„Свети Архангели и Свети Трима Йерарси“ () е възрожденска православна енорийска църква в град Сятища, Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия на Вселенската патриаршия.

Местоположение Храмът е построен на стръмен склон в южната махала Герания. Посветен е на Светите Архангели и на Светите трима йерарси Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст.

История Църквата е изградена в 1798 година от сятищянина монах и учител Йона (1737 – 1825). Изписването на църквата е дело на различни художници, един от които е Евтимиос от Патра, който рисува в Сятища в края на XVIII век и началото на XIX век, а по-късно се установява в Белград и Земун. В трема на южната страна има частично унищожен стенопис на съда на Христо от Пилат Понтийски, който е уникален в региона. Изображението е датирано 9 август 1840 година и под него има надпис „Το ἀντίτυπον τοῦτο εὕρηται ἐν Βιέννῃ τῆς Αὐστρίας πλακί λιθίνῃ κεχαραγμένο“.

Ктиторски надпис в наоса В горната част на главния вход има дълъг ктиторски надпис от 1798 година на 21 реда с главни букви, поставени в хоризонтален пергаментов лист, изписани с черен цвят върху пепеляв хоросан. Надписът е запазен в сравнително добро състояние, като хоросанът е паднал само от горната централна част. Правописът е верен, а стилът е висок. Текстът се състои от две части: просителната, която заема първите дванадесет реда и ктиторска на останалите девет. Втарата, ктиторска част гласи:

От текста следва, че църквата е „надстроена“ на 7 март 1798 година, когато епископството на митрополията е в ръцете на Неофит (1792 – 1811), родом от Авдела, Гревена263. Глаголът ἐπῳκοδομήθη „надстроявам“, „разширявам“ показва съществуването на по-стара църква. Не са открити обаче останки, които да свидетелстват за съществуването на църква преди 1798 година. В много случаи подобни глаголи не трябва да се приемат буквално. Възможно е на мястото на храма да е имало малко параклисче. Интересен е четиринадесетият ред: „ἐπῳκοδομήθη … διὰ συνδρομῆς αὐτοῦ…“, фраза, която ясно показва, че авторът и основателят на храма са идентични. Въпреки че името му не е написано никъде в надписа, то косвено се подразбира от текста. Това е монахът Йона, ктитор на храма на и автор на надписа. Доказателство, че той е основател на храма, е са по-късният ктиторски надпис в проскомидията на Светилището и неговият ктиторски портрет в женската църква.

Ктиторски надпис в проскомидията Единственото писмено свидетелство за ктитора се намира в проскомидията. Надписът се състои от седем реда, като последният е запазен фрагментарно, тъй като хоросанът е паднал. Надписът започва с името Йона с главни букви, написано с червено върху бял хоросан. Останалата част от надписа е изписана с малки букви, в черно. Текстът е поставен върху отворен лист папирус, носи ударения и духове и е следният:

Ктиторският портрет на Йона е на втория етаж, в женската църква. Той е изобразен в цял ръст, държейки макет на храма в лявата си ръка. Има дълга бяла брада, носи черна качулка на главата си и е обърнат на ¾ надясно. В дясната му ръка, която е вдигната в молитвена поза, виси бяло молитвено въже. Над портрета на Йона има голям надпис, написан с бяло: ΙΩΝΑΣ ΜΟΝΑΧΟΣ (Йона монах). Под по-новия надпис старият е слабо видим: ΙΩΝΑΣ ΜΟΝΑΧΟΣ Ο ΚΤΙΤΩΡ ΤΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ (Йона монах ктиторът на църквата).

Архитектура

Външно църквата е проста правоъгълна сграда с двускатен покрив. Принадлежи към типа трикорабна базилика с дървен покрив с размери 22 m х 11 m. На изток се издава само полукръглата ниша на светилището, докато на запад има двуетажен нартекс. Южната страна на църквата, където се намират и двата входа, е покрита с трем. Зидарията е особено сложна, главно в нишата на светилището, изградена от дялани пясъчник. Има четири отвора за осветление, обградени от дялани камъни, един в конхата на светилището и още три над нея. Западната и южната стена са измазани с варова мазилка, докато северната и източната стена запазват оригиналния си вид.

Интериор Вътрешната украса на паметника не следва единна стилистична линия. Останки от първия етап на живописта са запазени в горната зона на южната стена и във външните части на арките, където архиерейите са изобразени в елиптични дискове. Тези изображения са съвременни на ктиторския надпис и са датирани с относителна точност в периода 1798 – 1805 година. Останалата част от украсата на църквата е в битов стил и е по-късна – от около 1900 година и се приписва на различни художници, един от които е Христодулос Йоану от Сятища.

Царските икони датират от последните месеци на 1798 година и началото на 1799 година, съвременни на изграждането на храма.

Бележки

Категория:Църкви в Сисанийската и Сятищка епархия Категория:Църкви на Охридската архиепископия Категория:Църкви в Сятища