Карл Алберт Савойски-Каринян (), роден Карл Алберт Емануил Виктор Мария Климент Саверий Савойски-Каринян (Carlo Alberto Emanuele Vittorio Maria Clemente Saverio di Savoia-Carignano; * 2 октомври 1798, Палацо Кариняно, Торино, Сардинско кралство; † 28 юли 1849, Порто, Кралство Португалия), е крал на Сардиния (27 април 1831 – 23 март 1849).

По време на Наполеоновия период живее във Франция, където придобива либерално образование. Като принц на Кариняно през 1821 г. дава и след това оттегля подкрепата си на заговорниците, които искат да наложат конституцията на краля на Сардиния Виктор Емануил I. Той става консерватор и участва в легитимната експедиция срещу испанските либерали през 1823 г. Не е предопределен за трона, но става крал на Савойската държава през 1831 г. след смъртта на чичо си Карл Феликс без наследници.

Като суверен, след първоначален консервативен период, през който подкрепя различни легитимни движения в Европа, през 1848 г. се придържа към идеята за федерална Италия, водена от папата (Неогвелфизъм) и свободна от Хабсбургите. През същата година обявява Албертиновия устав – конституционната харта, която остава в сила (първо в Кралство Сардиния и след това в Кралство Италия) до 1947 г.

Той ръководи силите, които водят до Първата война за независимост срещу Австрия, но изоставен от папа Пий IX и краля на Двете Сицилии Фердинанд II, е победен през 1849 г. и абдикира в полза на сина си Виктор Емануил. Умира в изгнание няколко месеца по-късно в португалския град Порто. Опитът му да освободи Северна Италия от Австрия представлява първото усилие на Савоя да променят баланса на полуострова, продиктуван от Виенския конгрес. Работата е възобновена успешно от неговия син Виктор Емануил II, който става първият крал на Обединена Италия.

Произход Карл Алберт е син на Карл Емануил Савойски-Каринян (* 1770, † 1800), 8-и принц на Кариняно, и на Мария-Кристина-Албертина Саксонска (* 1770, † 1851), принцеса на Саксония-Курландия. Негови дядо и баба по бащина линия са Виктор Амадей II Савойски-Каринян, 5-и принц на Кариняно, и принцеса Мария–Жозефина-Тереза Лотарингска-Арманяк, а по майчина – Карл Саксонски, принц на Саксония и на Полша и херцог на Курландия и Семигалия, и Франциска Корвин-Красинска, принцеса на Полша. Има една сестра:

Мария Франциска Елизабета (* 1800, † 1856), ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на Райнер-Йосиф Хабсбург-Лотарингски

Принадлежи към Савоя-Каринян – кадетски клон на Савойската династия..

Има няколко прякора, включително „Итало Хамлет“ (на итал. Italo Amleto), даден му от Джозуе Кардучи заради неговия мрачен, конфликтен и загадъчен характер.Bertoldi, с. 252 Той също има прякора „Колебаещ се крал“ (на итал. Re Tentenna) след сатирата на Доменико Карбоне,Avancini, с. 252 защото дълго време се колебае между подписването на Албертиновия устав и идеите на миналото си като реакционер.

Биография Ранни години (до 1814 г.)

Негови кръстници са кралят на Сардиния Карл Емануил IV и съпругата му, кралица Мария-Клотилда Бурбон-Френска..

Въпреки че управляващият крал Карл Емануил IV Савойски е бездетен, по време на раждането си Карл Алберт има малка надежда да се възкачи на трона. Всъщност преките наследници на династията са живи, т.е. братята на монарха и техните деца. Но през 1799 г., т.е. година след раждането на Карл Алберт, двама от четиримата членове на Савойската династия, които го предшестват в наследствената линия, умират: малкият Карл Емануил (от едра шарка на 3 г.), син на Виктор Емануил I, брат на краля, и Маврикий Йосиф (от малария, в Сардиния), брат на краля..

Наполеонов период Карл Емануил – бащата на Карл Алберт учи във Франция и е офицер във френската армия.За биографията на Карл Емануил вж. Симпатизант на либералните идеи, той се премества в Торино на 27-годишна възраст, откъдето крал Карл Емануил IV, поради Наполеоновото нашествие от 1796 г., заминава в изгнание. Вместо това Карл Емануил заедно със съпругата си се присъединява към наполеоновата кауза.. Въпреки това двамата са отведени в Париж, където, заподозрени като роднини на падналата Савойска династия, са държани под наблюдение и са принудени да живеят във финансови затруднения в къща в предградието на столицата, в Шайо.. Тук започват да растат децата им Карл Алберт и Мария Елизабета, родена на 13 април 1800 г..

На 16 август същата година Карл Емануил умира внезапно. Така майката на Карл Алберт овдовява, но не приема поканата на Савойците да им повери сина си, за да го образоват според консервативните канони.. През 1808 г. тя се омъжва втори път за одитора на Държавния съвет Жозеф Максимилиан Тибо дьо Монлеар,.. с когото Карл Алберт е в лоши отношения.: „К. А. е страдал много от брака на майка си и принудителното подчинение на пастрока му“.

На 12-годишна възраст Карл Алберт и майка му са приети от Наполеон Бонапарт, който дава на момчето титлата „имперски граф“ и доживотна рента от 100 000 франка... През 1812 г. младежът постъпва в колежа „Свети Станислав“ в Париж., където остава две години. Майка му се премества в Женева, където взема Карл Алберт, който от март 1812 до декември 1813 г. е поверен на протестантския пастор Жан-Пиер Етиен Воше, почитател на Жан-Жак Русо. Поради това Карл Алберт рядко ходи на лекции и ходи в Париж главно за изпити, които взима с отличие...

След поражението на Наполеон в битката при Лайпциг през октомври 1813 г. семейството напуска Женева, страхувайки се от пристигането на австрийците, и се завръща във Франция.. Тук на следващата година Карл Алберт, едва 16-годишен, с намерението да стане офицер, постъпва във военния лицей в Бурж..

Първи период в Торино (1814 – 1821) Пристигане в Торино и превъзпитание

След като Наполеон окончателно напуска сцената, на 16 май 1814 г. новият френски крал Луи XVIII празнува завръщането на Бурбоните в Париж. Сред присъстващите на страхотното празненство е принцеса Мария Кристина Албертина с децата си Карл Алберт и Елизабета. Въпреки близкото си минало с Наполеон семейството е добре прието, но Карл Алберт трябва да се откаже от предимствата, получени със стария режим: титлата на граф, ранга на лейтенант, даден му в Бурж, и най-вече рентата, предоставена му от Наполеон..

След като мирът е възстановен в Европа, е препоръчително Карл Алберт да се върне в Торино, както е посъветван от граф Алесандро Салуцо ди Монезильо, негов наставник. И майка му е убедена в това и младият мъж напуска Париж (и пастрока си), за да отиде в Торино на 25 май.. Тук той е любезно приет от крал Виктор Емануил I (Карл Емануил IV абдикира през 1802 г.) и от съпругата му Мария Тереза Хабсбург-Есте. съобщава думите на суверена на неговия брат Карл Феликс: „[Той е] момче с добро сърце и добра воля, но чието цялостно образование трябва да бъде преработено“. Като се има предвид семейната ситуация (нито Виктор Емануил I, нито брат му Карл Феликс имат синовеСлед смъртта на втория син на тригодишна възраст, Карл Емануил, Виктор Емануил I има четири останали дъщери, но Салическият закон в сила в Кралство Сардиния не им позволява да са престолонаследници. Карл Феликс няма деца.), Карл Алберт сега е предполагаем престолонаследник след Карл Феликс, за което му е предоставена престижната резиденция Палацо Кариняно и са му върнати притежанията и неговата рента..

Назначен му е учител, който да коригира либералните му идеи: „Виктор Емануил I бе поискал веднага К.А. при него, за да осигури образованието му, за да изтрие от него влиянието на женевските и парижките години“.: първо граф Филипо Грималди дел Поджето, много религиозен, а след това, когато се проваля, кавалер Поликарпо Какерано д'Озаско... Въпреки че е по-подходящ за задачата, той скоро осъзнава, че не може да повлияе на манталитета на Карл Алберт, който в този период за първи път е разпознат като страдащ от невроза..

Брак и личност

Лицето, което успява да повлияе положително на Карл Алберт през този период, е бившият суверен Карл Емануил IV заради спокойствието му, религиозната му преданост и отдръпването му от света. Карл Алберт напуска Торино на 17 март 1817 г. и се среща с Карл Емануил в манастир в Рим през април същата година....

Тогава е решено, че е дошло времето той да се ожени. Избраницата, която Карл Алберт приема, е 16-годишната Мария Тереза Хабсбург-Лотарингска-Тосканска, дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинанд III и роднина на кралицата на Сардиния Мария Тереза Хабсбург-Есте. Принцът на Кариняно пристига във Флоренция през септември и на 30 септември сватбата им е отпразнувана в катедралата Санта Мария дел Фиоре... Тя е последвана от бал, организиран от посолството на Пиемонт във Флоренция. Оттук на 6 октомври двойката заминава за Пиемонт. На 11 съпрузите пристигат в замъка Валентино, откъдето правят тържественото си влизане в Торино..

Младата Мария Тереза е много срамежлива и много религиозна. Двамата живеят в Палацо Кариняно и Карл Алберт, с различен темперамент, започва да кани млади интелектуалци, с които споделя либерални идеи. Най-близките са Санторе ди Санта Роза, Роберто Тапарели д'Адзельо, Джачинто Прована ди Коленьо, Чезаре Балбо, Гулиелмо Мофа ди Лизио и Карло Емануеле Азинари ди Сан Марцано...

Със сложна личност, принцът преминава и през дълбока религиозна криза в тези години. Заслуга за това има приятелството с френския дипломат Жан Луи дьо Дуе д'Озер и споменатото му посещение в Рим през 1817 г. на бившия суверен Карл Емануил IV. В годините след брака обаче Карл Алберт има няколко извънбрачни връзки, включително с Мария-Каролина де Бурбон-Двете Сицилии, вдовица на херцога на Бери Шарл-Фердинанд дьо Бурбон-Френски..

Отношенията с Мария Тереза не се влошават, тъй като тя, след аборт и катастрофа с карета, която на 25 август 1819 г. рискува да компрометира втората ѝ бременност., на 14 март 1820 г. ражда престолонаследника Виктор Емануил, бъдещ първи крал на Италия.. Старият крал Виктор Емануил I, в знак на уважение и признание, назначава Карл Алберт за командир на артилерията...

Участие в бунтовете от 1821 г. Конспирация и покаяние

След въстанията в Кадис от 1820 г. испанският крал Ферднандо VII е принуден да преотстъпи конституцията от 1812 г. Така в много европейски държави се запалва надеждата за получаване на подобни отстъпки от съответните суверени. Бунтовнически прояви избухват в Неапол и Палермо, както и в Торино: един ден по време на карнавала от 1821 г. някои студенти от университета, оживени от слуха, че Карл Алберт се застъпва за италианското единство, се похвалват с червени барети в Театър „Анжан“ и за този си жест са хвърлени в затвора.. На следващата сутрин техните другари и някои преподаватели, възмутени, излизат по улиците, за да демонстрират срещу климата на мракобесието на Реставрацията. Демонстрация е потушена от армията... Карл Алберт, единственият от Савойците, изпраща подаръци в болницата на пострадалите при сблъсъците, които, според журналиста Анджело Броферио, принцът на Кариняно отива и да ги посети..

В 20 часа на 6 март 1821 г. Санторе ди Санта Роза, Джачинто Прована ди Коленьо, Карло Емануеле Азинари ди Сан Марцано и Гулиелмо Мофа ди Лизио (всички военни, служители или синове на министри) и Роберто д'Адзельо се срещат с Карл Алберт. Младите либерали са готови да действат и са идентифицирали принца като новия човек на Савойския дом – този, който ще скъса с миналото на абсолютизма... Намерението на заговорниците е не да навредят на Савойската монархия, а да я принудят да направи реформи, които в крайна сметка биха доближили хората до суверена. През месеците на заговора Карл Алберт е уверил в подкрепата си и той прави това и тази вечер, обявявайки се в полза на военните действия. Всъщност става въпрос за вдигане на армията, обсада на замъка в Монкалиери, където живее крал Виктор Емануил I, и принуждаването му да вземе решение както за конституцията, така и за влизането във войната срещу Австрия. Ролята на Карл Алберт формално би била тази на посредник между заговорниците и суверена...