Човешкото присъствие в рамките на днешната френска територия е много древно. Към вече присъстващите човешки групи по време на палеолита през първото хилядолетие са се присъединили последователно вълни от населения, съставени от келти, римляни, германски племена, предимно франки. Това, което е днес Франция, по време на римляните е било част от Галия. Римляните отбелязват три големи етно-лингвистични групи в нея: гали, аквитани и белги.
По време на първото хилядолетие по средиземноморския бряг на Галия са основани колонии от гърците, римляните и картагенците. В края на 2 век до н.е. южна Галия вече е римска провинция Gallia Narbonensis, а останалата част е подчинена по време на Галските войни 58 – 51 пр.н.е.. След тях в Галия се развива гало-римска култура и територията е част от Римската империя.
В по-късните стадии на империята Галия е подложена на набезите на варварските племена, предимно групата германски племена, известни като франки. За година на създаването на Франция се смята 481 г., като това е годината на възкачване на Хлодвиг I на франкския престол. Той е първият крал от династията на Меровингите. Най-голям разцвет държавата на франките достига при Карл Велики – от Атлантическия океан до Рим, Елба и Панония.
В началото на второто хилядолетие Каролингите са заменени от Капетингите, чиито представители управляват Франция от 987 до 1328 г. След смъртта на последния крал от тяхната династия през 1328 г. възниква криза с наследяването, като претенции към трона имат владетелите на Англия, Навара и Франция и това довежда до избухването на Стогодишната война (1337 – 1453) между лагерите, предвождани от династиите Валоа и Плантагенет. Войната започва след като Филип VI е обявен за крал на Франция, а английският крал Едуард III, който бил и наследствен херцог на Нормандия, отказал да положи клетва за вярност пред новия крал. Войната се води изцяло на територията на Франция и въпреки първоначалните английски победи по-късно през войната надделяват французите. Една от известните личности от този период е Жана д'Арк, селско момиче, което повежда французите и се превръща в национална героиня. Победата във войната укрепва френското национално чувство и заздравява кралската власт. По време на периода, известен като Стария режим, Франция се превръща в централизирана абсолютна монархия. През следващите векове настъпват френския Ренесанс и протестантската Реформация. В разгара на френските религиозни войни от XVI век Франция е обхваната отново от криза по наследяването, тъй като последният крал от Валоа Анри III е убит и няма наследник. Борбата за престола печели наварският крал Анри IV, който поставя началото на династията Бурбони.
Също през XVI век е поставено началото на процъфтяваща френска колониална империя. Френското политическо влияние в Европа достига връх при управлението на „краля слънце“ Луи XIV, построил двореца Версай.
Френската революция от края на 18 век поставя край на феодалния строй и отменя монархията, както и феодалните, аристократически и църковни привилегии, характерни за средновековното общество. За известно време страната става Първа френска република, докато Наполеон Бонапарт не я обявява за Първа френска империя. Следва период на завоевателни войни (Наполеоновите войни), които коренно променят начина на водене на война в Европа. Отначало французите напредват бързо и завоюват значителни територии. След неуспеха им в Русия обаче предизвиканият глобален конфликт приключва с разгрома на Наполеон в битката при Ватерло.
През XIX век Франция преминава още няколко пъти през смяна на формата на държавно управление: реставрация на монархията, отново република, отново империя и през 1870 е установена по-трайната Трета френска република.
По време на Първата световна война Франция е една от страните на Антантата заедно с Британската империя и Руската империя. В началото на Втората световна война Франция заема изчаквателна позиция, но след нападението на Третия райх е покорена в Битката за Франция през 1940 г. По-голямата част от страната е контролирана от германците, макар че на юг остава да действа марионетният режим на Виши. Въпреки че е измежду победителите и в двете големи войни, Франция понася тежки материални и човешки загуби.
В следвоенния период Франция води дълги войни в бившите си колонии Индокитай и Алжир, които завършват с поражения. Тя играе основна роля в процесите на европейско икономическо и политическо обединение, довели в крайна сметка до създаването на Европейския съюз.
След 1958 г. страната е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. Съвременният период се отличава с усилията за културно унифициране на страната поради прииждането на милиони имигранти от Европа, Африка и Азия, които променят изцяло структурата на населението в демографски и културен план.
Праисторическа Франция
През последните години френските археолози откриват каменни сечива в южна Франция (край Лезинян). Така се потвърждава по-ранно предположение, направено въз основа на открития край Шияк (1968), че земите на днешна Франция са били населени с хора още преди 1,6 млн. години. Традиционното виждане е, че първите хора са неандерталци отпреди 400 000 години, които изчезват преди 30 000 години, изтласкани от съвременния човек (кроманьонец). Следи от кроманьонци са запазени най-вече в пещерите Шове, Ласко,Повече подробности в Dorothy Hinshaw Patent, Mystery of the Lascaux Cave, New York 1998 Пеш Мерл, Ла Марш (в Централния масив). Рисунките в тях (20 – 13 хил. г. пр. Хр.) са богати и сложни изображения на животните, които тези хора ловуват. В Бретан се намират т. нар. Карнакски камъни – мегалитна конструкция от долмени, могили, менхири и изправени камъни, което отразява праисторическа активност.
От V до I в. пр. Хр. на територията на днешна Франция се развива богатата на находки келтска култура Ла Тен.T. G. E. Powell, The Celts, New York 1958, p. 48 Тя определя културните характеристика на целия регион на запад и север от Алпите. Наречена е на селището Ла Тен в Швейцария (на брега на Ньошателското езеро).
Древна Франция
Галите и постепенната им латинизация Римляните наричат келтите гали. В действителност галите са само част от келтите. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки – на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и Британия; на югозапад, където заселват днешна Испания, но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, Балканите и дори до Мала Азия; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата Римска република.Nora Chadwick, The Celts. A lucid and fascinating history, London 1991, p. 52 През 387 г. пр. Хр. се състои известната битка при река Алия, римляните са разгромени, но макар че самият Рим без хълма Капитолий пада, войната в крайна сметка е спечелена от Рим. Тези събития, макар и слабо осветлени от историците, показват келтите, и в частност галите, като войнствен и жилав народ. Те остават в днешна северна Италия, наричана от римляните Отсамалпийска Галия.
Тези гали (лингони, боилани, сенони), които Ханибал използва против Рим, са завладени през 222 г. пр. Хр.The Penguin Dictionary of Ancient History, ed. by Graham Speake, London 1995, p. 149 В следващите сто години римската власт стига и до южните части на Отвъдалпийска Галия. Най-големи завоевания в Галия осъществява Гай Юлий Цезар през 58 – 52 г. пр. Хр. Ключовата битка се води при Алезия, когато Цезар разгромява превъзхождащи го галски войски на вожда Верцингеторикс.Thomas Holmes, Caesar's conquest of Gaul, London 1899, pp. 165 – 171 С това завършва римското завоевание на областта.
Под въздействието на Рим галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Масалия и Никея, основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр., са първите градове на днешна Франция – съответно Марсилия и Ница. Римляните основават Лугдунум (Лион), Лутеция Парисиорум (Париж), Толоса (Тулуза), Турнакум (Турне) и др.Владимир Попов, История на стария свят, Велико Търново 2008, с. 801 В тях са построени характерни за римската цивилизация сгради – терми (бани), арки, акведукти (Пон дю Гар – най-известният римски акведукт), амфитеатри. Латинският език се налага повсеместно.
Германски набези От I век сл. Хр. започва да се усеща германска заплаха за Римската империя, в това число и за Галия. Октавиан Август построява цяла серия укрепени военни лагери по Рейн и използва Галия като база за войните си с германците. Още по негово време обаче Рим изоставя завоеванията си отвъд Рейн и съсредоточва отбраната си по реката. Тя става част от големия римски лимес (укрепена граница) по Рейн и Дунав.
За пръв път отделна държава в Галия се формира през 260 г., когато Римската империя е обхваната от дълбока криза. Един римски военачалник, който не успява да завземе властта в Рим, организира своя държава в северна и централна Галия със столица в Треверорум (днес Трир). Името му е ПостумусПак там, с. 718 – 719 и управлява до 269 г. Наследен е от Викторинус (269 – 271) и Тетрик (271 – 274). В крайна сметка тази галска държава е унищожена от император Аврелиан. Парадоксално, но именно след този момент съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани и франки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на IV век в Северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена. През 405 г. започва „Голямото нашествие“ – свеви, бургунди, вандали и алемани пресичат границата и неудържимо напредват на римска територия.Fr. Funck-Brentano, A history of Gaul: Celtic, Roman and Frankish rule, Barnes & Noble books 1993, p. 211 Към тях се присъединяват готите. Безсилни да отвърнат, императорите на Западната римска империя превръщат тези нашественици във федерати – формални съюзници, които обаче рядко изпълняват съюзническите си задължения.
Франкска държава (451 – 843 г.)
Франките са един от германските народи, чиято прародина е Скандинавия. Подобно на келтите, и германите се разселват между VIII до I век пр. Хр. из цяла Северна Европа, изтиквайки келтите на юг.
Съществуват два племенни съюза на франките – салически, който минава на римска територия, и рипуарски, който остава отвъд Рейн.Ibid., p. 218 Като федерати те подкрепят големия римски пълководец Аеций в битката му с хунския владетел Атила при Каталаунските поля през 451 г. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките – Меровех.Jean-Baptiste Capefigue, Clovis et les Mérovingiens, Paris 1869, p. 79 Вероятно той е ръководел примитивна държава и е носел типичната германска титла крал.
Династията на Меровингите (451 – 751 г.) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е Хлодвиг I (наричан от французите Кловис), крал от 481 до 511 г., който приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага християнството на всички франки. Най-значителната военна победа на Хлодвиг е при Поатие (или Вуе) през 507 г. с която е ликвидирано Тулузкото кралство на вестготите.Funck-Brentano, A history of Gaul..., рр. 243 – 244 Те се оттеглят на Пиренейския полуостров, а Франкското кралство завладява южна Галия (Аквитания) и става водеща сила в тогавашна Европа.