Флоренция ( ; през Средновековието и в поетическия език FiorenzaBruno Migliorini et al., Scheda sul lemma "Fiorenza" , in Dizionario d'ortografia e di pronunzia, Rai Eri, 2010) е италианска община с население от 362 353 души (към 1 януари 2025 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град. Това е най-голямата община в региона по население и център на Метрополен район Флоренция-Прато-Пистоя.
През Средновековието градът се утвърждава като важен художествен, културен, търговски, политически, икономически и финансов център. От 1569 до 1859 г. Флоренция е столица на Великото херцогство Тоскана, което под управлението на фамилиите Медичи и Лотаринги се превръща в една от най-богатите и модерни държави в Италия. Политическите промени, икономическата мощ и културното влияние на града го превръщат в ключов кръстопът на италианската и европейската история. През 1865 г. Флоренция става втората столица на кралство Италия (след Торино) и запазва този статут до 1871 г. – годината, която бележи края на Рисорджименто и превръщането на Рим в столица.
Флоренция е важен университетски център, а от 1982 г. историческият ѝ център е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Градът се счита за родно място на Ренесанса – епоха на културно и научно възраждане, поставила началото на модерната ера след Средновековието. Благодарение на използването на флорентинския народен език в литературата, Флоренция играе ключова роля и в развитието на съвременния италиански език. През 1986 г. градът е обявен за европейска столица на културата.
Флоренция е призната като една от световните столици на изкуството и архитектурата, както и като като водеща международна туристическа дестинация, известна с множеството си паметници и музеи. С огромна стойност са художествените, литературни и научни наследства на някои от най-изтъкнатите ѝ граждани – Данте, Петрарка и Бокачо в литературата, Джото, Брунелески, Донатело, Ботичели, Леонардо да Винчи и Микеланджело във визуалните изкуства, Лоренцо де Медичи и Николо Макиавели в политическата мисъл, Америго Веспучи и Галилео Галилей в географията, астрономията и физиката.
География Флоренция е разположена на живописно място – в центъра на голям амфитеатрален басейн, намиращ се в югоизточния край на равнината Флоренция-Прато-Пистоя, в непосредствена близост до първите хълмове на Тоскано-Емилианските Апенини. Градът е обграден от характерните глинени възвишения на Черчина над квартал „Рифреди“ и болница „Кареджи“ на север, от хълмовете на Фиезоле на североизток, от Сетиняно на изток и от Арчетри, Поджо Империале и Белозгуардо – на юг.
Равнината, върху която се простира градът, е пресечена от река Арно, като самата Флоренция се намира между долините Горно Валдарно и Долно Валдарно. Освен Арно, през територията ѝ преминават и по-малки водни пътища като Муньоне, Терцоле и река Греве. Метрополният район Флоренция-Прато-Пистоя, създаден от Регионалния съвет на Тоскана на 29 март 2000 г., обхваща изцяло трите провинции и има население от близо 2 млн. души. Равнинните части на района представляват силно антропизирана среда с обширни индустриални и търговски зони, в които естествените пространства са ограничени. Хълмистите територии запазват селскостопанското и жилищното си предназначение от векове, като първоначалните гори са значително намалени, особено в районите южно и източно от града. В равнината все още съществуват неурбанизирани влажни зони – главно в областта западно от Флоренция по поречието на река Арно.
История
Символи
Символът на герба и на знамето на Флоенция е флорентинската лилия – емблема на града още от XI век. Днес тя е изобразена в червен цвят на бял фон, въпреки че в миналото цветовете са били обърнати, вдъхновени от белия цвят на ириса Iris florentina. Настоящата цветова схема датира от 1251 г., когато прогонените от града гибелини продължават да използват с традиционния символ на Флоренция. В отговор гвелфите – тогавашните управници – променят цветовете, за да се разграничат, и именно тази версия се запазва до наши дни.
През 1809 г. Наполеон Бонапарт издава декрет, с който се опитва да наложи нов символ за Флоренция: цъфтяща лилия върху зелена морава на сребърен фон, увенчан с червена лента и три златни пчели – отличителен знак на големите градове в Наполеоновата империя. Флорентинците обаче не приемат промяната и указът остава без последствия.
В традицията на Комедия дел арте маската, която олицетворява Флоренция, е Стентерело – единствената автентична флорентинска маска, свързана с местния театър и карнавал.
Административно деление Историческо деление
Смята се, че през Средновековието кварталите на Флоренция получават имената си от градските порти, които ги ограничават: Дуомо, Санта Мария, Сан Пиеро и Сан Панкрацио. С изграждането на новите стени през XII век градът е разделен на следните квартали: Олтрарно, Сан Пиеро ин Скераджо, Борго дей Санти Апостоли, Сан Панкрацио, Порта дел Дуомо и Сан Пиеро.
След 1343 г. градът отново е разделен на историческите квартали, чието разпределение се запазва и до днес. Флоренция продължава да поддържа традиционното деление на четирите квартала, които участват ежегодно в турнира по Исторически флорентински футбол, провеждан на площад „Санта Кроче“: Санта Мария Новела, Сан Джовани, Санта Кроче и Санто Спирито.
Историческите квартали носят имената си от основните религиозни сгради в града: базиликата „Санта Мария Новела“, базиликата „Санто Спирито“, базиликата „Санта Кроче“ и баптистерия „Сан Джовани“. Те формират историческия център на Флоренция и съответстват на днешния Квартал 1.
Съвременно деление Община Флоренция е официално разделена на пет административни квартала: Квартал 1: Исторически център (Чентро Сторико) Квартал 2: Кампо ди Марте Квартал 3: Гавинана-Галуцо Квартал 4: Изолото-Леняя Квартал 5: Рифреди Те от своя страна включват градоустройствени зони и по-малки квартали.
+ Флорентински кварталиКвартал Площ (km²) Подразделения 1. 11 396 Исторически център (Centro storico), Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато (Il Prato), Ла Фортеца да Басо (Fortezza da Basso), Виали (Viali), Колина юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio) 2. 23 406 Кампо ди Марте (Campo di Marte), Ле Куре (Le Cure), Виали (Viali), Беларива (Bellariva), Коверчано (Coverciano), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord) 3. 22 312 Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Гавинана (Gavinana), Соргане (Sorgane), Бандино (Bandino), Парадизо (Paradiso), Сан Марчелино (San Marcellino) 4. 16 991 Изолото (Isolotto), Леняя (Legnaia), Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ла Казела (La Casella), Ле Тори (Le Torri), Мартиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано (Soffiano), Сан Куирико (San Quirico), Торчола (Torcicoda), Уняно (Ugnano) 5. 28 171 Статуто (Statuto), Ромито (Romito), Виали (Viali), Фортеца да Басо (Fortezza da Basso), Рифреди (Rifredi), Кареджи (Careggi), Кастело (Castello), Колина север (Collina nord), Новоли (Novoli), Фиренце Нова (Firenze Nova), Броци (Brozzi), Ле Пиадже (Le Piagge), Перетола (Peretola), Куараки (Quaracchi), Понте ди медзо (Ponte di mezzo) Общо всичко 102,276
Паметници и забележителности
Флоренция е всеобщо призната като град на изкуството, с безценно наследство от архитектура, живопис, скулптура, история и наука, които оформят тъканта на града като своеобразен музей под открито небе.
Историческият център на Флоренция, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1982 г., е обграден от кръг от алеи, проследяващи очертанията на старите средновековни стени. Ограничен от маршрута на градските укрепления от XIV век – изградени благодарение на търговската и икономическа мощ на града – този център достига своя културен и архитектурен апогей през следващите два века.
Панорамата на историческия център може да бъде наблюдавана от околните хълмове – особено от Форт „Белведере“, Пиацале „Микеланджело“ с романската базилика „Сан Миниато ал Монте“, както и от хълма на Фиезоле, който предлага една от най-впечатляващите гледки към долината на река Арно.
Сърцето на града е Площад „Синьория“ с величествения Палацо Векио, галерията от скулптурни шедьоври в Лоджия „Ланци“ и близката Галерия „Уфици“ – един от най-известните музеи на изкуството в света. Недалеч се издига катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ с нейния монументален купол – най-голямата куполна зидария, строена някога. По времето на Великото херцогство се е казвало, че сянката му покрива цяла Тоскана. Катедралата е съпроводена от Камбанарията на Джото – една от най-красивите в Италия – и от баптистерия „Сан Джовани“ с прочутите бронзови врати, сред които се откроява златната Врата на Рая.
Река Арно, която преминава през града, е неразделна част от флорентинската история. Местните поддържат сложни отношения с нея – тя носи както търговски ползи, така и разрушителни наводнения. Сред мостовете, които я пресичат, Понте Векио е уникален със своите бижутерски магазини, разположени в малки къщи върху самия мост. Пресечен от благородническия коридор на Вазари, той е единственият мост в града, оцелял невредим през Втората световна война.
Освен Уфици, Флоренция разполага и с множество други значими музеи: Галерия на Академията, музеят Барджело, дворецът Пити с неговите осем подмузея, включително Палатинската галерия. Флорентинците с гордост твърдят, че притежават най-добрите образци за красота – женска (Венера на Ботичели) и мъжка (Давид на Микеланджело).Il David di Michelangelo - Storia e descrizione di una emozione: L'arte con kigeiblog (архивирано от оригинала на 28 юли 2012)
Левият бряг на Арно – Олтрарно – е район, богат на паметници и атмосфера от миналото, запазена сред вековните занаятчийски работилници.
Из целия град се срещат литературни препратки: от кварталите с къщи-кули, където надгробни плочи припомнят стихове, вдъхновили Данте Алигиери, до спокойствието на вилите на Медичите – някогашно средище на Неоплатоническата академия на Лоренцо Великолепни; от Театър „Пергола“ до Градина „Боболи“, където за първи път са поставени мелодрамите – предшественици на операта.
Като люлка на Ренесанса, Флоренция пази шедьоври на Филипо Брунелески (Болница на невинните, базиликите „Сан Лоренцо“ и „Санто Спирито“) и Леон Батиста Алберти (фасадата на „Санта Мария Новела“, Палацо Ручелай). Други художествени периоди също са оставили своя отпечатък: от романската базилика „Сан Миниато ал Монте“, през готическата църква „Санта Кроче“ (с гробниците на много видни италианци), до екстравагантността на маниеризма на Джамболоня и Бернардо Буонталенти (Фонтанът на Нептун, Градина „Боболи“), както и до шедьоврите на великите италиански архитекти от XX век – гарата „Санта Мария Новела“ на Джовани Микелучи и стадионът „Артемио Франки“ на Пиер Луиджи Нерви.
Центърът на Флоренция, с многобройните си магазини, е рай за пазаруване и развлечения – от елегантни бутици за висша мода и ретро кафенета до оживени исторически пазари на открито.
Галерия „Уфици“, един от най-известните музеи в Италия, е построена от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I де Медичи. Първоначално служи като административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърната в галерия и днес е сред най-престижните музеи в света, съхраняваща платна на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и много други велики художници.
Култура
Библиотеки Националната централна библиотека на Флоренция – една от най-важните европейски библиотеки Библиотека Лауренциана (Лаврентийска библиотека) Библиотека Маручелиана Библиотека Рикардиана Библиотека Морениана Библиотека на Академия дела Круска – най-голямата италианска библиотека по езикознание и история на италианския език Библиотека на Микелоцо Библиотека на Кабинет „Вийосо“ Библиотека и архив на Рисорджименто Библиотека с педагогическа документация (BDP – INDIRE)