Чезар Папакостя (, ) е румънски писател и преводач, член-кореспондент на Румънската академия.

Биография Чезар Папакостя е роден в 1886 година в битолското влашко село Маловище в семейството на учителите Гушу Папакостя и Теофана-Флора Папакостя (по баща Тону). Има две сестри и е брат на историка Виктор Папакостя, на юриста Петре Папакостя, на политолога Александру Папакостя и чичо на историка Шербан Папакостя. Гушу Папакостя е сред първите македонски арумъни поканени от княз Александру Йоан Куза за обучение в Румъния. След завръщането си в Македония Гушу Папакостя отваря румънско училище.

Чезар завършва основно училище във Визиру, Браилско и гимназия в Браила в периода 1892 - 1905 година. След това учи в Юридическия факултет на Букурещкия университет, който завършва в 1908 година, а в 1909 година завършва Филологико-философския факултет на същия университет. В университета му преподава арумънинът професор Юлиу Валаори. След завършването си започва да преподава гръцки и латински език в гимназията в Александрия. От 1912 до 1913 година преподава в Централната семинария в Букурещ.

В 1914 дебютира в литературата със стихосбирката си „Литературни разговори“ (Convorbiri literare). В 1918 година става генерален директор на средното и висшето образование и главен секретар на Министерството на образованието.

Папакостя е активист на Обществото за македонорумънска култура. Пише в арумънските издания „Алманахул Аромънеск“ и „Пенинсула Балканика“.Pariza, Dr. Maria. Presa Aromână on date, Editura Predania, București , www.predania.ro През юли 1918 година заедно с д-р Г. Д. Гюламила, д-р Перикле Пючеря, Никола Папахаджи, подписва мемоар на Македоно-румънското културно-просветно дружество в Букурещ, депозиран пред Мирната конференция в Париж. Мемоарът заклеймява като крайно несправедлива подялбата на Македония от 1913 година, която „дълбоко не задоволи различните народности в Македония“. Затова тя трябва да се остави на „македонците“.

В 1922 година защитава докторска дисертация на тема „Традиции и рефлексии в гръцката литература“ (Tradiție și cugetare în literatura greacă), ръководена от професор Думитру Буриляну пред комисия в състав Николае Йорга, Юлиу Валаори, Димитрие Еволцяну и Рамиро Ортиз. В 1923 година Папакостя започва да преподава гръцки език и литература в Яшкия университет, където негови ученици са Орест Тафрали, Дионисие Пипиди, Теофил Сименши и Никулае Хереску.

Избран е за депутат от Дорохои при управлението на генерал Александру Авереску, като заема поста от 1 декември 1926 до 29 май 1927 година.

Папакостя въвежда в Румъния Еразмовото произношение на старогръцкия език. В 1926 година заедно с Валаори и Еволцяну основава списанието за класическа литература „Орфеус“. След сливането със списанието на Никулае Хереску „Фавониус“ в 1929 година се ражда „Ревиста Класика“, сред чиито редактори е и Папакостя. Заедно с Валаори и Георге Попа-Лисяну участва в превеждането и издаването на класически латински и гръцки автори – Ксенофонт, Тит Ливий, Вергилий и други, учебници, христоматии, латински и гръки граматики. Превежда Платон и Омир. В 1935 година е избран за член-кореспондент на Румънската академия на науките.

Чезар Папакостя умира в Браила на 5 юли 1936 година.

Трудове „Liceul trifurcat și învățamântul clasic“, București, 1913; „Evoluția gândirii la greci“, București, 1919; „Reorganizarea liceului“, București, 1919; „Platon, Phaidon sau despre nemurirea sufletului, o cercetare critică și trad. de Cezar Papacostea“, București, 1919; „Diodor Sicilianul și opera sa“, București, 1921; „Între divin și uman. O problemă a culturii elenice“, București, 1921; „Platon, Apărarea lui Socrate, Kriton (Datoria cetățeanului), Phaidon (Despre suflet)“, București, 1923; „Cercetări pedagoice și sociale“, București, 1925; „Problema destinului în tragedia greacă“, București, 1925; „Homer, Odiseea, l-l1 (extrase)“, București, 1925; „Între doctrinele și practica politică a partidelor“, București, 1926; „Homer, Odiseea, l-XII“, București, 1929; „Filosofia antică în opera lui Eminescu“, București, 1930; „Platon, I – [Introducere, Apologia, Eutyphron, Kriton], II [Banchetul, Phaidon], trad. de Cezar Papacostea“, București, 1930-l931; „Platon. Viața. Opera. Filosofia“, București, 1931; „Sofiștii în antichitatea greacă“, București, 1934; „Ștefan Zeletin, Viața și opera lui“, București, 1935; „Platon. Dialoguri“, După trad. lui Cezar Papacostea, revizuite și întregite cu două trad. noi și cu Viața lui Platon de C. Noica, București, 1968.

Родословие

Бележки

Категория:Родени в Маловище Категория:Македонски власи Категория:Румънски писатели Категория:Румънски преводачи Категория:Румънски политици Категория:Член-кореспонденти на Румънската академия Категория:Членове на Обществото за македонорумънска култура Категория:Дейци на румънската пропаганда сред куцовласите Категория:Възпитаници на Букурещкия университет Категория:Починали в Браила Категория:Преподаватели в Яшкия университет