Мъглижка гробница е открита по време на спасителни археологически разкопки по време на два сезона обхващащи летните месеци на 1964 и 1965 година, на около 3 km западно от град Мъглиж, (Община Казанлък) в местността Мочера. Откритието ѝ е свързано с подготовката на строителството на филиал на завод „Арсенал“ (тогава ОЗ „Фридрих Енгелс“). Гробницата е открита в могила с височина 13 m и диаметър при основата 48 m. Могилата е част от голям могилен некропол, разположен върху голяма площ близо до южните склонове на Стара планина. В годините преди откритието на гроното съоръжение, множество случайни находки от този район свидетелстват, че наблизо е съществувало значително антично селище, към некропола на което са принадлежали и самите надгробните могили. Мъглижката гробница е функционирала като фамилен мавзолей използван продължително време за неколкократни погребения.Гетов Л. Мъглижката гробница, Български художник, София 1988 г.
Археологическо проучване Археологическите проучвания с научни ръководител българските археолози Людмил Гетов и Гергана Табакова-Цанова (тогава директор на Исторически музей „Искра“ град Казанлък) имат спасителен характер. Те обхващат цялата южна част на могилата, при което на дълбочина 9,30 m от върха ѝ е открито билото на самата гробна камера, ориентирана в южна посока. По време на разкопките е гробното съоръжение е напълно разкрито. Проучването обхваща и една по-малка могила, в която са разкрити две погребения с трупоизгаряне от т.нар. Римска епоха.
По време на проучването на обекта е установено, че гробницата е била ограбена вследствие на което са били разрушени двете гробни легла в погребалната камера.Гетов, Л. Тракоримски погребения от Казанлъшко, сп. Археология, XI, 1969 г., книжка I, стр.36
Датиране Датирането на гробницата е условно, тъй като съоръжението е ограбено още в древността и не са открити никакви предмети от гробния инвентар. Строителният материал и градежът ѝ, според изследователите ѝ дават основание съоръжението да бъде вместено в периода на съществуването на древния Севтополис – края на IV – средата на III век пр. Хр.
Описание и особености Гробничното съоръжение е изцяло разположено в южната половина на могилния насип, почти непосредствено в геометричния център на могилата. Входът му е върху първичния терен и е ориентиран към юг. Това гробнично съоръжение е със силно разчленен план, без аналогии сред известните подобни паметници на тракийската гробна архитектура от територията на България.
Архитектура Гробницата се състои от малко преддверие, фланкирано от двете страни с по едно правоъгълно помещение, две правоъгълни отделения, гробна камера и дълъг двуделен коридор (dromos) покрит с хоризонтални дървени греди. Общата дължина на градежа възлиза на 21,79 m. Гробната камера и свързаното с нея отделение са изградени от тухли, а останалата част от градежа се състои от различни по размери ломени камъни, споени с разтвор от кал. Преддверието е дълго 4,15 m и широко 2,65 m. То не е конструктивно свързано с останалата част от градежа, като при него има известни различия в конструктивната техника, която се отличава с небрежност и нестабилност. При него се наблюдава и незначително отклонение от главната осова линия в плана на съоръжението. Вътрешните му стени са с дебелина от 1,10 m със средна запазена височина от 1 m – техника приложена, за да удържи солидна покривна конструкция.
Двете разположени встрани от преддверието помещения нямат конструктивна връзка с останалата част от гробницата. Малките им размери и нестабилният градеж свидетелстват, че те са изградени едновременно или малко по-късно от преддверието и са свързани вероятно с неизвестни особености и изисквания на погребалните обреди. Преддверието е свързано с коридора посредством малък отстъп към вътрешността – по около 0,30 m от двете страни. При отстъпа е оформен и най-външният вход на съоръжението, при който е била монтирана масивна двукрила дървена врата. От този вход е запазен изцяло прагът, състоящ се от четири каменни плочи. Върху крайните две от тях се наблюдават запазените кръглите гнезда, където са се въртели осите на двукрилата врата, залоствана в средата със специално оформен за целта жлеб. Този праг е разкрит под грубо изграден, несолиден каменен зид, вероятно служил като първа преграда към вътрешността на гробницата след поредното ѝ преустрояване и използване.
Камерата на гробницата е изградена от тухли. Формата ѝ е правоъгълна, леко трапецовидна. Дължината ѝ е 3,16 m. Ширината при входа е 2,20 m, като в дъното достига до 2,20 m. Камерата е засводена с лъжлив свод, като до седмия ред тухли стената е отвесна, след което започва наддаване навътре на всеки ред тухли.
В дъното на камерата е разкрито разрушено гробно легло, което е било застлано отгоре с тухли. В източния му край е било леко издигнато, като своеобразна възглавница. Приблизителната му височина е била 0,75 m.
До източната стена на камерата е било долепено друго легло, от което са разкрити само очертанията му върху пода на съоръжението.Гетов Л. Мъглижката гробница, Български художник, София 1988 г.
Декорация Стените на всички помещения на гробничното съоръжение са измазани с глинен хастар отвътре. Върху глинения слой е положена тънка хоросанова мазилка с щукатура. Предназначението на хастарът е да изравни неравностите на стената преди полагане на хоросановия слой. Глината обаче се е оказала неподходяща като свръзка между стената и хоросана, защото е попила впоследствие голямо количество влага и се е отделил и паднал в по-голямата си част заедно с хоросана. Поради тази причина малка част от оцветените мазилки и стенописите са открити запазени върху стените на съоръжението. В преддверието и в двете фланкиращи го помещения не са констатирани никакви следи от измазване. Цялостната реконструкция на декоративната система на гробницата впоследствие е осъществена благодарение на запазените на отделни сектори върху стените фрагменти на цветната мазилка.
Стените на коридора са били разделени графично на хоризонтални пояси – непосредствено до пода е имало релефен пояс оцветен в червено, с ширина 0,18 m. Разположените над него пояси са били разпределени в следната последователност: широк пояс в червено, имитиращ ортостати, разграничени с отвесни врязани линии; тесен пояс в черно, над който следват други два, оцветени съответно в жълто и бяло. Те са разграничени с врязани линии.
Същата концепция за хоризонтални пояси е спазена и при украсата на първото отделение на гробницата. Над пода е разположен тесен релефен розов пояс с ширина 0,13 m. Над него следва бял пояс, широк 0,69 m, след който има тесен черен пояс широк 0,13 m. Следващият пояс е червен и широк 0,86 m, над който до края стената е оцветена в бяло. Отделните пояси са разграничени с врязани линии. Вертикалните греди разположени по три на всяка стена, са били измазани и оцветени в същата последователност. Подобно пластична техника на структурата на стената се наблюдава за първи път сред известните тракийски гробнични съоръжения, което е напълно нов елемент от декоративната им украса.
Стените на второто отделение са изцяло оцветени в бяло, с изключение на пода, който е розов. Мазилката на това помещение е открита паднала на пода, като фрагменти с различни размери са били примесени с пръст от глинения хастар. Декоративното оформление на стените на гробната камера в общи линии следва познатата от Казанлъшката гробница подредба, където ясно се разграничават три основни елемента – цокъл от ортостати, основна стена в боядисана в червено и фриз. Най-долният пояс (цокълът), включва ортостати, оцветени в бяло, по три на всяка от дългите стени, включени между два релефно изпъкнали пояса, имитиращи ред от плинти. Долните образуват основата на цокъла и са оцветени в розово, а горните, които лежат над ортостатите, са в бяло. Височината на ортостатите е 0,61 m, а ширината на плинтите – 0,18 m. Върху западната стена до входа ортостатите са разкрити изцяло запазени и имат дължина 0,83 m. Разграничителните ивици между тях са оцветени в наситено розово и имат ширина 0,06 m. Полето на ортостатите е очертано допълнително с плитки врязани линии, върху които е нанесен пунктир в червено-кафяво. По този начин те изпъкват и създават илюзия за обем, за разлика от плоскостното третиране на ортостатите при Казанлъшката гробница. Над цокъла с ортостатите се е издигала гладка, неразчленена площ оцветена в червено с неустановена височина, ненадвишаваща 1,30 m. От нея са открити запазени отделни фрагменти в ъглите на гробната камера при входа и над погребалното легло. Над стената в оцветени в червено последователно са разположени релефени пояси с ширина 0,15 m и орнаментален фриз от редуващи се палмети и амфори на бял фон.
Амфорите са черни, като върху тях има три полета, оцветени в червено, които следват обема и формата им. В най-горното поле, върху шийката на централната амфора е представена палмета в сребристостосив цвят. В полето по средата е изобразена богинята Нике върху бига, препускаща наляво. Във вдигнатата си нагоре ръка държи камшик, а в лявата си поводите на стремето на препускащи коне с вдигнати нагоре предни крака. Нике е изобразена облечена в дълъг хитон, над гърба ѝ се виждат криле. Фигурите са само силуети, но са изобразени изключително реалистично.
Върху другата амфора са запазени само фрагменти от долното и горното образни полета. В горното си личи фигурата на гол мъж, обърнат надясно и с изнесен напред ляв крак, срещу който има три фигури, облечени в дълги хитони, като напълно запазена е само най-дясната.
Върху долното поле са изобразени два грифона, вдигнали високо единия си преден крак. Зад тях е изобразена женска фигура, облечена в дълъг хитон, държаща факли в двете си ръце. Тази фигура е почти извън очертанията на образното поле.
В триъгълното поле на входа на гробната камера е съществувало изображение, което е възстановено частично впоследствие. Композицията е разположена в центъра на фронтонното поле и изобразява колчан, вероятно с поставен в него лък, върху чийто горен край е преметнато свободно падащо наметало. Над колчана се спускат свободно четири панделки. Изказано е предположението, че панделките са били свързани с разположен на до колчана венец, който обаче не е запазен. В срещуположното фронтонно поле вероятно е съществувало друго изображение, от което не са запазени никакви следи.
Гробните легла също са били декорирани със стенопис. Археолозите са открили отделни фрагменти от мазилката стенописана с изображения на свастики и меандър върху червена основа.Гетов Л. Мъглижката гробница, Български художник, София 1988 г.
Източници
Вижте също Тракийски гробници и светилища Казанлъшка гробница Голяма Косматка Могила Шушманец Оструша Могила на Грифоните Могила Голяма Арсеналка Могила Хелвеция Сашова могила Сарафова могила Траколожка експедиция за могилни проучвания Севтополис Александровска гробница Свещарска гробница Тракийски култов комплекс (Старосел) Четиньова могила (Старосел) Хоризонт (могила) Мезешка гробница Жаба могила Чолакова могила Кулата (светилище) Кабиле Скумсале Качулата Студен кладенец (светилище) Светилище Гарванов камък (Старосел) Люляковото светилище Кози грамади Тракийска резиденция „Смиловене“ Уйов камик Мегалит над село Бузовград Мегалитно светилище Момини гърди Сборови грамади Скално светилище Зайчи връх Алексица Кози грамади (светилище) Елдермен Маньов дол (подмогилен храм)
Категория:Тракийски могили Категория:Долина на тракийските владетели Категория:Гробници в България гробница Категория:Основани през 4 век пр.н.е. Категория:Основани през 3 век пр.н.е.