Маргарит Минков

Маргарит Иванов Минков е български детски писател, поет, драматург и сценарист.

Биография Маргарит Минков е роден на 11 май 1947 г. в Плевен. Детството му преминава в махалата при „Китайската стена“. Изключван е от училище. Вуйчо му е военен лекар и полиглот, осъден и убит от Народния съд. Маргарит Минков е смятан от комунистическата власт за неблагонадежден. За кратък период учи в духовна семинария, но я напуска по собствено решение. Няма висше образование. Самообразова се в областта на философията, музиката, световната литература, физиката.

От 1970 до 1978 г. Маргарит Минков сътрудничи на Детската редакция в Българската национална телевизия. Приказките му за предаването „Лека нощ, деца“ се отличават със завладяващ хумор и усет за парадокса и небивалицата.

Минков написва за децата „Приказки с шапки“, „Две ръчички – десет пръста“, „Чудеса, чудеса“ (наградена от Комитета за култура и Министерството на образованието), „Приказки за разказване“, „Звездна притча Рождество“, както и пиеси, филмови новели и мюзикъли. Печели второ място в конкурса за оригинална авторска приказка „Ханс Кристиан Андерсен“, организиран от БНТ, а по-късно и трето място в конкурс във Варна с пиесата „Големият бал на шахматните фигури“ (1979). Втора награда печели в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата „Книга на царете“ (1980).

Успехите в конкурсите за драми подтикват Маргарит Минков да навлезе в театъра. През 1981 и 1982 г. той работи като драматург в театрите в Сливен и Враца. Става художествен ръководител и директор на Драматичен театър „Сълза и смях“ (София). В периода 1986 – 1994 завежда литературното бюро на Национална дирекция театри. До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през 1988 г. получава „Златният делфин“ за драматургия, а през 1991 г. награда за драматургия на Съюза на артистите в България за пиесата си „Камината“. През 1997 г. Минков е драматург в Народния театър.

Маргарит Минков е автор на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които най-известни са „И отново за Моцарт и Салиери“ (1979), „Вавилонската кула“ (1982), „Големият род“ (1983), „Ето какво се случи“ (1984), „Нощно съжителство“ (1985), „Жана д’Арк“ (1988), „Камината“ (1990), „Въведение в тяхната картина“ (1994), „Втора сряда“ (1997).

Част от пиесите му са издадени посмъртно през 2001 г. в сборник „Пиеси I“ от Сдружение „Летен театрален институт“, (2001), а през 2007 г. е публикувана драмата му „Жана д'Арк. Пиеси II“ в издателство „Стигмати“.

През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков „Приказки за разказване“, а през 1987 г. – „Безкрайна приказка“. Посмъртно е издадена книгата му „Весел, гъделичкащ смях“ (2015) в „ИК Жанет 45“.

През всичките тези години Минков пише и поезия. Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. „Мост“ (1989 – 1990), а в книга излизат посмъртно в стихосбирката „Пръстен в кладенец“ (2000, 2007).

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юни 2026 г.

През 1992 г. Маргарит Минков е депутат в XXXVI народно събрание от листата на СДС.

Умира през 1997 г.

Библиография Поезия Стихове в самиздатското сп. „Мост“ (1989 – 1990) „Пръстен в кладенец“, Издателско ателие Аб (2000) и Литернет (2007)„Пръстен в кладене“, „LiterNet“, 2007

Приказки „Приказки с шапки“ „Две ръчички – десет пръста“ „Чудеса, чудеса“ „Приказки за разказване“ „Звездна притча Рождество“ „Вълшебното дъждовно време" „В очакване на Дядо Мраз“

Книги „Приказки за разказване“* (1984) „Безкрайна приказка“ (1987) „Весел, гъделичкащ смях“ (2015)„Маргарит Минков“, „ИК Жанет 45“, 2015

Драма „Големият бал на шахматните фигури“ (1979) „Пътешествие до Африка“ (1979) „И отново за Моцарт и Салиери“ (1979) „Книга на царете“ (1980) „Огненият пророк“ (1982) „Вавилонската кула“ (1982) „Големият род“ (1983) „Ето какво се случи“ (1984) „Вълшебното дъждовно време“ (1984) „Нощно съжителство“ (1985) „Хитър Петър“ (1986) „Жана д'Арк“ (1988) „Врани“ (1989) „Play Your Todoroff“ (1989) „Камината“ (1990) „Пепеляшка – Superstar“ (1994) „Въведение в тяхната картина“ (1994) „Втора сряда“ (1997)

Сценарий „За госпожицата и нейната мъжка компания“ (1983) (с Евгени Кузманов) „Трите лели“ (1997) (по пиесата „Ето какво се случи“)

Награди Втора награда в конкурса за оригинална авторска приказка „Ханс Кристиан Андерсен“, организиран от БНТ. Трета награда в конкурс във Варна за пиесата „Големият бал на шахматните фигури“ (1979) Втора награда в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава за пиесата „Книга на царете“ (1980) Награда на Комитета за култура и Министерството на образованието за приказката „Чудеса, чудеса“ (1984) Награда за драматургия „Златният делфин“ (1988) Награда за драматургия на Съюза на артистите в България за пиесата „Камината“ (1991)

Памет През 1998 г. фондация „Концепция за театър“ обявява национален конкурс „Млада българска драматургия“, като учредява Специална награда „Маргарит Минков“ за философско осмисляне на действителността.Специална награда „Маргарит Минков“ за философско осмисляне на действителността , в-к „Култура“, 1998

„Маргарит Минков“ , „Слова български“

Източници

Външни препратки Маргарит Минков в Литернет „Апология на щуреца“ от Маргарит Минков (звукозапис) „Петелът като змей или драматургични нагласи на 90-те години“, Милена Кирова, Словото, май 1997. От и за Маргарит Минков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Категория:Български детски писатели Категория:Български поети Категория:Български драматурзи Категория:Български сценаристи Категория:Родени в Плевен Категория:Починали в София