Желязко Колев

Желязко Колев Колев е български офицер, генерал-майор и политик от БКП.

Биография Роден е на 6 юни 1917 г. в Първомай. Член е на РМС от 1932 г. и на БКП от 1937 г. Учи в гимназията в родния си град, където в 4 клас става член на марксистко-ленински кръжок. Заради комунистическа дейност през 1933 г. е изключен от гимназията и започва да учи в гимназията в Чирпан. От там също е изключен и му е забранено да учи в училище на територията на Царство България. Започва да работи като железар при баща си. Става секретар на Районния комитет на РМС в Първомай. Арестуван през август 1934 г. за разпространяване на позиви и осъден на 3 години и 4 месеца затвор. Излежава присъдата си в затворите в Пловдив, Хасково и Сливен. Освободен е през 1937 г. Заминава за София, където работи във фабриките „Шипка“ и „Пе-Пе-Де“. Същата година е взет войник и изкарва съкратена служба в Стара Загора. След това отново работи във фабриката „Пе-Пе-Де“. Тогава става член на Районния комитет на РМС в Подуяне, София. През 1939 г. отново е арестуван и осъден на 2 години затвор и излежава присъдата си в Сливен. След като излиза от затвора е направен секретар на Районния комитет на РМС в Подуяне. Мобилизиран е през 1941 г. и изпратен в Беломорието, което прекратява работата му като секретар. Демобилизиран през декември 1941 г. и се завръща в София, където работи в 1-а интендантска работилница. Тогава е избран за инструктор при Военната комисия на ЦК на БКП.

През януари 1942 г. става провал в V-и район на РМС и той излиза в нелегалност, но е заловен на 19 май същата година от полицията след среща с техен агент от комунистическите среди. В полицията прави частични признания за дейността си като секретар на РМС. Осъден е на 15 години затвор. Лежи в Софийския и Скопския затвор. На 19 юли 1943 г. успява да избяга от затвора и от август става партизанин в чета „Бачо Киро“ на бригада „Чавдар“.

На 9 септември 1944 г. участва във вземането на властта в Пирдопско. Назначен е за околийски началник на милицията в Пирдоп. Остава на този пост до 1945 г. Тогава е назначен за началник на 4-о районно управление в София. От 1947 до 1950 г. работи в Столичното управление на МВР. От 1950 г. е началник на окръжното управление на МВР-София.Протокол № 169 от 30 юни 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 26 От 1954 до 1955 г. изкарва едногодишна школа в СССР. От 1955 г. е началник на

Началник на Дирекцията на народната милиция. В периода 14 април 1958 – 8 май 1962 г. е председател на Българския съюз за физкултура и спорт. От 7 април 1961 г. е заместник-председател на Българския олимпийски комитет.

От 1962 до 1980 г. е заместник-завеждащ отдел „Административен“ при ЦК на БКПНародни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 203. В периода 1981 – 1986 г. е началник на отдел „Постоянни комисии“ в Държавния съвет на НРБ. От 1971 до 1976 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП, а от 1976 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.

Членува в Централния съвет на Съюза на юристите в България. Защитава докторска дисертация по право и работи като професор по теория на държавата и правото.

Бил е председател на Българската волейболна федерация. Спомага за разпространяването и развитието на волейбола като спорт в България. Носител на орден „Георги Димитров“ (юни 1977) и орден „Народна република България“ I степен.

Починал на 20 декември 1999 г.в София

Книги Подуянска младост, Изд. Народна младеж, 1969 По хайдушките пътеки. Партизански спомени, Партиздат, 1975 Моят партизански дневник в чета „Бачо Киро“, Изд. на ОФ, 1979

Бележки

Категория:Партизани от Партизанска бригада Чавдар Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП Категория:Членове на ЦКРК на БКП Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Български юристи Категория:Български волейболни функционери Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Родени в Първомай Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив