Солунският едикт (), известен и под името Cunctos populos - първите думи на текста, е императорски едикт, издаден на 28 февруари 380 година съвместно от императора на Източната римска империя Теодосий I и съимператорите на Западната римска империя Грациан и Валентиниан II. Едиктът заповядва на всички поданици на Римската империя да изповядват никейското православие, превръщайки го в държавна религия.
Предистория След като Константин I Велики издава Медиоланският едикт в 313 г. който е писмо с дословен препис на Сердикийския едикт на император Галерий от 311 г. изпратено до Максимин Дая, от двамата августи Лициний и Константин I Велики от град Медиолан (днес Милано) с изискване за изпълнението му. С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии. В 325 година сектата на арианите, която отрича, че Иисус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, вече е набрала толкова широка популярност и е в такъв разрез с ранното християнство, че Константин свиква Никейския събор в опит да сложи край на разногласията в църквата, като обяви ортодоксия в Римската империя. Съборът изработва оригиналния текст на Никейския символ на вярата, с който отхвърля арианството и провъзгласява Христос за единен с Бог Отец.
В 379 година, когато император става Теодосий I, арианството продължава да е широко разпространено в Източната римска империя.
Издаване и значение По време на Готската война в Солун е император Теодосий I, който командва римските войски, попада под духовното влияние на привърженика на никейското православие Ахолий Солунски. В началото на 380 година Теодосий се разболява тежко и както е прието по това време, е кръстен от архиепископ Ахолий. В резултат на 28 февруари 380 година е издаден известният Солунски едикт съвместно със съимператорите на Западната римска империя Грациан и Валентиниан II. Според някои източници едиктът е издаден а 27 февруари.
Едиктът заповядва на всички поданици на Римската империя да изповядват никейското православие, превръщайки го в държавна религия. Едиктът гласи:
Едиктът е издаден под влиянието на тогавашния солунски архиепископ Ахолий. Солунският едикт утвърждава единната воля на апостолическата вяра като легитимна в Римската империя. След едикта Теодосий полага големи усилия за потискането на арианството и другите противни на Никейския събор ереси.
Едиктът е последван от Първия константинополски събор, на който се утвърждава Никейският символ на вярата, финално завършен под формата на Никео-цариградския символ на вярата.
Бележки
Категория:История на Солун Категория:Римска империя Категория:Теодосиева династия Категория:История на християнството Категория:Римско право Категория:Валентинианова династия