Вашку да Гама (, преди утвърдено като Васко да Гама„Енциклопедия А-Я“, първо издание, 1974 г., БАН) е известен португалски мореплавател и откривател на морския път до Индия.
Ранни години (1469 – 1497) Вашку да Гама е роден през 1460 или 1469 година в Синиш, рибарско селище и едно от малкото пристанища в Алентежу, на югозападния бряг на Португалия. Той е третият от петимата синове на Ещевау да Гама и Изабел Содре. По-големият му брат Пауло да Гама участва в първата му експедиция, в края на която умира.
Баща му Ещевау да Гама е рицар в дома на херцога на Визеу Фернанду, а след това се издига в Ордена на Сантяго на меча. През 60-те години е назначен за управител на Синиш, а след 1478 година събира данъците и управлява имотите на ордена в региона. Майка му, Изабел Содре, произлиза от влиятелно семейство с корени в Англия, свързано с херцозите на Визеу и с Ордена на Христос.
Сведенията за първите години на да Гама са оскъдни. Португалският историк Аугущу Кайруш Тейшейра ди Арагау предполага, че той е учил в Евура, където придобива познанията си по математика и навигация. Дори има предположения, макар и съмнителни, че негов учител е астрологът и астроном Авраам Закуто.
През 1480 година Вашку да Гама се присъединява към Ордена на Сантяго на меча, в който членува и неговия баща. През следващата година магистърът на ордена наследява португалския трон като крал Жуау II, което дава добри възможности за кариерата на членовете на ордена. През 1492 година кралят възлага на Вашку да Гама мисия до Сетубал и Алгарви, където той арестува френски кораби в отговор на мирновременни действия на французите срещу португалски кораби.
Експедиции до Индия (1497 – 1503) Първа експедиция (1497 – 1499) Подготовка и заминаване Португалските изследвания на атлантическото крайбрежие на Африка в търсене на злато, слонова кост и роби започват в началото на XV век, но за дълго са занемарени от правителството. Те получават нов тласък с идването на власт на крал Жуау II, който вижда в приходите от презморската търговия важно средство за затвърждаване на кралската власт срещу аристокрацията. Той си поставя за цел да се включи в изключително печелившата търговия с подправки от Азия, контролирана до голяма степен от Венецианската република. Кралят изпраща по суша разузнавателни мисии до Източна Африка и Индия, а през 1488 година Бартулумеу Диаш успешно заобикаля нос Добра надежда.
На 8 юли 1497 година Вашку да Гама, изпратен от крал Мануел I, отплава от Лисабон с флот от 4 кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от екватора. С него са най-опитните португалски мореплаватели – Перу ди Аленкер (участвал в експедицията на Бартоломеу Диаш), Перу Ешкобар, Жуау ди Куимбра и Афонсу Гонсалвиш. Не е сигурна точната численост на екипажа на всеки кораб, но от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са специално построени за експедицията, изглежда една каравела и един товарен кораб.
Четирите кораба са: „Сау Габриел“, командван от Вашку да Гама – карака с водоизместимост 178 t, дължина 27 m, ширина 8,5 m, газене 2,3 m и площ на платната 372 m² „Сау Рафаел“, командван от брата на Вашку Паулу да Гама с подобни размери „Бериу“ (преименуван по-късно на „Сау Мигел“), командван от Николау Куелю – каравела, малко по-малка от първите два кораба Товарен кораб с неизвестно име, командван от Гоналу Нуниш
Плаване до Южна Африка
На 8 юли 1497 година експедицията потегля от Лисабон, следвайки пътя на предходните плавания край бреговете на Африка, през Тенерифе и Кабо Верде. След като достига до бреговете на Сиера Леоне, по съвет на придружаващите го опитни мореплаватели да избягва, Да Гама взема курс на юг към открито море, пресичайки екватора в търсене на южноатлантическите антипасати, открити през 1487 година от Бартоломеу Диаш. Плаването е успешно и на 4 ноември 1497 година португалците достигат до африканския бряг в залива Сент Хелина (32° 40` ю.ш.) и откриват устието на река Грейт Берг. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море – най-дългото плаване далеч от сушата за времето си.
Моряците слизат на брега и установяват контакт с местните бушмени. След няколко дни се стига до схватка с местното население и са убити няколко от тях, след което флотилията вдига котва, минава покрай нос Добра Надежда. Към 16 декември флотът преминава устието на река Грийт Фиш, докъдето по-рано е стигал Бартоломеу Диаш, след което продължават в непознати за европейците води. Заради наближаването на Рождество Христово, португалците дават на бреговете, край които плават, името Натал (буквално „рождественски“).
Плаване покрай източните брегове на Африка След като напуска залива Мосъл Бей, ескадрата навлиза в Индийския океан и продължава бавно на североизток, заради насрещното Мозамбикско течение. На 11 януари 1498 година флотилията спира в устието на неизвестна река и там португалците установяват, че страната е гъсто заселена с познати на тях племена и с език, сходен с този от устието на река Конго. На 25 януари, на 18° 22` ю.ш., корабите отново хвърлят котва. Тук португалците се срещат с племена, които притежават арабски и индийски стоки и да Гама установява, че приближават Индия. Зарадван от тази информация, да Гама заповядва да се постави специален каменен стълб (падран) с кралския герб и надписи. Повече от месец португалците прекарват на брега и ремонтират корабите. Голяма част от моряците се разболяват от скорбут и смъртността сред тях е голяма.
На 24 февруари 1498 г. флотилията отплава, продължава на север и на 2 март достига до пристанището Мозамбик на 15° 02` ю.ш., където остава до 29 март. Това пристанище е ежегодно посещавано от арабски едномачтови кораби (доу), които товарят оттам главно роби, злато и слонова кост. Опасявайки се от враждебни настроения на местните жители към християните, Да Гама се представя за мюсюлманин и получава аудиенция при местния султан. С евтините стоки, с които разполага, той не успява да му предложи подходящи дарове, и скоро местните жители стават подозрителни към португалците. Принудени от враждебна тълпа да напуснат пристанището, на заминаване те обстрелват града с оръдията си.
Португалците не се доверяват особено на наетите в Мозамбик арабски лоцмани и пленяват край брега малък ветроходен кораб и разпитват стопанина му, за да получат по-точни сведения за по-нататъшното плаване. Придвижвайки се на север, те прибягват до пиратски действия, ограбвайки слабо въоръжени арабски търговски кораби. На 7 април флотилията влиза в пристанището на Момбаса (сега град в Кения), където по това време управлява могъщ шейх. Сам той едър роботърговец, усеща в португалците сериозни съперници и замисля заговор за отстраняването им. На следващия ден, когато корабите навлизат в пристанището, арабските лоцмани на борда скачат във водата и с плуване се добират до брега. Разбирайки, че управителят на Момбаса замисля заговор, Да Гама продължава на север покрай брега и на 14 април 1498 флотилията хвърля котва в пристанището на Малинди (3° 13` ю.ш.).
Управителят на Малинди посреща по-дружелюбно португалците, тъй като самият той враждува с Момбаса. Тук те за пръв път получават сведения за индийски търговци. В Малинди Вашку да Гама наема лоцман, добре запознат с мусоните, който трябва да отведе експедицията до югозападните брегове на Индия. В източниците има разминаване относно идентичността на лоцмана – според някои той е християнин, според други мюсюлманин, а според трети гуджаратец. Една легенда идентифицира лоцмана като известния арабски мореплавател Ахмад ибн Маджид, но според много източници от епохата по това време той се намира далеч от този регион. Португалските източници също не споменават ибн Маджид.
Португалците в Каликут Флотилията вдига котва на 24 април от Малинди, взема курс на североизток и, ползвайки попътните мусони, на 17 май 1498 година португалците достигат до индийските брегове. Там завиват на юг и след тридневно плаване, като изминават около 100 километра, на 20 май 1498 година корабите хвърлят котва при Капад край индийския град Каликут. Тогава старият лоцман, малко преди да се прости с Вашку да Гама, отива при адмирала и казва: „Ето я страната, към която Вие се стремите.“
Сутринта на другия ден корабите са посетени от чиновник на местния управител. Да Гама изпраща с него на брега един от углавните престъпници на борда, който знае малко арабски език. Той е отведен към двама араби, които му говорят на италиански и кастилски и първият въпрос, който му задават, е: „Кой дявол те доведе тук?“ Посланикът отговаря, че в Каликут са пристигнали португалци „да търсят християни и подправки“. С един от арабите посланикът се завръща на борда и поздравява да Гама с пристигането и се обръща към моряците с думите: „Благодарете на да Гама, че ви доведе в такава богата страна.“ Арабските търговци в Каликут владеят цялата морска търговия и настройват местния управител против португалците.
Заморинът, индуисткият владетел на Каликут, се държи неутрално и не възпрепятства търговията, но мюсюлманите в Каликут не купуват португалските стоки, сочейки ниското им качество, а бедните индийци плащат много по-малко, отколкото разчитат португалците. Въпреки всичко моряците успяват да изтъргуват португалските стоки за карамфил, канела и скъпоценни камъни. Успехът на експедицията надхвърля всички очаквания, като отнася в Европа стоки на стойност шестдесет пъти повече от разходите за нейното провеждане.
На 9 август 1498 година Вашку да Гама е посрещнат от заморина с почести, включващи процесия на 3 хиляди въоръжени наири, но срещата му с него не донася конкретни резултати. Даровете, които той му поднася от името на крал Мануел – четири плаща от червен плат, шест шапки, четири клона корали, дванадесет кутии с месингови съдове, сандък със захар, две бурета с масло и каца с мед – не са нещо особено и не успяват да впечатлят владетеля. Той съобщава на заморина, че се кани да отплава и го моли да изпрати с него представители с подаръци за краля – бахар, канела, карамфил и други ценности. Когато придворните се учудват, че сред даровете няма злато или сребро, мюсюлмански търговци, виждащи в да Гама свой съперник, заявяват, че той е обикновен пират, а не кралски пратеник.
Предложението на Вашку да Гама да остави след заминаването си португалски фактор, който да се грижи за стоката, която не е успял да продаде, е отхвърлено от владетеля, който настоява португалците да платят мито, за предпочитане в злато, както всички останали търговци. Заморинът издава заповед да се задържат стоките в складовете и забранява на местните жители да превозват португалците със своите лодки до корабите. Индийците обаче не се съобразяват със заповедта и продължават да търгуват, а някои по-знатни граждани ходят на гости на португалците и да Гама първоначално ги посреща любезно.
Раздразнен от финансовите спорове със заморина, да Гама задържа насила при себе си шестима наири и шестнадесет рибари. Той съобщава на заморина, че ще ги освободи, когато всички португалци се извозят до корабите и се освободят задържаните в митницата стоки. След седмица, след като Да Гама заплашва, че ще убие заложниците, всички португалци са освободени и докарани на корабите. Да Гама освобождава част от заложниците, като обещава, че ще пусне и останалите след освобождаването и на стоките. След като това не става, на 29 август 1498 година флотилията вдига платна и отплава за Португалия със заложниците на борда.
Завръщане в Лисабон Вашку да Гама напуска Каликут на 29 август 1498 година, игнорирайки твърденията на местните жители, че сезонът е неподходящ поради посоката на мусоните. Първоначално флотът напредва бавно на север край индийския бряг и на 20 септември спират на остров Анджедива край Гоа, където ремонтират корабите. По време на ремонта португалците са нападнати от пирати, но Да Гама ги обръща в бягство с пушечни изстрели.