Асколд () е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на 1-ва Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот, в периода на Руско-японската война базирана в Порт Артур.

Названието на крайцера е наследено от ветроходно-винтовата корвета „Асколд“, и е височайшо утвърдено на 21 декември 1898 г. – в чест на Асколд – легендарният киевски княз. От особеностите на кораба е задължително да се отбележи характерният петкоминен силует, единствен в Руския флот за онова време.

Строителство

След вземането на решението за строителството на новия крайцер от I ранг за Военноморския флот на Руската империя, за негов главен строител, на 10 октомври 1896 г., е назначен младшият корабостроител Е. Р. де Грофе. За наблюдаващ строителството е назначен капитанът 2-ри ранг Н. К. Рейценщейн. На 6 януари 1899 г., вече в чин капитан 1-ви ранг, назначен на длъжността командир на крайцера, Н. К. Рейценщейн, а също А. Ф. Стемман, П. Ф. Гаврилов и представители на дипломатическия корпус на Русия се срещат в Германия с Вилхелм II. В хода на беседата императорът на Германия одобрително се изказва за котлите на Торникрофт, предложени за крайцера. Построен е в Кил от немската корабостроителница „Германия“ (Germaniawerft). През декември 1899 г. Е. Р. де Грофе пристига в Кил, също така, паралелно Е. Р. де Грофе става наблюдаващ строителството на бронепалубния крайцер „Богатырь“ на завода в Щетин. Крайцерът е заложн на 8 юни 1899 г., спуснат е на вода на 2 март 1900 г. Влиза в строй в началото на 1902 г.

Конструкция Корпус и архитектура

Корпусът на крайцера е изграден чрез клетъчна (брекетна) система на набор. Корпусът е разделен от водонепроницаеми прегради на 13 отсека. Монтажът на рулевата рубка е предвиден според първоначалния проект, за разлика от крайцера „Новик“.

От особеностите на кораба не може да не се отбележи характерния петкоминен силует, единствен в Руския флот по онова време.

Брониране Бронираната палуба е главната защита на кораба. Нарича се още „карапасна“ (черупковидва), тъй като по форма напомня на черупката на костенурка. Тук бронираната палуба се състои от два слоя плочи: долният пласт е от корабостроителна стомана с дебелина от 10 или 15 mm и горен от легирана никелова броня дебела 30 и 60 mm.

Хоризонталната част на бронепалубата е дебела 40 (10+30), а скосовете 75 (15+60) или 100(10+30+60) mm. Основите на комините и елеваторите за подаване на боеприпаси са защитени от броня до жилищната палуба с дебели 40 mm вертикални бронирани плочи. Спуска към румпелното отделение се защитава от наклон­ен 100 mm брониран комингс. Надводните тор­педни апарати се прикриват от вертикална 60 mm броня, отгоре и отдолу по 30 mm. Масата на бронята е 705 t.

Въоръжение

Артилерийското въоръжение се състои само от „скорострелни“ оръдия: Дванадесет 152 mm патронни оръдия система Кане с дължина на ствола от 45 калибра в палубни и казематни установки; Дванадесет 75 mm оръдия Кане с дължина на ствола от 50 калибра; Осем едностволни 47 mm оръдия Хочкис; Две десантни 63,5 mm оръдия система Барановски на колесни лафети, предназначени за усилване на корабния десант; Две 37-мм оръдия Хочкис; Четири картечници; Шест 381-мм торпедни апарата.

Енергетична установка Машинно-котелната установка е разположена в две машинни и пет котелни отделения.

Трите трилопастни гребни винта се привеждат в действие от три парни четирицилиндрови машини с тройно разширени и сумарна проектна мощност от 19 500 к.с. (3×6500). Те трябва да осигурят на крайцера скорост от 23 възела. В предното машинно отделение са разположени машините, въртящи външните винтове. В задното (кърмовото) машинно отделение се намира машината, работеща за средния винт. Десният и левият винтове се въртят съответно надясно и наляво, средният е с ляво въртене. Всяка машина има по един цилиндър за високо и средно и два цилиндра за ниско налягане. Диаметрите на цилиндрите съставляват 930, 1440 и 1630 мм съответно, ходът на буталото е 950 мм. Парата за машините се дава от 9 котела Торникрофт-Шулц, 8 от ко­ито се разполагат по два в четири котелни отделения, а един – в петото. Общата повърхност на огнищата съставлява 107 м², общата нагревателна повърхност на котлите е 5020 м² (на големия котел – 580 м², на малкия – 480).

Котлите и машините се показват като надеждни и много икономични: за 18 500 мили, изминати от „Асколд“ през 1902 г., са изразходвани 7300 т въглища, в същото време „Варяг“ за път от 8000 мили изгаря 8000 т.

На 19 август на предварителната проба преди приемните изпитания машините развиват мощност от 21 200 к.с., което дава скорост от 23,25 възела, средната скорост за 10 пробега в течение на 3 часа при 121 об/мин съставя 21,85 възела.

Също така крайцерът е снабден с шест парни динамомашини на фирмата „Сименс и Халске“ с обща мощност 336 кВт.

Оценка на проекта Крайцерът „Асколд“ е дете на немската фирма „Германия“ (), който влиза в строй през 1901 г. Неговата артилерия е прикрите от броневи щитове, а енергетичната установка се оказва много надеждна. Заедно с това, корпусът на крайцера не се отличава със здравина, а вътрешните му помещения са тесни. „Асколд“ не отстъпва по скорост на крайцерите „Варяг“ и „Богатир“.

Сравнителни ТТХ на руските бронепалубни крайцериХарактеристики„Витяз“„Адмирал Корнилов“„Светлана“„Диана“„Варяг“„Асколд“„Богатир“„Новик“„Жемчуг“„Боярин“ Водоизместимост, т3537586339246657 – 6731660460006611 – 6975308035203274Артилерия10 – 152-мм, 4 – 87-мм, 8 – 37-мм14 – 152-мм, 6 – 47-мм, 10 – 37-мм6 – 152-мм, 10 – 47-мм8 – 152-мм, 24 – 75-мм, 8 – 37-мм12 – 152-мм, 12 – 75-мм, 8 – 47-мм, 2 – 37-мм12 – 152-мм, 12 – 75-мм, 8 – 47-мм, 2 – 37-мм12 – 152-мм, 6/8 – 75-мм, 6 – 47-мм6 – 120-мм, 6 – 47-мм, 2 – 37-мм8 – 120-мм, 6 – 47-мм, 2 – 37-мм6 – 120-мм, 8 – 47-мм. 4 – 37-ммТорпедни апарати3×1 – 381-мм6×1 – 381-мм2×1 – 381-мм3×1 – 381-мм6×1 – 381-мм6×1 – 381-мм2×1 – 381-мм5×1 – 381-мм3×1 – 381-мм5×1 – 381-ммБрониране, ммПалуба – 37Палуба – 25 – 63, рубка – 76Палуба – 25 – 51, рубка – 102Палуба – 37 – 63, рубка – 51 – 152Палуба – 37 – 76, рубка – 76 – 152Палуба – 51 – 76, щитове оръдия на ГК – 25, рубка – 152Палуба – 35 – 70, кули – 89 – 127, каземати – 20 – 80, щитове оръдия на ГК – 25, рубка – 140Палуба – 30 – 51, щитове оръдия на ГК – 25, рубка – 30Палуба – 30 – 51, рубка – 30 – 45Палуба – 30 – 51, рубка – 76Енергетична установка, к.с.3000658110 10011 610 – 12 20014 15820 43419 350 – 20 37017 00017 00011 500Максимална скорост, възела14,417,621,619,0 – 19,223,223,523 – 242522,6 – 2422,5

История на службата Службата си в руския военен флот кораба започва в състава на Балтийския флот, а през 1903 г. е изпратен в Далечния Изток.

Поради нарастващото напряжение в отношенията на Русия и Япония в Далечния Изток на Русия, през 1903 г., е изпратен отряд бойни кораби под командването на контраадмирал барон Е. А. Щакелберг. В отряда влизат броненосците „Ретвизан“ (флаг) и „Победа“, крайцерите „Богатир“, „Диана“ и „Палада“; крайцерите „Асколд“, „Новик“ и „Боярин“, а също и седем миноносеца, които се присъединяват към отряда по пътя му към Либава. На 31 октомври отрядът в пълен състав се насочва от Либава към Тихия океан. Имащите висока скорост „Асколд“ и „Новик“ вървят далеч напред от отряда.

По време на прехода „Асколд“ и „Варяг“ посещават с официална визита Маскат, където офицерите се срещат с местния султан. Руските кораби оставят дълбоко впечатление у султана.

С пристигането си в Тихия океан, „Асколд“, за известно време, се намира в състава на формиращия се Владивостокски отряд крайцери.

По време на учебните артилерийски стрелби комендорите на „Асколда“ показват, че се явяват едни от най-добрите в ескадрата, тъй като те стрелят осем пъти по-точно, отколкото канонирите на „Варяг“. На 19 август в залива Петър Велики крайцерът изпълнява учебна стрелба по щит на ход от 18 въз. при вятър 3 – 4 бала. Макар видимостта да е слаба (от време на време щитът се скрива в мъглата), комендорите на „Асколд“ показват добри резултати: от 36 изстреляни 152-мм снаряда в целта попадат седем, от 36 75-мм – 12 и от 40 47-мм – пет. „Варяг“ по време на аналогична стрелба, изпълнена на 16 декември 1903 г. (последните му учения преди неговия знаменит бой), макар и да плава с по-ниска скорост (12,5 въз.), от 36 изстреляни 152-мм снаряда, 33 75-мм, 56 47-мм и 20 37-мм щитът е уцелен само от три: един 75-мм и два 47-мм.

Впоследствие крайцерът е преведен да се базира в Порт Артур.

Руско-японска война

В навечерието на войната крайцерите „Асколд“, „Палада“, „Диана“, „Новик“, „Боярин“, „Баян“, спомогателният крайцер „Ангара“, канонерските лодки „Гиляк“, „Бобр“, „Гремящий“, „Отважный“ и всички ескадрени миноносци се базират в Порт Артур.

Във връзка с редицата демарши от страна на Япония наместникът адмирал Е. И. Алексеев, на 18 януари 1904 г. издава заповед за незабавно започване на кампанията. На следващия ден по време на прилива отряд кораби излиза на външния рейд на Порт Артур. На 21 януари, около 16:00, плаващия пръв крайцер „Асколд“ вижда Шантунгския маяк, след което, според заповедта на наместника, корабите обръщат назад и в 5 сутринта на 22 януари пускат котва в залива Далянван, а през деня преминават в Портартурския рейд.

В нощта на 27 януари руската ескадра, намираща се при Порт Артур, е атакувана от японски миноносци. Някои от корабите открива ответен огън, но началника на ескадрата, вицеадмирал О. В. Старк, не вярва, че това е атака и заповядва на флагманския „Петропавловск“ да насочи лъч на прожектор към небето, което се явява условен сигнал за прекратяване на огъня. И едва в 0:55 той издава заповед на крайцерите „Асколд“ и „Новик“ да започнат преследването на японските миноносци, но те вече са се скрили. След това „Асколд“ започва да съпровожда броненосеца „Цесаревич“, който получава попадание от торпедо, вследствие на което броненосецът със значителен и усилващ се крен, се насочва към вътрешната част на порта за ремонт. Ескадрата е заобиколена от страната на морето, при това отразявайки повторна атака на миноносци. Японският адмирал Того, командващ нападението, рапортува на своите началници, че са извадено от строй корабите „Полтава“, „Асколд“ и още два големи кораба, което е изкривяване на фактите – японците, независимо от неголямата дистанция, не успяват правилно да идентифицират характерните силуети на руските кораби.

В първите месецы войната „Асколд“ се явява един от най-активно действащите кораби на портартурската ескадра. Крайцерът участва във всичките ѝ операции: води артилерийски битки с японските кораби, прикрива своите миноносци, отбива атаките на вражеските и обискира подозрителните търговски съдове.

В нощта на 28 по 29 януари своден отряд („Асколд“, „Баян“, „Диана“, „Боярин“, „Забияка“, „Гайдамак“, „Бобр“, „Гиляк“, „Отважний“) под командването на Михаил Павлович Молас заема позиции за охрана на изхода от външния рейд на Порт Артур.

На 9 февруари 1-ва Тихоокеанска ескадра влиза в бой с 3-ти боен отряд на вицеадмирал С. Дева от 1-ва ескадра на Съединения флот. По „Асколд“ водят огън бронепалубни крайцери: флагманският „Читосе“ и „Такасаго“.

На 14 февруари тайфун изхвърля от плитчината намиращия се в ремонт броненосец „Петропавловск“, и той едва не се сблъсква с крайцерите „Асколд“ и „Новик“, но бързата реакция на вахтените началници на крайцерите предотвратява аварията.

На 28 февруари О. В. Старк е отстранен от командването, на негово място е назначен вицеадмирал C. O. Макаров, който вдига своя брейд-вимпел на крайцера „Асколд“.

На 9 март руската ескадра (флаг на C. O. Макаров отначало на „Асколд“, а след това на „Петропавловск“) в течение на два часа води престрелка с основните бойни сили на Японския императорски флот (6 броненосеца, 6 броненосни и 6 бронепалубни крайцера). Но този артилерийски дуел не води до съществени резултати.

На 17 март 1904 г. капитан 1-ви ранг Н. К. Рейценщейн е утвърден за длъжността младши флагман на ескадрата и изпълняващ длъжността началник на отряда крайцери, той държи своя флаг на крайцера „Асколд“. На 12 юли същата година той е произведен в чин контраадмирал.