Виа Милитарис () е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол. По няколко отклонения от Ниш (Naissus) до Одрин (Hadrianopolis) той се е свързвал на юг с Виа Игнация, на север с Виа Иструм, и на изток с Виа Понтика.
От Сингидунум до Цариград са били 924 km A Short History of the Yugoslav Peoples, p. 12, Google Books, с около 70 пътни станции и градове по пътя.
Военният римски път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между Западна Европа и Ориента.
Наименования Наричан е с най-различни имена – Виа Диагоналис, Виа Сингидунум, Цариградски друм, голям диагонален път (Големият диагонал).Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.37 – Изд. „Фондация ЕХГ“, София, 2012. Тези имена обаче са продукт на съвременната историография и не се споменават в античните извори.
Преди да бъде настлан, пътят се споменава у Страбон като „пътя за Италия“ при описанието на района около Сремска Митровица и Сисак, Хърватска.Страбон 7.5.2.
Построен е по времето на император Нерон (37 – 68) през I векStephen Mitchell: The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250. Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3. Jahrhundert. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 (Online)., а е завършен по времето на император Траян (53 – 117). Константин Иречек посочва римски надпис от 61 г. от времето на император Нерон, намерен на мраморна колона на 36 км северно от Пловдив, в който се споменава строеж на военни пътища и станции ().CIL III Nr. 6123, библиография: CIL III Nr. 6123 Надпис № 13b в: или надпис№ 13a, цитиран от К. Иречек според предходното издание на A. Dumont
В Антониновия пътеводител е означен с началната и крайната точка – от Града (т.е. от Рим) през Аквилея до Византион.Itinerarium Antonini Augusti, В:
След завладяването на Константинопол (1453) османците наричат пътя „Голям военен път“.Kılıç, Ayşegül; Bir Osmanlı Akın Beyi Gazi Evrenos Bey İthaki Yay. İstanbul 2014, ISBN 978-605-375-345-2 p. 16.
В пътеписа на немския архиепископ Веранциус от 1553 г. пътят е наречен „траяновия път“. Около 1600 г. пътят е наричан Виа Траяна (Via Traiana) в ранните историографски изследвания.
Наименованието Via militaris се използва в историографията след на публикация на Константин Иречек от 1877 г., озаглавена „Военният път от Белград за Константинопол. Една историко-географска студия“ (). В самата студия обаче via militaris не се употребява като наименование, а като термин за означаване на тип римски път (), имащ предимно военни цели. Военният път от Белград за Константинопол се определя от автора като един от многото военните пътища на римляните.
През 1909 г. в своите историко-географски очерци за Сърбия Феликс Каниц нарича всички римски пътища с термина Heerstrasse. Каниц определя античния път в района на Ниш като „военен път от Виминациум за Солун“ (), тъй като в този участък този военен път съвпада с via militaris от Сингидунум за Константинопол и имат общи станции – Praesidium Pompei, Rappiana и други, чието местоположение Ф. Каниц посещава.
Алтернативното наименование Via diagonalis е специфично само за българската историография от по-ново време, използва се след 60-те години на ХХ век от някои автори. Наименованието Via diagonalis не е разпространено извън България и не се използва в световната наука.
Писмени сведения В Пойтингеровата карта е представен схематично с разстоянието между станциите в мили.Tabula Peutingeriana, В:
В Антониновия пътеводител се изреждат последователно станции и спирки с разстоянието от предишната станция.
В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклонническо пътуване до Божи гроб, като описва своя път през Балканите по трасето на Виа Милитарис. Посочени са всички градове, пътни станции и спирки за смяна на конете, в които монахът спира, а разстоянията са в римски мили.Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В:
Археологически паметници
Останки от настилката Останки от калдъръма на стария римски път Виа Милитарис са личали до началото на XX век по левия бряг на Марица при Свиленград, по протежението на стария път за Стара Загора, наричан от местните хора „Стар Момковски път“ или „Старозагорски път“.
Останки от каменната настилка на римския път са консервирани и изложени при римската станция Кастра Рубра в близост до с. Изворово, община Харманли.
През май 2010 г. при строеж на Паневропейски транспортен коридор 10 е открит добре запазен участък от римския път при Димитровград (Цариброд), Сърбия. Широкият 8 m път е постлан с големи каменни блокове и е с две ленти за движение.
Милиарни колони На 4 km западно от с. Капитан Андреево е открита милиарна колона от времето на император Александър Север (222 – 235), сочеща отстояние от 12 римски мили до Адрианопол. На 800 m южно от с. Момково е открита друга милиарна колона.
Станции Трасето на пътя и отделните станции търпят промяна през различните епохи от историята на Римската империя.
+ По-големи градове (civitas) по протежението на Виа Милитарис:Антично имеМестоположениеAquileiaВенеция, ИталияSirmiumСремска Митровица, СърбияSingidunumБелград, СърбияGratianaДобра, СърбияViminaciumКостолац, СърбияNaissusНиш, СърбияRemesianaБела Паланка, СърбияSerdicaСофия, БългарияPhilippopolisПловдив, БългарияHadrianopolisОдрин (Edirne), ТурцияArcadiopolisЛюлебургаз, ТурцияByzantiumИстанбул, Турция
Станции и трасе през I-III в.
Сведения за трасето и станциите в периода от I до III в. сл. Хр. се съдържат в Пойтингеровата карта (I-II в.) и в Антониновия пътеводител (III в.) + Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Мизия: Антично име Сегашно местоположение Тип селище Singidunum Белград, Сърбия civitas Mons Aureus Смедерево, Сърбия mutatio Виминациум Костолац, Сърбия civitas Horreum Margi Чуприя, Сърбия mutatio Rappiana Алексинац, Сърбия mansio Найсус Ниш, Сърбия civitas Ulmus с. Островица, Сърбия mansio Ремесиана Бела паланка, Сърбия mansio Turres Пирот, Сърбия mansio Мелдия Сливница mansio Скретиска Костинброд mansio Serdica София civitas Бугарака Лесново mansio Helice Ихтиман mansio Соней Траянови врата mansio
+ Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Тракия: Антично име Сегашно местоположение Тип селище Pons Ucasi Паланката, Ветрен mutatio Бона Мансио Ветрен mutatio Бесапара Синитово mutatio Филипопол Пловдив civitas Сирнота с. Маноле mutatio Парамболе с. Белозем mutatio Ранилум с. Оризово mutatio Циле с. Черна гора mansio Карасура с. Рупките mutatio ПизосSeure Georges. Voyage en Thrace: l'emporium romain de Pizos. In: Bulletin de correspondance hellénique. Volume 22, 1898. pp. 472 – 491; с. Димитриево mutatio Арзос с. Калугерово mansio Кастра Рубра с. Изворово mansio Бурдипта Свиленград mansio Адрианопол Одрин, Турция civitas Нике (Тракия) Хавса, Турция mansio Бергула (Virgoli) Люлебургас, Турция mansio
Станции и трасе през IV в. сл. Хр. Съгласно сведенията в Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.), много от станциите на Виа Милитарис променят своето местоположение и брой през IV в., а други запазват своето значение. Монахът от Бордо посочва и имената на провинциите от диоцезната система към времето на неговото поклоничество през 334 – 334 г. сл. Хр. Границата между провинциите Тракия и Европа не са посочени, но следва да се има предвид, че провинция Тракия попада в едноименния диоцез Тракия, в който са също провинциите Хемимонт и Европа. + провинция име тип място р. мили kmPannonia II Sirmium civitas Сремска Митровица 0 0 km Fossis mutatio 9 13,33 km Bassianae civitas Доњи Петровци 10 14,81 km Novicianum mutatio 12 17,77 km Altina mutatio Батајница 11 16,29 km Singidunum civitas Белград 8 11,85 kmMoesia I ad sextum mutatio 6 8,89 km Castra Tricornia mutatio Ритопек 6 8,89 km ad sextum miliarem mutatio 7 10,37 km Aureo Monte civitas Смедерево 6 8,89 km Vingeia mutatio Смедерево 6 8,89 km Margo mutatio 9 13,33 km Viminatium civitas Виминациум 10 14,81 km ad nonum mutatio 9 13,33 km Municipium mansio Калище 9 13,33 km Iovis pago mutatio 10 14,81 km Bad mutatio 7 10,37 km Idomum mutatio 9 13,33 km ad octavum mutatio 9 13,33 km Oromago mansio Horreum Margi (Чуприя) 8 11,85 kmDacia Mediterranea Sarmatorum mutatio 12 17,77 km Caminitas mutatio Ражани 11 16,29 km Ipompeis mansio Praesidium Pompei 9 13,33 km Rampiana mutatio 12 17,77 km Naissus civitas Найсус (Ниш) 12 17,77 km Redicibus mansio 12 17,77 km Ulmus mutatio 7 10,37 km Romansiana mansio Remesiana 9 13,33 km Latina mutatio 9 13,33 km Turribus mansio Пирот 9 13,33 km Translatis mutatio Цариброд 12 17,77 km Ballanstra mutatio 10 14,81 km Meldia mansio 9 13,33 km Scretisca mutatio 12 17,77 km Sertica civitas Сердика (София) 10 14,81 km Extuomne mutatio 8 11,85 km Buragara mansio 9 13,33 km Sparata mutatio 8 11,85 km Hilica mansio 10 14,81 km Soneium mutatio Траянови врата 9 13,33 kmThracia Ponte Ucasi mutatio 6 8,89 km Bona Mansio mansio Бона Мансио 6 8,89 km Alusore mutatio 9 13,33 km Basapare mansio Бесапара 12 17,77 km Tugugero mutatio 9 13,33 km Filipopulis civitas Филипопол 12 17,77 km Sernota mutatio Сирнота 10 14,81 km Paramvole mutatio Парамболе 8 11,85 km Cillio mansio Циле 12 17,77 km Carassura mutatio Карасура 9 13,33 km Arzo mansio Арзос 11 16,29 km Palae mutatio 7 10,37 km Castozobra mansio Кастра Рубра 11 16,29 km Rhamis mutatio 7 10,37 kmHaemimontus Burdista mansio Свиленград 11 16,29 km Daphabae mutatio Капитан Андреево 11 16,29 km Nicae mansio Нике (Хавса) 9 13,33 kmEuropa Tarpodizo mutatio 10 14,81 km Urusio mutatio 7 10,37 km Virgoles mansio Люлебургас 7 10,37 km Narco mutatio 8 11,85 km Druzipara mansio 9 13,33 km Tipso mutatio 8 11,85 km Tunorullo mansio 8 11,85 km Beodizo mutatio 8 11,85 km Heraclea civitas Heraclea Perinthus 9 13,33 km Baunne mutatio 12 17,77 km Salambria mansio Силиврия 10 14,81 km Callum mutatio 10 14,81 km Atyra mansio 10 14,81 km Regio mansio 12 17,77 km Constantinopoli civitas Константинопол 12 17,77 km Общо: 660 977,46 km С така разположените пътни станции, според Бурдигалския пътеводител, разстоянието Белград – Ниш – София се изминавало за 13 дни, а София – Пловдив – Одрин – Истанбул за 20 дни.
Трасе през Средните векове През Средновековието настилката на пътя и станциите по протежението му не са поддържани, въпреки че трасето продължава да се използва за търговия и война. Земите около пътя са гранични между балканските царства и Византия, поради което честа са обект на военни действия, а пътят се използва за придвижване на войски. Пътят остава важна връзка между Изтока и Запада и е използван от кръстоносните войски (1096 – 1099, 1147 – 1149 и 1189 – 1192) в посока Палестина. Елена Койчева: Logistical Problems for the Movements for the early Crusades through the Balcans: Transport and Road Systems. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies: London, 21 – 26 August, 2006. Ashgate Publishing Ltd. 2006, ISBN 978-0-7546-5740-8, S. 54 (Google Books).