Никола Юришич (; ) е хърватски благородник, барон, военен и дипломат.
Ранен живот Юришич е роден в Сен, Кралство Унгария. Той е споменат за първи път през 1522 година като офицер на Фердинанд I Хабсбург с войски на хърватския фронт срещу проникването на Османската империя на Сюлейман I към Виена. Между 1522 и 1526 година Юришич получава рицарската си титла. След битката при Мохач в 1526 година императорът го провъзгласява за върховен главнокомандващ на въоръжените сили, защитаващи турската граница (supremus capitaneus, Veldhauptmann unseres Kriegsfolks wider Turken). Юришич, от своя страна, подпомага Фердинанд Хабсбург да стане крал на Хърватия с посредничество на Хърватския събор в Четин. През 1530 година Юришич е изпратен в Цариград за да преговаря с османците.
Обсада на Кьосег през 1532 година През 1532 година капитан Никола Юришич достига звездния миг на кариерата си, защитавайки малката гранична крепост Кьосег в Унгария. Само с около 700-800 хърватски войници и без артилерия, Юришич предотвратява на офанзива на турската армия от 120 000 до 140 000 към Виена.
Има две легендарни версии на тази битка. Според една от версиите, след като Сюлейман I повежда армията към Виена, Никола Джуришич и 800 войници откликват на призивите на императора да се защити града. При преминаване през Западна Унгария виждат безпомощни жени и деца в малката крепост Гюнс (дн. Кьосег) и решават да спрат и да я защитават. Крепостта е на пътя към Виена, така че Сюлейман скоро я обсажда, и след три дни на битки Джуришич пише: Преди окончателното нападение жените и децата се молели на Св. Мартин в продължение на два часа, и след десет минути бой, турците се оттеглили, съобщавайки, че са видели срещу себе си пламтящ рицар с горящ меч.
Във втората версия, градът предлага условия за номинална капитулация. Единствените османци, на които е разрешено да влязат в замъка е символичен отряд, който да издигне турския флаг. Сюлейман бива забавен и августовски дъждове го отклоняват от планирано по-рано посока Виена и той се отправя обратно към дома. Той е бил задържан за почти четири седмици, а през това време мощна армия се е събрала във Виена, която султанът не възнамерява да срещне. със своя героизъм Никола Юришич и хората му спасяват Виена от обсадата.
По-късен животът
След Битката при Горяни през 1537 Юришич става върховен главнокомандващ (supremus capitaneus) на Славония и Долна Австрия. През 1540 г., той е главнокомандващ (capitaneus) на Карниола.
Никола Юришич прекарва последните години от живота си като съветник във Виенския двор.
Вижте също Военна граница Османски войни в Европа
Източници
Външни препратки Pallas Lexikona Nagyi
Категория:Хърватски военни дейци Категория:Хърватска аристокрация Категория:Австрийска аристокрация Категория:Унгарска аристокрация