Американският комикс () е тънка книга (най-често 32 страници) от разкази в картинки, издавана обикновено като част от периодично издание, на територията на Съединените американски щати. Формата води своето начало през 1933 г., но печели широк отзвук в 1938 г. с излизането на първия брой на „Екшън комикс“, в който за първи път се появява супергероят Супермен. Следва период на изключителна популярност на жанра „супергерой“ в комиксите, траещ до края на Втората световна война. След войната този жанр запада, което дава възможност да се развият и популяризират други жанрове като ужаси, криминалния и романтика. През 50-те набиращата скорост на телевизията и цензора „Властта на комиксовия код“, се отразяват неблагоприятно върху комикс индустрията. В късните 50-те и 60-те стартира завръщане на супергероите, който остава доминиращ жанр и в 21 век.
Към края на 20 век започват да се появяват колекционерски комикс издания, които се продават в специализирани комикс магазини, основани от фенове на този вид литература. Системата за класификацията на комиксите изисква комиксът за колекционери да е запечатана в пластмасов плик (торбичка), заедно с картон под задната корица (бордс), което служи за запазване на продукта.
Известните оригинални ранни комикси за супергерои като Ди Си Комикс (Супермен, Батман, Жената чудо, и др.) и Марвел Комикс (Спайдър-Мен, Хълк, Х-Мен, Отмъстителите, Фантастичната четворка, и др.).
Формат Размерът на комикс книгата и нейните брой страници варират през различните десетилетия. Основното задължение е малък формат с малко страници. В днешно време стандартният комикс е с размери 16.83 см (6.625 инча) × 26.0 см (10.25 инча) и страници обикновено 32.
Направа на комикса Докато създателят на даден комикс може да е само един човек, самият процес на направа на книгата е разделен между различни специалисти. Раздялата може да е между писател и художник или между различни артисти, занимаващи се изграждане или създаване на персонаж, или с компоненти от беграунда.
Обикновено в комиксите за супергерои създаването на арта е поделено между:
молев – художник, който оформя рисунките с молив. туш – човек, който завършва нарисуваното с туш. оцветител/цвят – прибавя цветове на рисунките. надписи – добавя заглавия, надписи и текста в балончетата.
Процесът на създаване на една комикс книга почва с идеята или концепцията на създателя. После по нея се изготвя сюжет и история, които дават подем на сценария. По завършения скрипт се създава арт продукцията. Към готовите рисунки се поставят надписите, които минават през одобрението на редактора и чак след това продуктът е пращан за печат.
Креативният тандем, писателите и художниците, могат да работят с издателите, които да ги ориентиран в продажбата, рекламата и други маркетинг стъпки. Дистрибутори като „Даймънд Комикс“ – най-голямата дистрибуторска компания в САЩ – помага за доставката и разпределянето на финалния продукт до търговците.
Друга част от процеса, която се отнася до натрупалите успех комикси, е взаимодействието между феновете и създателите на книгата. Рисунки и писма от почитатели до редакцията са публикувани обикновено в последните страници на комикса. Така се процедира с фен пощата до началото на 21 век, след това различни интернет формати започват да я изместват.
Независими и алтернативни комикси Специализираните магазини за комикси окуражават няколко вълни от независимо създадени комикс заглавия, които започват от средата на 70-те. Примери за такива „независими“ и „алтернативни“ комикс продукти са Big Apple Comix, поддържащ традициите на ъндърграунд комикса, докато други заглавия като Star Reach, имитират мейнстрийм издателствата във формат и жанрова характеристика, но издавани от любители.
Така наречената „малка преса“ продължава да се развива и разнообразява. През 90-те години някои от малките издателства променят формата и начина на разпространение на книгите, като се доближават повече до изданията необвързани с комиксите. Формата „миникомикс“, който е неофициална версия на самопубликуването, възниква през 80-те и става изключително популярен сред артистите от следващото десетилетие, въпреки че достига до по-малък кръг читатели дори от малката преса.
История Прото-комикси и Платинена епоха
Създаването на модерния американски комикс станало на етапи. Издатели събират стрип комикси, издадени не по-късно от 1842 г., в книга с твърди корици. Заедно с този сборник е издаден колекция от комикси на „Приключенията на Обадая Олдбък“, пребивавали по англоезичните вестници. „Обадая Олдбък“ произхожда от Европа, където е още от 1833 г. със заглавие Историята на господин Вие-Бу ().
През 1897 г. Компания „Джи. Дабълю Дилингам“ пуска на пазара първото познато комикс списание в САЩ със заглавие „Жълтото хлапе в апартаментите на Макфедън“. Издание с твърди корици, озаглавено „Редица от апартаменти на Макфедън“, събира изпринтиран материал от стрип комикс вестника „Уличката на Хоган“, дело на карикатуриста Ричард Еф. Ауткат. Комиксите са събирани предимно от периода 18 октомври 1896 – 10 януари 1897 и също бележат участието на персонажа Жълтото хлапе. Книгата съдържа 196 страници, принтирани в черно-бяло, които включват текст представяне от И. У. Таунзенд. Формата е 5×7 инча на цена от 50 цента. Неологизмът „комикс книга“ присъства на задната корица на изданието. Първият публикуван месечен комикс е „Комичен месечник“ на „Ембий дистрибутинг компъни“, който е пуснат в продажба едва 1922 г. Преди него са съществували подобни издания. „Комичен месечник“ бил произведен във формат 8½×9 инча, принтиран на вестникарска хартия в черно и бяло. Списанието издържа година.
Фънийз и Фънийз на показ
Издателство „Дел Пъблишинг“ (основано от Джордж Ти. Делакорт, младши) публикува заглавието „Фънийз“ през 1929 г. Изданието е определено от Библиотеката на Конгреса като „кратко-просъществувал вестник-таблоид“. Да не се бърка със серията от комикс книги на Дел от 1936 г. със същото име. Историкът Рон Гуларт определя периодиката от 16 страници, оцветени само в четири цвята, като „по-скоро неделен комикс раздел, без останалата част от вестника, отколкото истински комикс. Но все пак продуктът предлага всички оригинални материали и се продава по бутките с вестници.“ От „Фънийз“ излизат 36 броя, пускани на пазара всяка събота до 16 октомври 1930 г.
През 1933 г. продавачът Максуел Гинес, мениджъра по продажби Хари Уайлдънбелг и собственика Джордж Яношик от компания „Истърн Колър Принтинг“, намираща се в Уотърбъри, Кънектикът, която принтира заедно с другите неща и секциите с неделни стрип комикси, създават „Фънийз на показ“, за да запазят процеса на работа във фирмата. Като Фънийз, но само с осем страници, продуктът се води вестникарско списание. Вместо да използва оригиналния материал, компанията избира да принтира цветно няколко стрипа от комикса. Списанието е лицензирано от синдикатите на Макноути и Макклюър. „Фънийз на показ“ включва популярни стрип комикси от онова време като „Мът и Джеф“ на карикатуриста Ал Смит, „Джо Палюка“ на Хам Фишър и „Скипи“ на Пърси Кросби. Истърн Колар избира да не продава изданието, нито да го направи притурка към вестник, а да го изпрати безплатно като промоционално приложение на клиенти, изрязали и изпратили по пощата талони от сапуни и тоалетни принадлежности на компанията „Проктър и Гембъл“. Принтирани са 10 000 копия. Промоцията се оказва успешна и следващите години Истърн Колърс създава подобна периодика за безалкохолната напитка „Кенъда Драй“, обувките „Кени“, зърнените храни „Уитена“ и другия. Капията им нарастват от 100 000 на 250 000.
Феймъз Фънийз и Ню Фън През 1933 г. Грейнс и Уилдънбърг, в сътрудничество с Дел, публикуват книга от 36 страници, наречена „Феймъз Фънийз: Карнавал на комиксите“, който историците определят като първия истински американски комикс; за пример Гуларт нарича книжката „крайъгълен камък за един от най-доходните клони на издаването на списания“. Разпространението на комикса се осъществява чрез веригата магазини „Уулуърт“, въпреки че остава неясно дали е бил продаден или даван безплатно. Корицата на изданието не показва цена, но Гуларт се позовава, метафорично или буквално, на „залепване етикет за десет цента на комиксите“.
Когато Дейлкорт отказва да продължи издаването на „Феймъз Фънийз: Карнавал на комиксите“, Истърн Колър, на свои собствени разноски, публикува „Феймъз Фъниз № 1“ (корицата излиза юли 1934 г.) Изданието се състои от 68 страница, продавани на цена от 10 цента. С разпространението по вестникарските будки се заема компанията „Американ нюз компъни“. Комикса се оказва хит сред читателите, дори по време на Голямата депресия, продавайки 90% от 200 000 препечатани копия. Въпреки това Истърн колър губи повече от 4000 долара. Това се променя, когато поредицата натрупва $30 000 печалба всяко издание като се започне от № 12. Феймъз Фънийз бележи своя път на пазара с 218 издания, вдъхновявайки редица издатели, подражавайки на списанието, и дава начало на нова масова медия.
Когато популярността на комикс стрипа започнала да намалява, ранните комикс книги наченали включването на нов и оригинален материал във формат комикс стрип. Скоро на пазара се появили и комични книги от изцяло нов материал, принтиран на различна от комикс стрипа хартия. Новопоявилият се издател Малкълм Уийлър-Никълсън основава Национален съюз на издаването „Нешанъл елайд пъбликейшънс“ (National Allied Publications), което скоро прераства в Ди Си Комикс. Новата компания реализира „Ню Фън“ № 1 (февруари 1935). Изданието излиза във формат на таблоид – 10 на 15 инча, 36 страници и твърда негланцирана корица. Списанието представлява антология, която смесва: хумористични истории като комиксите със забавни животни „Пелион и Оса“ и колежанския „Джигър и Днинджър“; драматични приключения като уестърна „Джак Уудс“ и расисткия комикс „Бари ОꞌНийл“, където участва злодей подобен на Фу Манчу на име Фанг Го. Брой № 6 (октомври 1935) открива дебюта на творческия тандем Джери Сийгъл и Джо Шустър, бъдещите създатели на супергероя Супермен. Двамата започват своята кариера с екшън-приключенския комикс с мускетари „Хенри Дювал“, на който правят първите две части, после историята е продължена от други автори. Сийгъл и Шустър, под псевдонима „Леджър и Реутс“, създават бореца за правда, надарен със свръхестествени сили, Доктор Окулт.
Супергерои и Златна епоха на комиксите
През 1938 г. след като Хари Дненфелд, преди партньор на Уилър-Никълсън, изгонва основателя на компанията, редактора на „Национален съюз на издаването“ (National Allied Publications) Вин Съливан изравя от купчината хартия една работа на Сийгъл и Шустър и я използва за корица (на само като резервна история) на „Екшън комикс, Брой 1“ (юни 1938). Създаденото то дуото е извънземен герой, Супермен, облечен в пелерина и трикотаж от червено и синьо. Костюмът е повлиян от облеклото на Флаш Гордън от 1934 г. и буди асоциации с цирковите въздушни акробати и силови мъже. Новият герой става архитип за „супергероят“, който следващите години придобиват масова популярност.
В първите месеци на 1939 успехът на Супермен и Екшън комикс подтиква редакторите на „Национално издателство за комикси“ (National Comics Publication) (бъдещите Ди Си) да поискат повече супергерои за предстоящите заглавия. В отговор Боб Кейн и Бил Фингър създават Батман, който прави дебют в „Детектив комикс № 27“ същата година. Периодът от ранните 30-те до грубо казано края на 40-те е наречен от комикс експертите като „Златна епоха на комиксите“. Тя се характеризира с принтиране на голям брой копия на комикси; Екшън комикс и Капитан Марвел продават над половин милион копия всеки месец.Daniels Комиксите предлагат евтино забавление по време на Втората световна война, особено сред армията. Качеството на принтирането, артът и историите обаче е изменчиво. В късните 40-те над 90 процента от момичетата и момчетата от седем до седемнайсет годишна възраст са читатели на комикси.