Кунино̀ е село в Северозападна България, област Враца, община Роман.
География Село Кунино се намира в западния Предбалкан. От село Кунино започва проломът, образуван от река Искър, известен в географската литература като Карлуковски.Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966. Землището на село Кунино е с площ 38,87 кв. км. Надморската височина на най-високата му точка е 386 м (връх Виса), а най-ниската точка е при жп гарата – 133 м. В кунинското землище е разположена южната граница на Карлуковската карстова област. Това е много ясно очертан скален венец, изобилстващ с карстови форми, създаващи характерния кунински пейзаж – скални венци, каменни куклиРечник на българския език. КУ̀КЛА³ ж. Диал. Издигнато място, покрито с канари, камъни и с малко и разпръснати дървета., скални мостчета. Над всички се откроява емблематичната за село Кунино скала Червеница.Кърлов, К. Кунино – един приятен карстов район. Врачански пещерняк, кн. 3, стр. 8 – 15, 1987. В карстовата област на север от селото изобилстват подземни карстови форми – пещери. Установени са около 140 пещери, като най-дългата измерена е Кошарата (256 м), а най-дълбоката – Гложава яма (69 м денивелация).Списък на пещерите в Кунинското землище
Върху местния климат на Кунинските земи влияние оказват някои техни особености: • Широко отворената долина на река Искър способства за свободната циркулация на въздуха и не позволява да се образуват температурни инверсии, поради което абсолютните минимални температури не са така ниски. • Силната нарязаност на релефа налага принудително издигане на настъпващите въздушни маси през лятото и развиването на дъждовна облачност, която поражда по-често поройни валежи, а понякога и градушки.
Рядко и необичайно явление за селото е бил силният смерч през юни 1918 г., който е нанесъл големи материални щети и помел от скалата Къйнов зъб около 150 крави и биволи.
Хидрографската мрежа на кунинското землище е ориентирана изключително към преминаващата през него река Искър. Карстовият терен северно от селото се отводнява от река Големия дол, ляв приток на Искър, наричана от местните жители Барата. Подхранването на Барата е преди всичко подпочвено – от карстовите извори Дяволската воденица и Пишурата. Част от многобройните карстови извори в кунинското землище са каптирани и се използват както за водоснабдяване на селото, така и за водоснабдяване на град Роман.
През село Кунино минава третокласният републикански път III-1031, който води на север през село Реселец до град Червен бряг, а на югозапад до град Роман и връзка там с третокласния републикански път III-103.
Кунино е жп спиркаДоскорошна гара; към 15 ноември 2024 г. не фигурира в списъка „ЖП бюра и гари в страната“ на БДЖ. на Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна.
Населението на село Кунино, наброявало 1766 души при преброяването към 1934 г. и 1778 към 1946 г., намалява постепенно до 428 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Кунино, общ. Роман, обл. Враца.
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Численост Дял (в %)Общо 501 100,00Българи 440 87,82Турци 3 0,59Цигани ... ...Други 4 0,00Не се самоопределят ... ...Неотговорили 49 9,78
История Легенда Куна Кралица била единственото дете в семейството на владетеля на крепостта. Още като девойка тя овладяла от баща си бойното изкуство. Куна пораснала и стъпила на престола на бащиното си „кралство“. Тя се славела с изключителна красота и като справедлива владетелка. Около себе си събрала отряд от девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Когато османлиите се насочили към крепостта, те били пресрещнати на платото Рудината от храбрите амазонки. Повечето девойки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска „кралица“ се хвърлила от отвесните скали над пещерата „Дяволската воденица“. Русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И днес дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, напомнят на поколенията за безстрашната девойка.Вълчев, Кирил. История, предания, легенди. В сборника „Кунино през вековете“. С., 2003. Статуята на закрилницата на Кунино се белее на височината над селото, изваяна от преподаватели в Техникума по каменоделство.
Праистория През 1998 г. палеонтологът Георги Христов от Плевен провежда първата палеонтоложка експедиция в землището на село Кунино. При проучването на кариерата на вече закритата фабрика за вар „Калцит“ са разкрити хиляди кости от птици и бозайници. От пещерната цепнатина е изваден бивник на древен слон, дълъг 20 см. Сред костните останки от птици от ранния плейстоцен отпреди 1,2 – 1,1 млн. г. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 11 вида, сред които ловен сокол (Falco cherrug), глухар (Tetrao urogallus), пъдпъдък (Coturnix coturnix), планински кеклик (Alectoris graeca), черешарка (Coccothraustes coccothraustes), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), конопарче (Carduelis cannabina), както и изчезналата през първата половина на 20 век от страната червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax).Boev, Z. 2006. Early Pleistocene avifauna of Kunino (NW Bulgaria). – Historia naturalis bulgarica, 17: 125 – 132.
Изобилието от дивеч, съчетано с многобройните пещери, подходящи за обитаване, привличат първите заселници в Кунино още в епохата на палеолита (старокаменна епоха). Най-старите следи от човешко присъствие са установени през 1956 от Николай Джамбазов, който разкрива пещерното поселище Самуилица. Трите културни пласта в това поселище са датирани към края на средния и началото на късния палеолит.Джамбазов, Николай. Разкопки в пещерата Самуилица II. Сп. „Археология“, 1959, № 1 – 2
През 1922 г. Васил Миков разкрива останки от голямо селище, съществувало през неолита (новокаменна епоха) на платото Рудината и в пещерата Провъртенка, чийто вход е на платото. Освен многобройни каменни сечива са открити два цели глинени съда както и многобройни фрагменти, украсени с геометрични фигури или врязвания във ветрилообразна форма. Намерени са и фрагменти от един много голям съд, който изглежда е бил донесен от доста отдалечено място. Върху този съд на графитна основа са изрисувани фрагменти с бяла боя. Сред най-ценните находки са няколко хромелни камъка за мелене на зърно, които свидетелстват, че неолитните обитатели на Рудината и пещерата Провъртенка са се занимавали със земеделие.Миков, Васил. Предисторически селища и находки в България. С., 1933
През 1960 г. зад стария железопътен кантон, по време на изкопни работи по шосето за с. Радовене, е разкрито енеолитно селище (около 4000 г. пр.н.е.). Проучването е извършено от Богдан Николов от Окръжния археологически музей, гр. Враца. Разкрити са основи на жилища, глинени мазилки от стените им, огнища, пещи. Находките са многобройни – сечива от кремък и камък, хромели за мелене на жито, глинени тежести за вертикален стан, фрагменти от рисувана многоцветна керамика. Открити са и няколко цели глинени съда, покрити с червена ангоба (оцветена глинена каша) и украсени с врязани геометрични орнаменти. Съдовете са изработени на ръка от жителите на селището – в глината са открити примеси на минерални пясъци от р. Искър.Николов, Богдан. Исторически паметници във Врачанско. Враца, 1966
Античност В края на бронзовата и началото на желязната епоха (около 1000 г. пр.н.е.) в българските земи се заселват тракийските племена. Кунинското землище попада в територията, заета от тракийското племе трибали. Изглежда тогава, на трудно достъпното и удобно за защита плато над с. Кунино, наричано от кунинчани Градището, е възникнало античното селище Трулензис. Находките с най-ранна датировка от това селище са няколко бронзови фибули и фрагменти от бронзова конска амуниция, съхранявани в Историческия музей – Враца. От намерените каменни паметници става ясно, че през V в. пр. Хр. елинизацията на местното население е силно напреднала. През 28 г. пр. Хр. селището е включено в пределите на римската империя и преживява разцвет през следващите три века. От каменните надписи и пластики може да се направи извода, че основен поминък на неговите жители са били каменоделството и лозарството.Велков, Иван: Vicus Trullensium (Селото на трулензите); в сборника „Изследвания в чест на акад. Д. Дечев“, С., 1958 В края на IV век селището е разрушено от готите.
В средата на 6 век император Юстиниан I предприема грандиозно строителство по укрепване на Балканския полуостров. Възстановени или новопостроени са около 80 крепости. В книгата „За строежите“ на византийския историк Прокопий Кесарийски са изброени поименно голям брой от тези крепости, вкл. и кастелът Кунай. Васил Миков идентифицира Кунай с укреплението в местността Градище над с. Кунино.Миков, Васил. Локализиране на някои изчезнали антични и средновековни селища и крепости в България. сп. „Археология“, 1968, № 4 В руините от тази крепост са открити няколко монети, сечени по времето на император Юстиниан. Към същата епоха са датирани основите на еднокорабна църква, с размери 16 х 8 м, както и останките на няколко вкопани в земята помещения, открити в поляните около Градище.
Средновековие В изследването си за Трулензис Иван Велков предполага, че славяните първоначално са се заселили в юстиниановата крепост, но скоро са я изоставили и са се настанили по-близо до р. Искър, на мястото на сегашното село. Тази хипотеза не може да се провери, тъй като в кунинското землище липсват следи от активна стопанска дейност през периода от VII до Х век. Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от узи, печенеги и кумани. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В Археологическия музей в София и в Историческия музей във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода 1143 – 1203 г.
В местността Градище край с. Кунино съществува крепост до падането на България под османско владичество. Крепостта е надстроена върху укрепления от по-ранна епоха. Лицата на стените, дебели до 2 m са строени с варовиков ломен камък, споен с бял хоросан, а вътрешността е попълвана от дребни варовикови късове, пясък и хоросан. Заема площ от 14 дка, във вътрешността има добре запазено водохранилище с размери 6 х 6 m. Запазени са основите на стените и частично една от кулите.
Най-любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата, свързана с отбраната на крепостта в м. Градище при османското нашествие. Това е легендата за храбрата и красива Куна Кралица, управлявала в края на XIV в. своето „кралство“ като един от феодалните владетели в Искърския край.
Османско владичество Името на селото се среща за пръв път като Конино в тимарския опис от 1479 г. „Структура на тимарските приходи в нахия Ивраджа (дн. Враца) на санджак Никопол“. Според този документ селото е тимар на Мурад, на Юсуф и на Якуб, синове на Сюлейман и има 22 домакинства, от които само едно мюсюлманско. Приходът към хазната е 1763 акчета.Ковачев, Румен. Опис на Никополски санджак от 80-те години на XV век. С., НБ „Св. св. Кирил и Методий“, 1997.
В началото на 16 век селото получава известно самоуправление и е обявено за войнушко. В регистъра на войнуците от Никополски санджак през 1548 г. са вписани имената на 43-ма войнуци от с. Кунино.Турски извори за българската история, том 2. С., БАН, 1966