Т-72 е съветски основен боен танк, чието производство започва през 1971 г. и продължава. Влиза на въоръжение в съветската армия през 1973 г. Серийното производство започва във вагоностроителния завод в град Нижни Тагил, Русия. Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение, като много страни са разработили свои варианти на Т-72. От него произлиза и модерният Т-90. През 1982 г. Ирак купува лиценз за производството на базовия модел Т-72 и още същата година страната започва собствено производство. Танкът носи името „Асад Бабил“ (Вавилонски лъв). Други варианти са украинският Т-84, румънският TR-125 и югославският М-84.
История Когато Т-64 е представен за първи път през 1960-те години, той е един от най-усъвършенстваните танкове в света по отношение на своя дизайн. Новият модел има и недостатъци – нестабилно окачване, недостатъчно мощен двигател и неточно въоръжение. Изграждането на един танк също е било прекалено скъпо. През 1967 г. в Уралвагонзавод в Нижни Тагил е разработен модел с двигател В-45, по-стабилно окачване и по-дебела броня. Грубата схема е назована „Обект 172“, проектирана от Леонид Карчев, а изчистеният модел („Обект 172М“) с двигател В-46 е проектиран от Валери Венедиктов и се превръща в базов модел.Основен Боен Танк Т-72 Изпитванията траят от 1971 до 1973 г. Серийното производството започва малко след края на тестовете в заводите в Нижни Тагил и Челябинск.
Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Страни от Варшавския договор като Народна република България и Социалистическа република Румъния са въоръжени с Т-72 „Урал“ и Т-72 АК които са произведени в Съветския съюз, макар ди има и други модификации на Т-72 – T-72M/М1/М2.. Други страни от Източния блок – Унгария, Чехословакия и Полска народна република са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола. Друг проблем е и несъответствието между повечето полски, чехословашки и руски резервни части. Произведените извън СССР Т-72 са били изнасяни за централноевропейските страни от Варшавския договор, както и за други страни – Финландия, Ирак, Сирия, Иран, Югославия, Либия и Индия.
Производството на танка трае десетилетия, и с времето изискването към бронезащитата му се повишава. Първите модели са с лята ламинирана броня, по-късно заменена с композитна. Голяма част от танковете на въоръжение са защитени с реактивна броня, обикновено със 155 динамични тухли при износните модели и 227 тухли при руските модели.Информация за Т-72 и вариантите му Много от важните технически данни за танка са били предадени на ЦРУ през 1970-те години от полския полковник Ришард Куклински.
Поддръжката на танка не е скъпа, а в ръцете на добре обучен и мотивиран екипаж Т-72 е изключително ефективен срещу всички видове западни танкове на въоръжение. Западните анализатори смятат този факт за тревожен, тъй като поне теоретично оръдието му е достатъчно мощно, за да изкара от строя всички видове съвременни танкове, включително и американските. Други експерти подлагат на съмнение качествата му, тъй като по време на Войната в Залива през 1991 г. американските М1А2 Ейбрамс унищожават стотици иракски Т-72 „Вавилонски лъв“, а загубват едва няколко от своите машини. Тежките загуби от страна на иракската армия обаче се дължат на много слабата подготовка на танкистите, некачествените муниции, лошата тактикаЕдна от първите операции в Битката при Кафджи по време на Войната в залива е пример за това – иракски Т-62 и Т-72 изстрелват множество кинетични снаряди с калибър 115 и 125 mm от разстояние 2500 m срещу наблюдателен пункт на морската пехота, причинявайки някакви щети без никакъв тактически ефект, тъй като дори не е имало опит за щурмуване на укреплението от иракчаните след рейда. (Morris, David: Storm on the Horizon. Presidio Press, 2004, стр. 74). и не на последно място – факта, че танковете са били от т.нар. „маймунски тип“ – тоест абсолютно немодернизирани. Освен това почти всички иракски машини са били сглобени от нискоквалифицирани работници с остарели съветски и китайски резервни части. Останалите Т-72 в експлоатация от иракчаните са били Т-72М, произведени в Полша.
Технически характеристики
Тегло и подвижност Отличителна черта на Т-72 е неговото тегло от 41 тона, с което той е сравнително по-лек от съвременните ОБТ. Базовият двигател е с мощност от 780 к.с., което прави съотношението мощност-тегло на танка по-малко от днешния стандарт. Въпреки това машината може да развива много високи скорости на шосе, ако е снабдена с гумени тампони за веригите. При изпитване на немската армия един Т-72 успява да развие скорост от 110 km/h по магистрален път. Едно от подобренията на двигателя е малкото отделяне на изгорели газове и премахването на силните вибрации при работа. След 1985 година лятата броня на базовия модел е заменена с реактивна и композитна, а мощността на двигателя е увеличена до 840 к.с.
Т-72 е оборудван с къс шнорхел за прекосяване на реки. Танкът разполага с проста система за снабдяване на екипажа с въздух. Ако двигателят му спре да работи под вода, е необходимо да бъде запален отново до 6 секунди. В противен случай в бойното отделение ще навлезе вода заради загубата на налягане. От всяка страна Т-72 има шест опорни ролки от специална алуминиева сплав – ковани или лети (летите се произвеждат единствено в България по метод за леене с противоналягане, който е български патент), снабдени са с гумени бандажи, едно водимо и едно водещо колело, както и три въртящи барабана над и между опорните ролки. Заради торсионното окачване удобството на екипажа при придвижване е по-лошо в сравнение със западните танкове, снабдени с хидропневматично окачване.
Веригите се отличават с голяма издръжливост, дори в сравнение с последното поколение основни бойни танкове.
Защита Т-72 разполага с надеждна защита срещу бойни химически и биологични вещества, както и срещу радиация. Вътрешността на танка е облицована със специална борна сплав, която осигурява и известна защита срещу неутронни ядрени взривове. Съветските машини имат и облицовка от оловни листове за допълнително предпазване на войниците от лъчения. Подобно на Т-55, Т-72 е конструиран да предпази екипажа от свръхналягането, породено при ядрен взрив. Системата за филтриране на въздуха осигурява защита от всякакви видове вредни частици от околната среда. Газовете, отделяни от оръдието при стрелба, са намалени до минимум заради автоматичното му зареждане и след изстрела се отвеждат навън чрез специална система от тръби. Така на практика екипажът разполага с неограничен запас от чист въздух. Комбинацията от всички тези характеристики осигурява добра възможност за оцеляване на танка и при най-тежките условия.
Интериор Вътрешното пространство на Т-72 е по-ограничено с цел смаляване на общия силует на танка и оптимално разположение на бронята. Въпреки че екипажът се състои от само трима души, бойното отделение е доста тясно. Движението на перископната система е ограничено, което намалява общото полезрение на водача. Управлението се осъществява чрез два лоста, за разлика от повечето по-модерни танкове (които се управляват с кормило). Това също е недостатък, имайки предвид нуждата от ръчна смяна на скоростите. Руските модели имат вътрешна облицовка от оловна сплав, която осигурява известна защита от различни видове лъчения, но експортните модели нямат такава. Мунициите се складират в бойното отделение, което на теория може да предизвика експлозия, ако вражески снаряд успее да преодолее бронята на танка.
Броня
Първоначално бронята на Т-72 е била лята, с максимална дебелина до 200 mm. На по-късен етап (Т-72А) тя е заменена с ламинирана (слойна) броня с добавен 80-mm гласис. Износният вариант на Т-72А – Т-72М е с по-лоша бронева защита. Това са т.нар. „маймунски модели“ или „маймунски тип“ машини, предназначени за съюзниците на СССР извън Варшавския договор – предимно страните от Близкия изток. Модернизираният му вариант Т-72М1 има добавен 16-mm челен бронелист. С времето са добавени странични броневи листове за защита на веригите, а в началото на 1970-те – и панели за допълнителна защита на горивните резервоари и двигателя. Т-72Б е снабден с композитна броня по купола и предната част на корпуса (закалена стомана с волфрамов слой, както и пластмасов екран с керамични елементи). Бронезащитата е допълнително увеличена с реактивна броня „Контакт-1“ (за Т-72Б, Т-72АБ, Т-72М1Б, Т-72Б обр. 1985, Т-72С и Т-72Б1), „Контакт-5“ (за Т-72Б обр. 1989) и „Реликт“ (за Т-72БМ). Освен това дебелината на стандартната ламинирана броня е увеличена почти два пъти – до 520 mm, което осигурява до 1340 mm ЕЛХБ защита срещу кумулативни снаряди и до 920 mm срещу кинетични снаряди. Един от големите недостатъци на танка е, че боеприпасите се складират в бойното отделение – често срещана особеност при танковете от това поколение (Чийфтейн, Леопард-1). Ако бронята не издържи и пропусне вражески снаряд вътре в танка, е възможно мунициите да се възпламенят, и последвалият взрив да убие екипажа. По време на войните в Ирак американските танкисти са наблюдавали т. нар. „ефект на тапата“, при който експлозията вътре в машината изхвърля купола ѝ нагоре с голяма скорост. Това явление се е наблюдавало и при Т-55/Тип 69. Предимството на Т-72 пред по-новите основни бойни танкове (като М1 Ейбрамс) е в кръглия купол и следователно по-равномерното разпределяне на бронезащитата. Куполът на Ейбрамс например има изключително силна челна бронезащита, но страничната и задната броня на танка за сметка на това са значително по-слаби и уязвими.
Според годишния доклад за военна техника и стратегия Jane's International Defence Review за 1997, след разпада на СССР американски и германски специалисти имат възможността да направят оглед на руски Т-72Б. След направени тестове бронята на оригиналните руски танкове се оказва непробиваема за почти всички натовски боеприпаси. След тези изпитвания САЩ разработват по-мощни кинетични снаряди, като М829А2 и М829А3, а в отговор руснаците създават реактивната броня „Реликт“ (два пъти по-ефективна от „Контакт-5“) и модулната броня тип „Кактус“.
Оръдие
Основното 125-mm оръдие на Т-72 е с приблизително еднаква мощност като стандартното натовско 120-mm Л-44, с което са въоръжени повечето съвременни западни танкове. Отклонението от целта при стрелба на разстояние 1800 m е 1 m, което го прави леко неточно в сравнение с други оръдия. Максималната далекобойност е 9100 m, като точната стрелба е възможна на разстояние до 4000 m (със специалната противотанкова ракета, изстрелвана от самото оръдие). Основните боеприпаси са кумулативни БК-27 и БК-29 с пробиваемост до 900 mm ЕЛХБ на разстояние 1800 m. Допълнително танкът разполага с кинетични снаряди БМ-42 с волфрамов сърдечник (пробиваемост от 500 mm ЕЛХБ на 2 km) и БМ-46 с глава от обеднен уран (пробиваемост до 650 mm ЕЛХБ на 2 km).
При добри условия екипажът може да произведе до 7 – 8 точни изстрела в минута. В най-модернизираните варианти на Т-72, както и при Т-90, зареждането на оръдието отнема едва 5 секунди. Почти всички танкове Т-72 имат система за управление на огъня (СУО). Точната стрелба в движение е възможна, ако танкът се движи със скорост до 25 km/h. Много от танковете в експлоатация не разполагат с уреди за инфрачервена термография за улесняване на прицелването, а само с инфрачервени илюминатори тип „Луна“. Инфрачервеният илюминатор обаче е от голяма полза за командира на танка.