Инге I, наречен заради гърбицата си Крокрюг – „Гърбавия“ (; ), е крал на Норвегия от 1136 до смъртта си през 1161 г.
Биография Син е на Харалд IV Гиле от брака му с Ингрид Рагнвалсдатер, внучката на шведския крал Инге Стария, на когото бил кръстен. Всъщност от всички синове на Харалд IV единствено Инге I бил смятан от църквата за негов законен наследник.„Inge I Haraldsson“, Encyclopædia Britannica
След убийството на баща му през 1136 г., едва едногодишният Инге е избран за конунг като от негово име управляват неговите наставници. Равностойно на него са обявени за конунги и двамата незаконни синове на Харалд Гиле – Сигурд II и Йойстейн II.
С възмъжаването на конунгите започва напрежение и съперничество между тях. За да изяснят отношенията си, те решават да се срещнат в Берген през 1155 г. Там Инге Крокрюг обвинява Сигурд II, че се опитва да го премахне, но Сигурд отрича. Няколко дни по-късно един от хората на Инге е убит при свада от човек на Сигурд. Като следствие от този инцидент Инге Крокрюг дава заповед да се нападне къщата, в която бил отседнал Сигурд, и тъй като последният разполагал с по-малко хора, е убит при схватката. След това Инге Крокрюг сключва мирно споразумение с другия си брат, Йойстейн, но то продължава съвсем кратко. През 1157 г. гражданската война отново се разгаря и двамата стигат до военен сблъсък, при който Йойстейн бива убит. След неговата смърт на сцената обаче излиза друг претендент за трона – Хокон II Хедебрей и в битка с неговите поддръжници Инге Крокрюг загива на 3 февруари 1161 близо до Осло.
Потомство За негов незаконороден син се обявява Йон Кувлунг, който между 1186 и 1188 в периода на гражданската война е избран за конунг на една част от Норвегия.Според „Sverissaga“, главае 109:„Той беше узурпатор и истинското му име беше Орм, и беше син на някой си Петер и жена му Астрид Стейк“
Библиография Matthew James Driscoll (1995); Agrip Af Noregskonungasogum. Viking Society for Northern Research. ISBN 0-903521-27-X Kari Ellen Gade & Theodore Murdock Andersson; (2000) Morkinskinna: The Earliest Icelandic Chronicle of the Norwegian Kings (1030 – 1157). Cornell University Press. ISBN 0-8014-3694-X Alison Finlay (2004). Fagrskinna, a Catalogue of the Kings of Norway. Brill Academic Publishers. ISBN 90-04-13172-8
Външни препратки Inge I Haraldsson, Encyclopædia Britannica
Бележки
Категория:Монарси на Норвегия Категория:Починали в Осло