„Красний Кавказ“ (; бивш Адмирал Лазарев) e лек крайцер на ВМФ на СССР, модифициран вариант на лекия крайцер тип „Светлана“В течение на няколко месеца, през есента на 1918 г., в готовност на строежа 55%, носи името „Гетман Петро Дорошенко“ (виж също Украински флот (1917—1919))..

Взема участие в бойните действия в състава на Черноморския флот през годините на Великата Отечествена война, ставайки първият гвардейски кораб на Черноморския флот.

История на създаването Строителството е санкционирано през юни 1912 г. според „Програмата за усилено корабостроене за 1912 – 1916 г.“Шацилло К. Ф. „Последняя военно-морская программа царского правительства . Отечественная история. № 2, 1994..

В Техническото бюро на РСО, под ръководството на подполковник М. И. Сасиновски, е разработен ескизен проект, а след това са начертани теоретичният и за общото устройство чертежи на лек крайцер за Черно море. След това те са изпратени на фирмата „Дж. Браун“ (в Клайдбанк) за изготвянето на модел и изпитването му в басейн, което е изпълнено през май 1913 г.

Заложен е в завода „Руссуд“ („Русское судостроительное общество“ в град Николаев на 19 октомври 1913 г. Кодовото име на проекта е „Балашка“. Към юни 1916 г. корабът е доведен до 48% готовност (от предавъчната). На 28 май при опит да се спусне корабът на вода това не се осъществява, крайцерът влиза във водата само с част от кърмовия край. Едва след 1,5 седмици, като дочакват вдигането на водата в реката, с два локомотива, шест крика, плаващ кран и мерки по преместване на ЦТ успяват да избутат бъдещия крайцер във водата. През януари 1918 г. работите по дострояването на крайцера са прекратени при готовност 55%.

Построяването на кораба е прекъснато от немските и украинските власти, които разгонват работниците на завода и започват извозване на оборудването му в Германия. Централният комитет по строителство на леки крайцери в Петроград, останал без заводите, е принуден да изпрати на своите контрагенти писма с такова съдържаниеЦГАВМФ. Ф. 512. Оп. 1. Д. 1648. Л. 23; опубликовано: И. Ф. Цветков «Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“» ISBN 5-7355-0121-6: С настоящето уведомяваме, че вследствие превземането от украино-германците (има се предвид Централната Рада) на град Николаев ние сме лишени от възможност да приемем произведеното от Вас оборудване за леките крайцери тип „Адмирал Нахимов“ и молим да не отказвате да го съхранявате на ваш склад до наше разпореждане.

Съветът за труд и отбрана на СССР през 1924 г. приема решение за възобновяване на строителството на крайцера. Но това решение си остава само на хартия.

На 16 март 1926 г. Реввоенсъвета приема разработения в научно техническия комитет проект за достройка на крайцера, за въоръжението на който е решено да се вземат от предадени за скрап балтийски кораби осем 203-mm оръдия.

На 14 декември 1926 г. строеният като „Адмирал Лазарев“ (крайцер тип „Адмирал Нахимов“, същият като „Светлана“, само че за Черно море) корпус е преименуван на „Красний Кавказ“. Едва в началото на 1927 г. недостроеният корпус е поставен в док, за очистване от ръждата, който той напуска през април. Работите в минимален обем успешно за започнати едва през септември, и едва през май 1929 г., след утвърждаване на проекта за дострояването те се разгърнати в пълен обем. Планът за въоръжение на кораба с новите 180 mm далекобойни оръдия ръководството на ВМС включва в „Програма за строителство на Морските сили на РККА за 1926/27 – 1931 г.“, със срок за начало на държавните приемни изпитания 1 май 1931 г. (за празника).

Строител е Николаевският корабостроителен завод (завод „А. Марти“ – едноименен с Ленинградската корабостроителница). Завод „Болшевик“ произвежда 180-mm оръдия. Ленинградски металически завод – производство и монтаж на куполните установки. Ижорски завод – бронята за куполните установки. Завеждащ достройката (главен строител) – инженер Л. И. Попандопуло.

На 1 юни 1930 г. крайцерът отново влиза, за провеждане на работите, в док. На 9 септември го напуска (това е условната дата за вторичното спускане на вода). Поради очевидността за невъзможното достряване към насрочения срок, той е пренесен – един, после втори път, след това още веднъж.

През 1931 г., за успехи на военни маневри, корабът е награден с Ордена на Трудово Червено Знаме

На 25 януари 1932 г., на корабът е издигнат военноморския флаг, символизиращ неговото влизане в състава на Морските сили на РККА.

Това е последният от строилите се в царска Русия кораби, достроени вече при съветската власт.

Конструкция Характеристики на кораба Стандартна водоизместимост 7560 т, нормална – 8200 т, пълна – 9030 т.

Размери: максимална дължина 169,5 м; максимална ширина 15,71 м; газене: при нормална водоизместимост по мидъла (в средата) 5,93 м; при пълна водоизместимост – 6,17 м по носа, 6,59 м при кърмата.

Скорост при максимална сумарна мощност – 26 възела. Далечина на плаване: при скорост 26 възела – 700 мили; при скорост 14 възела – 1490 мили.

Височина над водолинията: при горната палуба – 2,6 м, при палубата на бака от форщевена до 20-я шпангоут – 5,65 м; по палубата на бака от 20-я шпангоут до кърмовата преграда зад 72-я шпангоут – 4,75 м; при палубата на юта – 2,5 м; на ходовия мостик – 12 м; на командно-далекомерния пост – 31 м; на клотика – 37 м.

Главен калибър Главен калибър на артилерията на крайцера са четири еднооръдейни куполни артилерийски установки МК-1-180 с 180-мм оръдие Б-1-К.　

Установката МК-1-180 е с размерами: диаметър на лагерния погон за въртене на кулата – 5,24 м, от осите на цапфите на оръдията до центъра на бойния ударник – 2,04 м, височина на оста на оръдието над центъра на топчетата – 2,14 м, в лагерния погоне има 96 топчета с диаметър 101,6 мм, дължина на кулата – 6,2 м, ширина на кулата – 5,55 м, от дулния срез на оръдието до оста на въртене на кулата – 9,48 м, дължина на отката на ствола на оръдието – 900 мм.

Положение на осите на въртене на кулите по дължината на крайцера: първата кула е на 24-тия шпангоут; втората кула е на 30-ия шпангоут; третата кула е на 100 мм към кърмата от 106-ия шпангоут; четвъртата кула е на 100 мм по носа от 112-ия шпангоут. Между осите на въртене на кулите: първа от втората 7,2 м; трета от четвърта 7 м. Издигнатост на осите на оръдията над водолинията при нормална водоизместимост на крайцера: първа кула – 7,26 м; втора кула – 9,23 м; трета кула – 8,53 м; четвърта кула 6,27 – м. Пълната височина на втората куполна установка (най-високата от четирите установки) с оглед неподвижните конструкции на корпуса – 15,73 м.

Ъгли на вертикално насочване на оръдията: -5° – +60°, хоризонталното насочване на първата и втората (носовите) кули е от 0° до 150° по борда (сектор от 300°), на третата и четвъртата (кърмовите) кули е от 30° до 180° по борда (сектор от 300°). Електрозадвижването за въртенето на кулите, вертикалното насочване и на механизмите за зареждане е от осем електродвигателя със сумарна мощност от 49 к.с. Скоростта на вертикалното и хоризонталното насочване, с електрозадвижването, е 8° в секунда, скоростта на насочване ръчно (1 човек) е 1,2° в минута по хоризонтала и 1,25° в минута по вертикалата.

Кулите имат броня от люлеещ се щит, челни и странични стени и покрив на кулите, е изключение на района на задната вертикална стена, с дебелина 20 мм, а на задната вертикална стена – 25 мм. Покривът на кулата, в района на задната вертикална стена е 38 мм, горния вертикален пръстен на барбета, над горната палуба е 38 мм.Артиллерийское вооружение. Как был устроен крейсер „Красный Кавказ“. А. В. Скворцов Гвардейский крейсер Красный Кавказ (1926 – 1945). 2005.

Установката МК-1-180 е с тегло на откатната част от 20 т, на люлеещата се част – 26,5 т, бронята по въртящата се част на установката (куполната броня) е 40 т, кулата с бронята и оръдието тежи 125 т, фундаментът – 34,5 т, барбетът – 28 т. Теглото на цялата установка е 195 т.

Боеприпасите са разделни: снаряд и два полузаряда барут – един в гилза, другия – в копринен картуз. Снарядите са образец 1928 г. с тегло 97,5 кг. Бронебойният снаряд е с дължина 863 мм, тегло на взривното вещество – 2 кг; полубронебойният – 965 мм и 7 кг; фугасният – 967 мм и 7,3 кг.

Погребите са под всяка кула: в трюма за снарядите и на платформа под кулата за полузарядите. Вместимостта на снарядния погреб за първата кула е 216 снаряда; на втората кула – 224; третата – 187; четвъртата кула – 185. Всчико на крайцера има 812 180-мм снаряда, от тях, при нормално натоварване, 720 снаряда (останалите 92 са при претоварване). В разчета за нормалното натоварване има по 20 шрапнелни снаряда, разположени във въртящата се част на кулата (общо 80). Общият боекомплект на крайцера е: при нормална водоизместимост – 800 изстрела; при пълна водоизместимост – 892 изстрела.

Теоретично оръдията на главния калибър са разчетени за стрелба на до 222 кабелта.

В кулите няма собствени далекомери и автоматични прибори за подсигуряване на стрелбата.

Едва много по-късно, в процеса на експлоатация, ПУС ще бъде заменена с „Молния“. Няма и система са продухване на стволовете след изстрел.

Минно Торпедните апарати са образец 1913 г. система Гончаров, насочването им е електромеханично (резервното е ръчно). Система за управление на торпедната стрелба (ПТУС) – ГАК-2 (1926 г.) Всичко 24 торпеда.

При водоизместимост 7930 тона кратковременно развива на изпитанията форсирана мощност – 64 000 к.с. и достига скорост 30,7 възела.

Брониране Главният брониран пояс е от 75-мм круповска цементирана стомана: поясът е от 0 до 133 шпангоут, шпацията (разстоянието между шпангоутите) е 1200 мм. Бронеплочите са дължина 6 метра, горния ръб на пояса е на нивото на долната палуба, долният ръб – на нивото на платформите (междупалубните пътеки) на бордовия коридор. Поясът с височина 2,1 м над водата при нормална водоизместимост излиза на 0,85 м.

Горният броневи пояс на бордовете е от круповска цементирана стомана с дебелина 25-мм, както и долния, от 0-я до 133-я шпангоут. Горната линия на пояса е на нивото на горната палуба, долната – на нивото на важната палуба. Височината на бордовия пояс е 2,305 м.

Долната палуба, от 0-я до 133-я шпангоут и от борд до борд е, от 20-мм броня, горната палуба, от 45-я до 86-я шпангоут и от борд до борд, с изключение на три пояса при диаметралната плоскост (1/4 от дължината на кораба в средата) е от 25-мм броня с повишена здравина. При диаметралната плоскост 20-мм бронева палуба е от обикновена стомана (от 45-я до 86-я шпангоута, ширина на бронираането – три пояса при диаметралната плоскост).

Траверсата на 133-я шпангоут, от долната до горната палуби и затваряща горния бордови пояс е от 25-мм круповска нецементирана стомана. 75-мм круповска цементирана стомана, от платформата до долната палуба, затваря главния бордов пояс. Броневите решетки в димоходите и вентилационните шахти на нивото на горната палуба са от 20-мм обикновена стомана, кожусите на димовите тръби са от 20-мм круповска нецементирана стомана от долната до горната палуба, елеваторите са от 20-мм круповска нецементирана стомана над горната палуба.

Стените на едноетажната бойна рубка са от 125-мм круповска цементирана стомана, покривът – от 75-мм круповска нецементирана стомана, платформата на рубката – 50-мм круповска нецементирана стомана, основата на рубката, от горната палуба до платформата на рубката – от 25-мм круповска нецементирана стомана, тръбата за комуникации, от горната палуба до платформата на рубката – от 75-мм кована, термично обработена стомана. Кулите и техните барбети – 25-мм.[pda.coollib.com/b/390896/read#t8 Бронирование. Как был устроен крейсер „Красный Кавказ“. А. В. Скворцов Гвардейский крейсер Красный Кавказ (1926 – 1945). 2005]

ГEУ