Киргизстан, официално Киргизка република (, ), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.
В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След VI век те изграждат свое ханство, а през XII – XIII век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218 г. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до XVII век; през XVIII и XIX век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 г. През 1936 г. е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на СССР през 1991 г.
След 2000 г. страната претърпява две революции, свалили авторитарни ръководители от власт. Днес Киргизстан е парламентарна република и е член на ОНД, Тюркския съвет и Шанхайската организация за сътрудничество.
География
Киргизстан е централноазиатска страна, чиято територия възлиза на 198 500 km² – втората най-малка след Таджикистан (143 100 km²). Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 km, а от най-северните до най-южните – около 410 km. Страната е заобиколена от Китай на изток, Казахстан на север, Узбекистан на запад и Таджикистан на юг. Общата дължина на държавните граници е 3051 km, от които 1224 km е тази с Казахстан, 1099 km с Узбекистан, 870 km с Таджикистан и 858 km с Китай. Киргизия има узбекски анклави – Сох, Шахимардан, Чон Гара и Джангайл, и таджикски – Ворух и Западна Калача.
Топография
Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ надморска височина е 2750 m, варираща от около 132 m при Карадаря и 400 m по Ферганската долина, до 7439 m при Дженгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната. Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 m над морското равнище. Планинската верига Тяншан доминира пейзажа в страна. От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини.
На територията на Киргизстан съществуват 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 милиарда m³ вода. Около високите върхове се събират значителни количества влага и множество потоци и малки реки текат през страната. Над 7000 km² от площта на Киргизстан се състои от езера, най-големите от които са Исък Кул, Сонгкул и Чатър Кул. От всички над 2000 езера в страната, повечето се намират на надморска височина между 3000 и 4000 m. Само 6,5% от територията е годна за селскостопанска обработка, включително 0,3% постоянни насаждения. Около 4% са заети от гори, които са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.
Климат Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на Евразия. Температурните амплитуди варират силно – средно −30 °C в планинските долини през зимата до средно 27 °C през лятото във Ферганската долина. Най-високата измерена температура е 44 °C, а най-ниската е -53,6 °C.
Валежните количества също отбелязват големи разлики по места. По високите склонове те достигат до 2000 mm годишно, а на западния бряг на Исък Кул те са по-малко от 100 mm на година. Страната е предимно слънчева и получава средно 2900 часа слънцегреене на година, макар и в някои долини облачната покривка да е почти постоянна и да няма повече от четири часа ясно време на ден.
Околна среда Киргизстан не е била предвидена като промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, случили се в съседните бивши съветски републики. Въпреки това хабенето на водните ресурси, изтощаването на почвите и вредни практики в селското стопанство увреждат околната среда. Добивът на злато и уран в източните части на страната освобождават отровни химикали в почвите и водите, а автомобилният трафик в по-големите градове допринася за замърсяването на въздуха. Необичайно честите свлачища, лавини и наводнения през 2004 г. са приписани на топенето на глетчерите, породено от промените в световния климат. Въпреки това замърсяването от промишлени източници е локализирано.
Флора и фауна
Благодарение на високата надморска височина, на която се намира Киргизия, флората в страната е много богата и интересна. Тук са открити над 4000 вида растения. Горите при надморска височина 2000 – 2500 m са известни с могъщите и красиви тяншански смърчове. Планинските масиви на височина над 2500 m са богати на различни видове треви и цветя. Тук се срещат и редките еделвайси, а в горите, степите и ливадите се срещат различни видове гъби.
Животинският свят е представен от около 500 вида гръбначни животни (от тях 335 вида птици и 49 вида риби) и 3000 вида насекоми. В елховите гори на Тян Шан се срещат стада архари и марали и хищните кафяви мечки. Планинските долини са обитавани от лисици, вълци, лалугери, дребни бозайници като тушканчици и пики, а планинските потоци са богати на пъстърва.
Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. Снежният барс е високопланинска котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена. В южната част на страната се среща рядката , която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях айгул.
За първи път застрашените видове, обитаващи Киргизстан, са вписани в Червената книга на СССР, излязла от печат през 1978 г. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове – повече. Така през 1985 г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР. Първата Червена книга на Киргизстан е публикувана едва през 2006 г. и днес списъкът със застрашени видове включва шест вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, седем вида риби, 2 вида земноводни, 8 вида влечуги, 53 вида птици, 26 вида бозайници.
В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат, е около 761,3 хил. хектара и представляват около 4,45% от територията на страната. Охраняваните територии включват осем държавни резервата, девет национални парка и 67 природни парка (10 горски, 23 ботанически, 18 геологически, 2 комплексни и 14 дивечовъдни). Два от биосферните резервати се намират под закрилата на ЮНЕСКО, като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.
История
Най-ранните следи от човешко присъствие на територията на страната датират до 200 – 300 хил. г. пр.н.е.
Известен древен народ, обитавал днешните киргизки земи са скитите (от около 1000 г. пр.н.е.)
Най-ранното споменаване на киргизи е в китайски хроники от 2000 г. пр.н.е. Те първоначално обитават северозападната част на днешна Монголия и водят номадски начин на живот.
Към III век пр.н.е. енисейските киргизи са сред народите, влезли в състава на народа хунну, чиито военни отряди системно организират нападения над Северен Китай, които стават причина за изграждането Великата китайска стена.
Между VI и XIII век киргизите изграждат свое ханство, което достига зенита на развитието си след като покорява Уйгурския хаганат през 840 г.
Към XII век повечето от тях вече са се разпръснали из цяла Централна Азия и са приели исляма. Местоположението на Пътя на коприната оказва положително въздействие върху развитието на региона около Исък Кул.
Ханството отслабва значително през XIII век, а най-силният удар срещу него идва от страна на държавата Кара Китай. Монголското нашествие в Централна Азия опустошава целия регион и коства на киргизите тяхната независимост и писменост. Синът на Чингис хан – Джучи, подчинява киргизите от региона на река Енисей, останалите падат под контрола на Златната орда и Джумгарския хаганат за следващите 200 години. С монголско племе, също приело исляма, киргизите се изтеглят в планините, където протича процес на смесване.
Киргизките племена успяват да се освободят през 1510 г., но не след дълго са отново покорени, първо – от калмиките, а после – от монголците ойрати.
През XVIII век племената започват да се обръщат към големите регионални сили в търсене на сигурност. Киргизки дипломати са изпратени до империята на династия Цин през 1758 г., и до руския император през 1785 г. В рамките на този век киргизите се борят с нарастващата мощ на Кокандското ханство и претърпяват редица загуби между 1845 и 1873 г., което ги принуждава да търсят защита от Руската империя.
През 1876 г. руските войски побеждават Кокандското ханство и установяват контрол над Северен Киргизстан. В рамките на следващите пет години цялата територия на днешната държава е завладяна от Руската империя, която я включва в Туркестанското генерал-губернаторство. Киргизите постепенно започват да се интегрират в руския стопански и политически живот, макар и по-голямата част от населението да продължава да следва традиционния си начин на живот. Под ръководството на руски специалисти започва мащабното изграждане на домове, училища, мини и пътна инфраструктура. През 1911 г. е издаден първият учебник на киргизки език. До 1915 г. обаче репресивните политики на империята по отношение на данъци, разпределение на земята и принудителния труд предизвикват сериозно недоволство сред местните жители. През лятото на 1916 г. в региона избухва въстание. В хода на потушаването му от руските имперски власти са убити 2000 славянски заселници (украинци и руснаци) и още повече местни жители, а 1⁄3 от киргизкото население се преселва в Китай.
Болшевишката революция през 1917 г. и последвалото основаване на Съюз на съветските социалистически републики довеждат до формиране на Кара-киргизка автономна област. По това време Казахстан също е наричан „Киргизия“ и е съществувал под името Киргизка АССР, всъщност несвързана с Киргизстан. На следващата година се преименува на Киргизка автономна област. През 1926 г. е Киргизката автономна област е реформирана в Киргизка автономна република, а през 1936 г. – в пълноправна Киргизка съветска социалистическа република. В съветския период тази република има незначителна роля на производител на селскостопански продукти, редки метали и минерали и военни изделия. До 1960-те години политическият живот в нея е доминиран от руснаци; след това киргизки политици започват постепенно да ги изместват от водещите позиции. Реформите към гласност на Михаил Горбачов след 1985 г. увеличават етническото напрежение в страната. През 1989 г. узбекското малцинство в Ошка област настоява съветското правителство да присъедини областта към Узбекистан.