Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи. Използва псевдоними като Анин, Беш чинар, Д. Угринов, Е. Маркулев, карабурун, Кирил, Митре Ристовичин, Христо Генин, Цв. Ангелов, Бугарин и Охридчанин.
Биография Евтим Спространов е роден на 15 януари 1868 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Баща му Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 година. Завършва основното си образование в родния си град, а след това – Солунската българска мъжка гимназия. През учебната 1888 – 1889 година е учител в трикласното училище в Крушево, след което учи в Духовната семинария в Киев и в Юридическия факултет на Московския университет. Поради здравословни причини се завръща от Русия и се установява в София през 1891 година, където е учител в Софийската държавна гимназия (1891 – 1894) и служител в Министерството на народното просвещение. Като секретар на професор Иван Шишманов, Евтим Спространов подпомага редактирането на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“.
През 1892 година Евтим Спространов участва в основаването на Младата македонска книжовна дружина и е сътрудник на нейния печатен орган – списание „Лоза“. Заедно със своите съмишленици – Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, известни и като лозарите, напразно предлага да се реформира книжовната норма на българския език и да се разшири словният му обхват чрез по-пълноценното представяне на западнобългарските диалекти. Председателства Софийското македонско дружество, а в 1895 година на Първия македонски конгрес в София Евтим Спространов е избран за член на ръководството на Македонския комитет, по-късно наречен Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Разразилите се през следващите години вътрешни борби във ВМОК и противоречията с ВМОРО разочароват Спространов и той временно се отдръпва от активна революционна дейност.
През 1897 година се ражда синът му – бъдещият писател Димитър Спространов (1897 – 1967).
През 1903 година Евтим Спространов е сред учредителите на Върховната емиграционна комисия в София, която в сътрудничество със Задграничното представителство на ВМОРО събира помощи и средства за пострадалото население в Македония и Одринско. През 1904 година Спространов се завръща в Македония като директор на българското девическо училище в Битоля, но е изгонен от турските власти. След като успява да се срещне с главния османски инспектор на вилаетите в Македония и Одринско Хилми паша Спространов получава разрешение да остане в Македония като инспектор на българските училища в Солунския санджак (1904). На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година Спространов е един от съидейниците на Даме Груев и е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО. В същата година подпомага излизалия в Белград вестник „Автономна Македония“.
През лятото на 1906 година Спространов е принуден да напусне Солун и се установява в София, където работи като подначалник в Министерството на народното просвещение. По това време той поддържа контакт с редица дейци на ВМОРО – Христо Матов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Аргир Манасиев и други, автор е на много статии в печата по революционното и просветно дело на българите в Македония и Одринско.
На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година Евтим Спространов е един от водачите на десницата на организацията, които порицават братоубийствените борби, започнати от крилото на Яне Сандански, и настояват за засилване на борбата срещу сръбската и гръцката пропаганда в Македония.
След Младотурската революция от 1908 година Спространов отново е учител в Македония – в девическото училище в Солун, а след юли 1908 година е инспектор на училищата в Битолско. Той взима дейно участие в дейността на Съюза на българските конституционни клубове, който обединява дейци от десницата на ВМОРО и представители на българското учителство в областта. През 1909 година Евтим Спространов е редактор на органа на съюза вестник „Отечество“. През 1910 година е секретар на митрополията в Одрин и един от активистите на Българска Матица. В 1912 година е редактор на екзархийския вестник „Вести“ в Цариград.
През 1912 – 1913 г. Евтим Спространов е окръжен управител в освободения през Балканската война Щип,Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 30. а по-късно заема административна длъжност в Кукуш.
След Междусъюзническата война Спространов участва в опита за уния на Националния съюз, като публикува серия проуниатски статии във вестник „Вечерна поща“.Елдъров, Светлозар. Униатското движение в България в 1913 година.
През 1914 година Евтим Спространов става член на масонската ложа,Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г. в която членуват и други водачи на македонското движение – Тома Карайовов, Александър Протогеров и други, надяващи се да използват масонството за целите на своята кауза.
По време на Първата световна война в 1917 – 1918 година е окръжен управител в родния си град Охрид. След края на войната е инспектор в Духовния отдел на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Представител е на Охридското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.
Участва като делегат от Охридското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38
Участва активно в подпомагането на бежанците от Македония, Западните покрайнини и Одринска Тракия. Председател е на Софийското македонско дружество. Многократно е избиран за председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства. През 1923 година е един от основателите на Македонския научен институт. Участва в създаването на тайната Македонска дружба – организация, поставяща си за цел запазването на българщината в Македония с мирни средства.
След убийството на Тодор Александров през 1924 година и разрастващите се разногласия във ВМРО позициите на Евтим Спространов и на Охридското братство са по-близки до тези на съгражданина им генерал Александър Протогеров. В 1928 година е избран в Националния комитет на македонските братства. Заедно с Йордан Мирчев отказват да поискат оставката на Георги Кулишев, главен редактор на в. „Македония“, който след убийството на Александър Протогеров от юли 1928 година развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов. На 7-ия редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година двамата напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика.
В 1923 година пише писмо до министъра на Вътрешните работи и народното здраве, в което изразява убежденията си си за свобода на мисълта и уважение към чуждите възгледи (s:Писмо на Евтим Спространов до министъра на вътрешните работи и народното здраве).БАН-Научен архив, Фонд 36К Евтим Спространов, оп. 1, а.е. 1057, л. 1 и 1 гръб
Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 353 – 354.
Творчество
Евтим Спространов е автор на голям брой публикации за живота и дейността на изтъкнати дейци, участвали в националноосвободителната борба на македонските българи, както и за миналото на гр. Охрид. Първите му научни статии са публикувани на страниците на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“, където вниманието му е посветено предимно на родния му град и на някои езиковедски проблеми. Той обнародва архивни материали и пише очерци за живота и дейността на видни възрожденци – Петко Славейков, Братя Миладинови, Димитър Матов, Нешо Бончев, Цани Гинчев и други.
През 1900 г. Спространов е изпратен от Светия синод в Рилския манастир да изследва и систематизира ръкописите в библиотеката му, в резултат на което по-късно е публикуван и неговият опис на ръкописите в библиотеката на манастира.
Спространов пише и стихове, от които остава недоволен и се отказва, за да продължи с разкази за деца и възрастни. Някои от поетичните му произведения са писани в духа на народната песен – поемите „Македония тъжи“ (1891), „Оплакването на Мара“ (1894) и други.
Най-съществен дял в творчеството на Евтим Спространов заема публицистиката, посветена на Македонския въпрос. Той публикува в редица периодични издания, сред които са редактираните от него вестници „Отечество“ и „Вести“, списанията „Ученически другар“, „Детска забава“, „Народен страж“, „Покровител на животните“. Наред с това Спространов сътрудничи на списания като „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, „Училищен преглед“, „Лоза“, редица вестници – „Пряпорец“, „Заря“, „Куриер“ и други.
Използваните от Спространов псевдоними са: Един Македонец, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Македонец, Ангел Спространов, Анин, Кирил, Три звезди, Е.С., А.Б.В., Спр., Евтим, Е. С-в, Карабурун, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков и други.
Скопската наука за Евтим Спространов Като използват някои временни и не съвсем ясни колебания на Евтим Спространов, изразени в отделни документи от неговото богато документално наследство, и като смесват изразявания понякога политически сепаратизъм с етнически, някои автори от Северна Македония приемат, че Евтим Спространов бил един от създателите на македонизма. Гане Тодоровски определя Спространов като предходник на Мисирков, който се колебаел „меѓу идеjата за оделна македонска нациjа и постоечката тоа време доминантна теориjа за бугарскиот карактер на македонскиот народ“.
Така например на 20 юли 1902 година пише писмо на Стефан Дедов, който по това време издава „Балкански гласник“ в Белград, в което се казва:
На 26 юни 1903 година обаче записва в дневника си следното:
Съчинения Самостоятелни издания Веселин. Повест из нашия обществен живот, С. 1893 Разкази за деца, Солун-Пловдив 1896 Султанът и управлението в Турция. Сказка, С. 1900 „Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската църква в София“, София, 1900 година „Приказки от Крушово (Македония); (По миячки говор)“, София, 1900 г. По македонските работи, С. 1901 Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир, С. 1902 Приказки за деца, ч. I, С. 1902 Вътрешните врагове на България и анонимните им писма, Варна, б.г. Почивка. Приказки за деца, С. 1904 Живот, дела и страдания на светите евангелисти и светите апостоли, С. 1904 Китка. Сбирка от приказки, С. 1904 Свети Наум. Живот и легенда, С. 1904 „Екзархията и църковно-училищното дело в Македония и Одринско“, София, 1907 година Среща. Разказ, С. 1915 „Отзвуци“, София, 1924 г. Сегашната носия на жените е ли признак на голямо морално падение, С. 1925 На причастие. Разказ, С. 1927
Студии и статии „Защо бегат българите от Македония?“, публикувано във в-к „Македония“, 8 декември 1926 г. „Защо се преселихме тука. (Чертици из живота на албанците и македонските българи)“, публикувано в сп. „Лоза“, год. I, книжка V, София, май 1894 година „По възраждането на гр. Охрид“, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, XIII, 1896, с. 621 – 681 „Първата българска черкова в Солун“, публикувано в сп. „Славянски Глас“, книжка II, година V, София, 1907 г. „Братя Миладинови. (По случай 50-годишнина от смъртта им)“, публикувано в сп. „Българска сбирка“, год. XIX, кн. II, София, 1 февруари 1912 г. Материали за биографията на братя Миладинови, Училищен преглед, 17, 1912, с. 17 – 31
Архив