 – 1918)

В операциите на Централните сили за разгром на Сърбия през есента на 1915 година генерал Бояджиев командва най-голямата българска групировка – Първа армия, която настъпва по линията от устието на Тимок до Трън. В резултат на Нишката операция армията достигат до десния бряг на Южна Морава. На 23 октомври частите на 8-а пехотна тунджанска дивизия влизат във военновременната столица на Сърбия – Ниш. Войските на Бояджиев превземат и Зайчар, а по-късно Битоля и Охрид. На 18 декември 1915 г. като командващ на 1-ва армия е награден с османския орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги. През август 1916 г. ръководи Леринската операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха ѝ подава оставка. През 1916 г. е награден с царския орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.

След излизането на България от Първата световна война през 1918 година, Климент Бояджиев заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. той е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев умира на 15 юли 1932 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

Памет На генерал Климент Бояджиев е наречена улица в квартал „Левски Г“ в София ().

Семейство Климент Бояджиев е женен и има 3 деца.

Военни звания Подпоручик (30 август 1883) Поручик (24 март 1886) Капитан (1888) Майор (1894) Подполковник (1899) Полковник (1903) Генерал-майор (4 септември 1910) Генерал-лейтенант (2 август 1915)

Награди Сребърен медал „За участие в Сръбско-българската война 1885“ (1885) Златен Кръст „За Възшествието на Княз Фердинанд I в 1887 г.“ (1888) Княжески орден „Св. Александър“ V степен (1888) Орден „Свети Станислав“ II степен със звезда, Руска империя (1902) Орден „За заслуга“ на военна лента Народен орден „За военна заслуга“ IV степен Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас „Сребърен кръст с корона“ (1913) Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, Османска империя (18 декември 1915) Военен орден „За храброст“ II степен (1916) Царски орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата (1916) Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно (2013)Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници

Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 124.

Бележки

Категория:Министри на отбраната на България Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Военачалници през Балканските войни Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български офицери от Македония Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Охрид Категория:Починали в София Категория:Македонски фронт през Първата световна война Категория:Началници на отбраната Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Възпитаници на Торинската военна академия