Агано (, Agano gata kei jun-yokan) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. Официално във флота са класифицирани като крайцери 2-ри ранг (, nitō jun-yōkan). Всичко от проекта са построени 4 единици – „Агано“ (), „Ноширо“ (), „Яхаги“ (), „Сакава“ ()Транскрипцията на японските имена се дава тук по справочника на Апалков Ю. В.. Първоначално са проектирани като разузнавачи, впоследствие се разглеждат като лидери на флотилиите разрушители. Това е последната серия японски флагмански, на минните дивизии, крайцери („Оцу-джун“ ― „Крайцери B“; ).
История на създаването Японският Императорски флот взема за стандарт използването на леки крайцери с водоизместимост 5500 тона като флагмани на съединенията разрушители и подводни лодки, и многобройните кораби от този клас, построени веднага след Първата световна война се използват именно в тази роля. Типът Агано се създава през 1930-те години като замяна на старите кораби от типове Тенрю, Кума и Нагара. По-големи, отколкото предходните типове леки крайцери, Агано са по-бързи, но с по-слаба защита и по-голяма площ за поразяване от артилерийски огън благодарение на своите размери.
По проект те трябва да са въоръжени с осем 6,1-дюймови оръдия, сдвоени в четири кули, но кула „X“ е изключена от проекта с цел поставянето на по-тежко торпедно въоръжение и финансови икономии.
Конструкция Първоначално проектът на леките крайцери от типа Агано предполага стандартна водоизместимост от 5000 тона и шест 6,1-дюймови (155 mm) и 8-дюймово (203 mm) сдвоени оръдия. Бронирането трябва да осигурява защита от 6-дюймови снаряди, а жизненоважните части получават и допълнителна защита. Типът Агано се отличава от другите японски леки крайцери с това, че неговите оръдия на главния калибър могат да се издигат до 55 градуса, което, обаче, не ги прави ефективно оръжие за противовъздушна отбрана.
Двигателната установка представлява 4 турбини с шест котела, която развива мощност от 100 000 к.с. (74,570 кW) с максимална скорост от 35 възела. Също както и при Юбари, на леките крайцери от типа Агано димът се събира в един комин.
Корпус и компоновка Разпределението на тегловите елементи изглежда по следния начинДанни от изпитанията на крайцера „Сакава“ от 16 декември 1944 г. В скобите са цифрите от разпределението според базовия проект C-39 от 1938 г.: Маса, т В проценти Корпус 2569,72 (2600,0) 32,55 % Бронева защита 656,73 (640,0) 8,32 % Корабно снаряжение 332,76 (328,0) 4,21 % Комплектно оборудване (фиксирано) 153,13 (310 всего) 1,94 % Комплектно оборудване (нефиксирано) 279,95 3,55 % Въоръжение 1125,19 (843,0) 14,25 % Енергетична установка 1829,53 (1835,0) 23,17 % Гориво (тежко+леко) 981,0 (1090,0) 12,43 % Резервни запаси прясна вода 75,25 (154,0) 0,95 % Други 18,83 (93,0) 0,24 % Водоизместимост на изпитанията 7894,71 (7800,0) 100 % Строителното претоварване на корабите е минимално, включая и втората двойка, независимо от значителното усилване на малокалибрената зенитна артилерия и поставянето на радиолокационно оборудване изначално. Тя варира от 146 тона при „Агано“ до 185 тона на „Сакава“ (1,9%—2,4% от проектната водоизместимост на изпитания, която е 7710 тона), газенето при това нараства с 2 и 8 см съответно. Във връзка с това представителите на типа имат нелоши показатели за устойчивост. На изпитанията на крайцера „Сакава“ метацентричната височина при нормална водоизместимост от 7895 тона съставя 1,12 м, като диапазонът на положителна устойчивост е 98,5°, височината на центъра теглото над водолинията е 0,22 м. При пълна водоизместимост от 8534 тона тези показатели съставляват 1,24 м, 104,8°, – 0,25 м съответно. В празно състояние (6288 тона) те се влошават до 0,52 м, 76,1°, 1,9 м; приемането на 311 тона воден баласт (6614 до тона) подобрява ситуацията – 0,71 м, 83,1°, 1,42 м. Периодът на люлеене на изпитанията на крайцера „Агано“ съставлява 12,1 секунди при водоизместимост от 7831 тона и метацентрична височина 1,01 м.
Въоръжение Артилерийско
Главният калибър на крайцерите включва шест 152-мм оръдия тип 41 в три двуоръдейни установки. Тази артсистема е създадена от британската компания „Викерс“ и официално е приета на въоръжение в японския флот на 15 юни 1912 г. Изходно се носи в каземати от линкорите тип „Конго“ („Конго“, „Хией“, „Харуна“ и „Киришима“) и „Фусо“ („Фусо“ и „Ямаширо“), от тях „Конго“ има оръдия британско производство (Mk II), а на всички останали са лицензиони японски (Mk III). В хода на междувоенните модернизации на линкорите част от 152-мм оръдия е свалена и е складирана, а по-късно е използвана за въоръжаването на крайцерите „B“. Оръдието има дължина на ствола от 50 калибра, начална скорост на снаряда от 850 м/с и максимална скорострелност от 10 изстрела в минута (ефективна – 6 на минута). То има бутален затвор, стволът има скрепена от три цилиндра конструкция, общата му маса съставлява 8,36 тона.
Сдвоените палубно-куполни 152-мм артилерийски установкиТе не са пълноценни оръдейни кули, тъй като по същество представлява закрити установки върхо кръгъл палубен погон. Претоваръчното отделение е неподвижно, въртящ се барбет и подкуполно отделение, като такива, няма. Оста на въртене на корпуса на установката преминава до нивото на средната палуба за установки № 1 и № 3 и по горната палуба за установка № 2. Виж книгата на Лакруа и Уелс, с.568. са разработени под ръководството на инженера Тийокичи Хата специално за крайцерите от типа „Агано“, производството им в Арсенал Сасебо се води под наблюдението на капитан 1-ви ранг Сукейоши Яширо. На крайцерите те са разположени по линейно-терасовидната схема (две в носовата част, една на кърмата), със сектори на обстрел по 150° по всяка страна от диаметралната плоскост. Установката по дължина е 6,5 м, на ширина 4,55 м, висока 2,25 м, има диаметър на погона от 4,2 м и кръгово брониране от стоманени листове с дебелина 19 мм. Общата ѝ маса съставлява 72 тона – за сравнение, прототипът с две 155-мм оръдия тежи 106 тона, и като резултат е преценен като прекалено тежък. В бойното отделение са разположени казенната част на оръдията и техните лафети, оборудвани с хидравлични цилиндри за отката и пневматични накатници. Разстоянието между стволовете съставлява 1,50 м. Установката има електрохидравлично насочване: електродвигател с мощност от 50 к.с. привежда в действие хидравличнс трансмисия, осигуряваща нейното въртене (до 6° в секунда), подема и спускането на оръдията (чрез червячна предавка, до 10° в секунда), а също така работата на елеваторите. В случай на необходимост завъртането може да се осъществява ръчно от два матроса. Устройството за подаване е много подобно на 203-мм палубно-куполните установками тип „A“ на тежки крайцери от типа „Фурутака“, също предвиждайки липсата на пряк достъп от погребите към оръдията и висока степен на ръчен труд. Погребите за снарядите са разположени под бронираната долна палуба, а погребите за зарядите под трюмната, под съответстващата им установка (освен за погребите на първата 152-мм установка, разположени по-близо до втората). И 45,36-кг снаряди, и 12,76-кг заряди се подават от погребите по един и същ елеватор с кофа. За установки № 1 и № 2 са предвидени два такива, за № 3 – само един. След това през огнезащитни врати боеприпасите ръчно се пренасят в претоваръчното отделение с диаметър 4,2 м и височина 1,9 м (неподвижно, за разлика от самите установки). Снарядите нататък се подават от изтласкващи елеватори, по един за оръдие, съединени с въртящата се част на установката. Зарядите се доставят нагоре ръчно. Зареждането на оръдията е ръчно, включая и поставянето на взривателите, за което в съседство със зарядните улеи има индикатор за изискващото се забавяне и механизъм за нейното въвеждане в снарядите. Максималният ъгъл на възвишение на установките съставлява 55°, с пределна далечина на стрелбата (при ъгъл на възвишение от 45°) 21 км и досегаемост по височина 8 км. Установката се създава като универсална, с възможност за стрелба и по наземни, и по въздушни цели, обаче за последнето няма достатъчно ефективна скорострелност.
На крайцерите се използват 152-мм снаряди от четири типа: полубронебоен снаряд № 4 (с дънен взривател тип 13 № 1), носещ 2,656 кг тринитрофенол; снаряд с „общо предназначение“ тип 0 (с горен дистанционен взривател тип 91 или тип 0), носещ 2,88 кг тринитрофенол и имащ радиус на поражение на въздушни цели от 19,4 м, осветителен и учебен снаряди. Щатният боекомплект за 152-мм оръдия съставлява 990 снаряда, или по 165 на ствол.
Системата за управление на огъня на главния калибър включва в себе си визьор за централно насочване (ВЦН) тип 94 в КДП на върха на носовата надстройка, централен автомат за стрелба (ЦАС) тип 94 в централния артилерийски пост (ЦАП) и два далекомера тип 14 с 6-метрова база – на шестия етаж на носовата надстройка и на покрива на 152-мм установка № 2. Аналогични ВЦН и ЦАС са поставени на крайцера „Ойодо“, за управление на огъня на 155-мм оръдия на главния калибър и на линкорите – за управление на огъня на средния калибър от 140-мм, 152-мм и 155-мм оръдия. ВЦН присъства типа „Агано“ в един екземпляр, няма никакъв резервен КДП на кърмовата надстройка, както и на предшестващите крайцери „A“ и „B“.
Намиращият се на типа „Агано“ на върха на носовата надстройка ВЦН тип 94 е оборудван във въртяща се на 360° куличка, снабден е с обикновен и зенитен 12-см бинокуляри. От него към изчислителя се предават данните за дистанцията, пеленга, курса и скоростта на целта. Аналогични данни се предават там от 6-метровите далекомери, а по-късно и от РЛС на ОНЦ. От ЦАС тип 94 към ЦАП (дължина 0,8 м, ширина 0,6 м, височина 0,9 м, маса 6,25 тонн) на основата на тези данни се определя пълният ъгъл на вертикално насочване и ъглите за хоризонтално насочване, предаващи се към 152-мм установки (за разлика от ЦАС тип 92 на крайцерите „A“ и „B“, където те се предават към ВЦН). При това се правят поправките за паралакс (тъй като във ВЦН няма такъв механизъм), напречното ниво, понижението на хоризонта, вятър, ъгъл на занасяне, скоростта на кораба и целта, а също и за собствения курс, подаван от жирокомпас. Залповете на вече насочените в необходимото положение 152-мм установки се произвеждат от командира на артилерийската БЧ (бойна част) на принципа на съвместените стрелки.
Среднокалибрената зенитна артилерия на кораба е представена от четири 76,2-мм оръдия тип 98 в две сдвоени палубни установки, разположени по бордовете между носовата надстройка и комина. Оръдието е проектирано през 1938 г. под ръководството на инженера Тийокичи Хата, като намалена версия на 100-мм оръдия тип 98 специално за типа „Агано“, неговото серийно производство се води в Арсенала Куре, а производството на палубните установки в Арсенала Сасебо. Установките със 100-мм оръдия тип 98 и 120-мм тип 10 са определени като прекалено тежки, а чрез старите 76-мм тип 3 – не се осигурява достатъчна огнева производителност. При дължина на ствола от 60 калибра новото 76-мм оръдие има начална скорост от 900 м/с и максимална скорострелност 25 изстрела в минута, максималната далечина на стрелба достига 13,6 км, а досегаемостта по височина – 9,1 км. Използваната сдвоена установка „тип A“, с маса 14 тона, се привежда в действие от хидравлика, работеща от 5-силен електродвигател, максималната скорост на насочване е 18°/сек, а на подем на оръдията – 16°/сек. Щатният боекомплект на 76-мм оръдия се състо от 1000 унитарни изстрела, по 250 на ствол. 11,90-кг месингови изстрели включват в себе си 3,91-кг заряди и 5,99-кг снаряди от един тип – фугасните тип 98 (с горен дистанционен взривател тип 98), носещи 0,31 кг тринитротолуол и имащи радиус на поражение на въздушните цели от 13,6 м. Подаването им от погребите (разположени на трюмната палуба под бронираната долна) до горната палуба се прави от два кофови елеватора. Оттам те ръчно се пренасят до установките и се складират в кранци. Зареждането се произвежда с помощта на полуавтоматични досилатели при всички ъгли на възвишение, установката на взривателя се въвежда автоматично при зареждането от отделно устройство.