Димитър Георгиев Томов е български офицер, генерал-лейтенант.
Биография Димитър Томов е роден на 28 юли 1908 г. в София или в асеновградското село Лесново. През 1933 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София, на 6 септември е произведен в чин подпоручик и същата година е назначен на служба в 4-ти дивизионен артилерийски полк. През 1934 г. е назначен на служба в 3-ти дивизионен артилерийски полк, след което през 1935 г. е върнат на служба в 4-ти дивизионен артилерийски полк, на 3 октомври 1936 г. е произведен в чин поручик, от 1938 г. е на служба във Военното училище, а през 1939 г. е назначен за командир на взвод от 2-ри армейски артилерийски полкМинистерска заповед № 90 от 1939 г.. През 1940 г. поручик Томов е командирован за обучение в политехниката в Берлин, Германска империяМЗ № 32 от 1940 г. и № 108 от 1941 г., на 6 май 1942 г. е произведен в чин капитан, а през 1944 г. завършва обучението си.Руменин, с. 334
Активен участник в Деветосептемврийския преврат. В 2:45 Томов, който е дежурен офицер в Министерството на войната отваря неохраняемата източна порта и пуска вътре прожекторната рота на кап. Димитър Попов1944 – 1947. На 11 септември 1944 г. от капитан е произведен в чин генерал-майор със старшинство към 3 октомври 1940 годинаМЗ № 116 от 1944 г.. На 14 септември 1944 г. е назначен за инспектор по мобилизацията в щаба на войскатаМЗ № 123 от 1944 г., от 28 септември става началник на канцеларията на министъра на войнатаМЗ № 176 от 1944 г.. През 1945 г. е назначен за временен началник на отдел „Доставки и поддържане“МЗ № 97 от 1945 г., от 1946 г. става титуляренРегентска заповед № 9 от 1946 г., а от 1947 г. следващата година е началник на отдел „Военна промишленост“Президиумска заповед (ПрЗ) № 3 от 1947 г..
Уволнен е от армията през 1948 годинаПрЗ № 8 от 1948 г.. Същата година на 14 януари е арестуван и обвинен в саботаж и предателство на армията. Едно от обвиненията е за връзки с Г. М. Димитров. и екзекутиран на 25 юли 1948 г.
През май 1990 г. с протокол № 32 Върховния съд го признава за невинен и посмъртно е повишен в звание генерал-лейтенант.Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 142
Военни звания Подпоручик (6 септември 1933) Поручик (3 октомври 1936) Капитан (6 май 1942) Генерал-майор (11 септември 1944) Генерал-лейтенант (май 1990)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Петдесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Жертви на комунистическия режим в България