Люлебургас или Люлебургаз (; , Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ – лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители (2007), а заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.
История
Древното име на селището е Бергула (споменавано от българското население и като Беркулен). Византийският император Теодосий I го преименува на Аркадиопол в чест на своя син и наследник Аркадий. Градът е превзет от войските на Атила по време на неговия поход срещу Византия през 443 година.
През 823 година в Аркадиопол живее Тома Славянина. През 970 година край крепостта се води битка между войските на киевския княз Светослав I, подпомогнати от печенеги и маджари, и византийските войски, водени от Варда Склир.
По време на Османската империя градът се е наричал Бургас от гръцката дума Пиргос (кула).Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 26
По време на Руско-турската война, на 24 януари 1878 година късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява противника при Люлебургас. Според Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година Люлебургас влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.
През Първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско-Бунархисарската операция (28 октомври – 2 ноември 1912 година). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към Чаталджа.
Според Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година отново е в пределите на България, но след Цариградския договор от 22 септември 1913 година остава в Османската империя.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Люлебургас живеят 15 български патриаршистки семейства, смесени с турци и гърци.
Забележителности Архитектурен комплекс, състоящ се от Мехмед Соколи паша джамия, построена през 1539 – 1588 година от Синан; турска баня и хан „Мимар Синан Кервансарай“, градина и мавзолей на Зиндан баба от XIV век. В околностите на Люлебургас и в Лозенград има тракийски могили, долмени и менхири.
Личности
Родени в Люлебургас Джахит Ъргат (1915 – 1971), турски киноартист и поет
Починали в Люлебургас Борис Мишайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24 Борис Алексиев Тодоров, български военен деец, поручик, загинал през Балканската войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 22 Драгомир Рашев Петров, български военен деец, майор, загинал през Балканската войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 153 Илия Колев Братайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 155 Лазар Пенев Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 9, л. 5
Побратимени градове Попово, България Силистра, България
Други На Люлебургас е наречена улица в квартал „Подуяне“ в София ().
Бележки