Крайцери проект 26-бис „Максим Горки“ са тип леки крайцери на ВМФ на СССР от времето на Втората световна война, развитие на крайцерите от проект 26 „Киров“.

История на създаването Съветското ръководство обръща внимание на скромното брониране на първата серия „полутежки крайцери“. То е решено да се усили като приоритет.

Работите по изменение на проекта 26 в проект 26-бис се изпълняват в ЦКБ-17 (така от 1937 г. се нарича ЦКБС-1) под ръководството на главния конструктор А. И. Маслов.

Особености на конструкцията Корпусът се разделя на 19 водонепрони­цаеми отсека.

Отличават се от прототипа, крайцера „Киров“, по следните параметри: Дървената мебел е заменена с метална; Дебелината на бронята на борда, траверсите и барбетите на кулите на главния калибър (ГК) е увеличена до 70 mm; Усилена е малокалибрената зенитна артилерия; Четириногата фокмачта е заменена с кулоподобна (за намаляване на вибрациите на КДП (команден далекомерен пост)), реконструирана е предната надстройка (височината на КДП е 20 m вместо 26 при прототипа); Запасът гориво е увеличен до 1660 t; Запасът авиобензин е намален до 4,8 t; Поставен е съветски катапулт ЗК-1 производство на Ле­нинградския завод за ПТО „Киров“ (главен конструктор Бухвостов); Поставена е система от прибори за управление на стрелбата (ПУС) „Молния-АЦ“ Поставени са усъвършенствани МПУАЗО „Горизонт-2“ със ЗАС „Горизонт-2“; Постът за УКВ свръзка е пренесен на 4 ниво.

Предназ­наченият за тях корабен раз­узнавач КОР-2 е проектиран по схемата летяща лодка. Държавните му изпитания започват през 1941 г. Временно първите два крайцера от проекта 26-бис получават са­молетите-разузнавачи КОР-1, създадени в таганрогското ЦКБ за морско самолетостро­ене, поради липса на по-съвършена машина. КОР-2 крайцерите получават в хода на войната.

Конструкция Корпус Корпусът на крайцерите от типа „Максим Горки“ като цяло повтаря проекта 26. Той е нитован, с полубак и транцева корма, има две палуби – горна и долна (бронирана) и две платформи. Си­стемата на набора на корпуса – в средната част (61 – 219 шп.) – надлъжна, с дължина на шпацията 750 mm, в краищата – напречна, с шпа­ция 500 mm.

На протежение на 61—224-тия шп. корпусът има двойно дъно. Височината на корпуса при мидъла и в кърмата съставлява 10,1 m, при носа – 13,38 m. Газенето е 5,8 m. Височината на борда в носа съставлява 7,6 m, на мидъла и в кърмата – 4,3 m. Началната метацентрична височина при нормална водоизместимост достига 1,1 m. За първи път в практиката на съветското корабостроене долната част на полубалансирния рул и върховете на гребните винтове излизат над основната линия на 1200 mm, в резултат на което маневреността на крайцера е подобрена.

Корпусът се разделя на 19 водонепрони­цаеми отсека, в главните прегради от­състват врати или каквито и да е проходи под долната (бронирана) палуба. Непотопимостта на кораба е осигурена при наводняването на три отсека.

Крайцерът има два мотор­ни катера КС-26, два 16-веселни мотор­ни баркаса, два шествеселни яла и по един четиривеселен и шествеселен спасителен велбот.

Въоръжение Артилерията на главния калибър се състои от девет 180-мм оръдия Б-1-П в три трицевни оръдейни установки МК-3-180. Боекомплектът им се състои от 900 (по 100 на оръдие) изстрела, при претоварване – 942 изстрела. Зарядите биват усилени-бойни, бойни, понижено-бойни, намалени и безпламенни (за използване през нощта). Максималната далечина на стрелбата с усилено-бойния заряд от 97,5 кг с бронебоен снаряд и начална скорост от 920 м/с при ъгъл на възвишение от 45° достига 37,5 км. Сперед Чернишев техническата скорострелност съставлява пет и половина изстрела в минута. Ъгълът на снижаване е 4°, ъгълът на възвишение – 50°. Според Якубов техническата скорострелност съставлява шест изстрела в минута (цикъл на стрелба от 10 с), показаната на изпитанията е пет и половина. Според него ъгълът на снижаване е 4°, ъгълът на възвишение – 48°, ъгълът на зареждане – 6°30`Yakubov and Worth, p 86. Практическата скорострелност, съставляваща първоначално два изстрела, постепенно е доведена до 4 – 5 изстрела в минута.

Системата на приборите за управление на стрелбата „Молния-АЦ“ на крайцерите от проекта 26-бис се отличава от системата „Молния“, поставена на типа „Киров“. В „Молния-АЦ“ за отчитане на ъглите на крена се използва жировертикалът „Шар“, влизащ в системата на приборите за управление на огъня на зенитната артилерия „Горизонт-2“. Вече ПУС позволяват да се осъществява стрелба по невидима цел при коригиране на огъня от самолет. Това позволява на крайцерите от проекта 26-бис да реализират пълната далекобойност на своята артилерия, за разлика от техните предшественици.

През 1944 г. крайцерите получават РЛС за управление на огъня.

Зенитната артилерия за далечна стрелба включва шест 100-мм универсални установки Б-34, разположени на кърмовата надстройка, по три на борд.

За всяко оръдие са предвидени по 300 изстрела.

Брониране Дебелината на броневия пояс и броневите траверси на 61-вия и 219-ия шп. съставлява 70 mm (на „Киров“ – 50 mm). Също 70 mm е дебелината на бронята на предните стени и покривите на кулите на главния калибър и техните барбети и 30 mm – хоризонталната и вертикалната за­щита на рулевото и румпелното отделения. Страните и задната стена на кулите имат дебелина 50 мм. Според изчисленията на италианските конструктори такова брониране дава зона на свободно маневриране от 152-мм полубронебойните британски снаряди на дистанции от 75 до 120 кбт (според сметките на Платонов от 62 до 97) и от 155-мм снаряди на френските леки крайцери на дистанции от 75 до 130 кбт. Според разчетите на съветските конструктори такова брониране дава зона на свободно маневриране от 152-мм бронебойни снаряди на орудията Б-38 на дистанции от 97 до 122 кбт.

Главна енергетична установка Два главни турбозъбчати агрегата с но­минална проектна мощност от 55 000к.с. всеки са поместени автономно в носовото и кърмовото машинни отделения. ГТЗА ТВ-7 се произвежда от Харковския електромеханичен и турбогенераторен завод (ХЕТЗ). Всеки ГТЗА е с три турбини за преден и две турбини за заден ход, състои се от три корпуса турбини за високо, средно и ниско налягане със стъпала за крейсерски и икономичен ход. Турбините са само активен тип, което дава висока надеждност на работата при известна загуба на икономичност. Честотата на въртене на турбините е ниска – ТВН и ТСН 2290 rpm, ТНН – 1760 rpm. Но­совият агрегат работи за гребния винт по десния борд, а кър­мовия – за винта на левия борд. Бронзовите трилопастни винтове са с диаметър 4,7 m. поради използването на нискооборотните турбини габаритите на агрегата са големи

Главните котли са водотръбни, шатро­в тип – намират се в автономни во­донепроницаеми отделения и са подсигурени с двоен комплект спомагателни механизми и топлообменни апара­ти. Тяхната паропроизводителност е 106 t/h перегрята пара с налягане 25 kg/cm² и температура 325°C. Теплинният КПД на котела е 72%. Запасът на захранващата ги вода се попълва от изпарители, поставени в котелни отделения №3 и №6.

Средният разход на гориво на икономичен ход при изпитанията на крайцера „Калинин“ съставлява 0,623 kg/к.с./h.

Скоростта на пълен ход за крайцерите от проекта 26-бис съставлява 35,0 възела, на крайцерския – 25,0 възела, на икономичния – 17,8 възела.

На икономичен режим действа само един котел във всеки ешелон, на крайцерски режи­м по два, при останалите – всичките шест.

Основният запас гориво (флотски мазут марка „Ф“) се съхранява в междудънното про­странство, разходните цистерни се намират в бордови отсеци. Нор­малният запас гориво съставлява 650 t, пъл­ният – 1660 t, най-голям – 1750 t.

Главните турбозъбчати агрегати на край­церите се показват като надеждни в работата им.

Мощността на четирите генераторa тип ПСТ-44/23 съставлява 660 кW (по 165 кW всеки) работещи на постоянен ток (230 V), има и два дизел-генератора ПГ-2 (дизели 8Л-Ч) (по 165 кW всеки). На „Калинин“ и „Каганович“ вместо тях има два дизел-генератор тип ПГ-2 с мощност по 300 кВт и напрежение от 220 В постоянен ток.

Модернизации На крайцера „Молотов“, на 12 септември 1943 г., вместо стария поставят модернизиран катапулт.

С появата на радиолокационните станции и вертолетите, корабните самолети-разузнавачи губят своето значение, за това, през октомври 1947 г. от крайцерите са демонтирани катапултите.

Служба „Максим Горки“

Главен строител – Н. Ф. Мучкин, а след това В. С. Боженко. При строителството обозначението на крайцера е „поръчка № 270“. От 22 до 24 септември крайцера прави първото си излизане в морето. Отговорен за предаването от завода-строител е М. М. Михайловски. Сметната стойност за построяването съставлява 60 млн. рубли.

При влизането в строй на „Максим Горки“ се насчитат 56 души начсъстав, 159 младши команди­ри, 682 краснофлотеца – всичко 897 души.

През 13 – 14 декември е пребазиран от Кронщат в Талин. На 14 юни преминава в Уст-Двинск.

През май 1941 г. преминава в Талин. На 14 юни е пребазиран в Уст-Двинск.

„Молотов“

Строителството на крайцера, който е кръстен „Молотов“, започва в Николаевския завод № 198 на 14 януари 1937 г. Секциите на корпуса се сглобяват на малкия стапел № 4. След освобождаване на стапел № 1 средната част на корпуса е приспусната до ръба във водата, а след това със 150-тонен кран нейните секции започват да се подават на стапел № 1. Спуска на вода е осъществен на 4 декември 1939 г. От 11 ноември 1940 г. до 18 март 1941 г. са заводските изпитания, а от 19 март до 31 май и държавните изпитания. На ходовите изпитания кораба показва най-добрите за крайцерите от своя проект скоростни показатели: 36,3 възела, при мощност на турбините от 133 хил. к.с. Влиза в състава на Черноморския флот на 14 юни 1941 г.

На крайцера е поставена първата корабна радиолокационна станция за търсене „Редут-К“.

На крайцера, на 26 – 27 декември 1941 г., в Поти са натоварени 15 вагона боеприпаси, 1200 бойци и командири. На 28 декември крайцерът вдига котва и взема курс към Севастопол, при прехода скоростта достига 32 възела.

В нощта на 21 по 22 януари 1942 г., в резултат на щорм, е повредена обшивката на левия борд в кърмовия край, от 264-тия шпангоут до транеца, по левия борд се скъсват 4 шпангоута (от 290 до 293-тия), счупен е кърмовия клюз, на 400 mm е огънат форщевена, наводнен е таранния отсек, повредени са тръбопроводите на отоплението в кърмовите помещения и оборудването на отсека за димоапаратурата.

Ремонтът на крайцера се прави в кораборемонтния завод в Туапсе, форщевенът така и не е поправен напълно, което намалява скоростта на „Молотов“ с 2 – 3 възела.

На 14 юни, в 8:21,„Молотов“ отплава от Туапсе, като при това развива 30-вълова скорост, в 11:15 пристига в Новоросийск.

На 2 август 1942 г. в 1.27 торпедо уцелва кърмата на кораба отдясно.

Последствията от въздушната атака се оказват сериозни. Взривът откъсва 20 m от кърмовия край на крайцера (до 262-рия шп.) с руля, румпелното отделение с рулевата машина и химическия отсек. В кърмовите отсеци загиват 18 души.

Ремонтът предвижда присъединяването към корпуса на повредения кораб на новата кърма на недостроения крайцер от проекта 68 – „Фрунзе“ (тя е по-голяма на места от 200 до 1500 mm) за сметка на разглобяване на външната ѝ обшивка и бордовия набор, последващо огъване на набора и сглобяване по новите образувания. Наистина, след това „Молотов“ няма вече нормални обводи на корпуса. Максималната скорост след ремонта съставя около 28 възела.

На 3 август 1957 г. след разобличението на антипартийната група Молотов, Каганович и Маленков, корабът е преименуван на „Слава“, което става обект за шеги – „Слава“ е съкращение от името „Вячеслав“, а именно такова е и малкото име на Молотов. На 14 януари 1959 г. крайцерът излиза от бойния състав и е законсервиран, а след година и половина е разконсервиран и отново влиза в строй.

„Каганович“