Иван Ганчов – Комитата е български опълченец, участник в Балканската война и Първата световна война.
Биография Иван Ганчов е роден в село Бешлий през 1843 г. Останал от малък сирак, майка му се жени повторно, и на 12 г. възраст се преместват в село Рибен. Чиракува при турчин в град Плевен. След стълкновение с турците бяга в Румъния заедно със своя приятел Христо Дулата. Там започва работа като градинар и се запознава с участниците в българското революционно движение. Познава се със Стефан Караджа, чието име споменава често в спомените си по-късно. Оттам идва и съмнението за участието му в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но тази теза не е доказана, тъй като в съществуващите списъци за личния състав на същата неговото име не е налично.
В Българското опълчение При обявяването на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. Иван Ганчов се записва в Българското опълчение на 17 юни 1877 г. Зачислен е в пета дружина, трета рота.
С отряда на генерал Гурко участва в превземането на Казанлък и битката при Стара Загора, където е ранен в крака. Спасява го руски казак, който го кара да се хване за опашката на коня му и така го извлича от бойното поле. Като по-леко ранен е оставен за оздравяване на укрепените позиции на Шипченския проход.
Взима участие в боевете на Шипка, където е ранен за втори път на 13 август 1877 г.
След подписване на Санстефанския мирен договор е уволнен на 28 април 1878 г.
След Освобождението След Освобождението на България Иван Ганчов се завръща в село Рибен. Дадени са му 48 дка земя в местността „Чалъсоват“ и 350 лв.
Взима участие в Балканската война и Първата световна война.
През 1923 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Габрово.Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка. Официален сайт на община Габрово. Посетен на 24 юли 2026 г.
Остава в селото до края на живота си. Жени се за девойка от селото и имат трима сина – Игнат, Георги, Симеон и дъщеря – Мита. Имат 11 внуци и 22 правнуци.
Част от наследниците му все още живеят в селото.
Памет Във фонда на Военноисторическия музей в гр. Плевен се съхраняват сабята, ботушите (единствените ботуши на опълченец в музей) и оригинална снимка на Иван Ганчов.
Опълченецът пазел и униформата си, но по негово желание е погребан с нея и с част от ордените си.
Наследниците му съхраняват алманах на Българското опълчение, издаден през 1928 г. в чест на 50-годишнината от Освобождението на България.
На 6 май 2003 г. наследниците му поставят паметна плоча на дома му в с. Рибен.
Награди Иван Ганчов е награден със следните награди: орден Войнишки кръст за храброст, 4-та степен – за участието му в Освободителната война руски сребърен медал, учреден за участието на българското опълчение в Освободителната война орден Железен кръст за храброст за участието му в Балканската война от 1912 – 1913 г. орден Железен кръст за храброст за участието му в битките от 1915 г. със Сърбия през Първата световна война
Източници
Христов, И. Българското опълчение 1877 – 1877, том 2, с. 272 НБШБс, инв. н. 1544 НБКМ – БИА, кол. 47 – з.п., п.д. 385 Руменин, Р. Цит. съч., н. 1472 Стеданова, Мария-Тоска, Цит. съч., с. 182, н. 259 Доков, И. Цит. съч., с. 46, н. 22 БВА, С., 1926 Панков, И. Опълченците от Плевенския край. С., 1993, с. 197, 198, 240
Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Почетни граждани на Габрово Категория:Български опълченци Категория:Родени в област Плевен Категория:Починали в област Плевен