Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.
Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми, от които само 2 – „Илиада“ и „Одисея“, са оцелели до днес. „Илиада“ описва последните 50 дни преди края на войната, а „Одисея“ разказва за връщането от войната на един от гръцките герои – Одисей. Други части от историята са пресъздадени от по-късни гръцки поети, както и от римския поет Вергилий в неговата „Енеида“.
Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития са истина. Те смятали, че войната се е водила между XIII и XII век пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от древна Троя.
Извори Събития, свързани с Троянската война, са описани в много творби на гръцката литература и изобразени в древното изкуство. Няма цялостен текст, който да описва всичко, случило се по време на войната. Историческият разказ е съчетание на различни текстове, някои от които противоречащи си. Най-важните литературни извори са двете епични поеми, традиционно приписвани на Омир – Илиада и Одисея, създадени между IX и VI век пр.н.е. и рецитирани и предавани първоначално устно. Всяка една от тях покрива част от събитията, свързани с войната. Илиада покрива кратък период от последната година от обсадата на Троя и превземането на града, докато Одисея описва пътя на Одисей от Троя до Итака след края на войната.
Други части от Троянската война са описани в старогръцки епически поеми: Киприя, Етиопида, Малка Илиада, Разграбването на Троя, Връщане, и Телегония.
Легендата Пелей, Тетида и ябълката Според древногръцката митология Зевс станал върховен бог, като свалил от власт своя баща Кронос, който също бил взел властта със сила от своя баща Уран. Зевс научил, че според пророчество властта ще му бъде отнета от негов син. Според друго пророчество морската нимфа Тетида, с която Зевс имал връзка, ще роди син, който ще стане по-велик от баща си. Вероятно заради това Тетида била сгодена за най-възрастния цар – Пелей. Тетида родила от Пелей син – Ахил. Било предсказано, че той ще умре млад в Троя. За да го предпази, Тетида го потопила като бебе във водите на Стикс, правейки го неуязвим за оръжия. Само петата му, там където го е държала, останала непотопена. Когато пораснал, Ахил станал най-великият от всички смъртни войни.
Всички богове били поканени на сватбата на Пелей и Тетида, с изключение на Ерида. Обидена,Хигин, Фабула 92 тя отишла невидима и подхвърлила под масата златната ябълка на раздора, на която пишело Kallisti (На най-красивата).Аполодор, Митологическа библиотека, Е, III 2 За ябълката заспорили Хера, Атина и Афродита. Свадата станала ожесточена, но никой от боговете не смеел да отсъди за коя е ябълката, за да не си навлече омразата на другите две богини. За да разреши спора, Зевс поръчал на Хермес да заведе богините в планината Ида, където пасял стадата младият троянски принц Парис, заточен заради пророчество, че той щял да подпали Троя, който да отсъди. Богините се опитали да подкупят Парис. Атина му обещала мъдрост, умения в битка и възможността да стане един от най-великите войни. Хера му обещала политическа власт и контрол над цяла Азия. Афродита му обещала любовта на най-красивата жена на света.Омир, „Илиада“, XXIV 25 – 30 Парис присъдил ябълката на Афродита и се върнал в Троя. С това си решение той превърнал Хера и Атина в свои смъртни врагове. В резултат на това при последвалата война Хера и Атина поддържали ахейците, а Афродита – троянците. След като взел решението, Парис отишъл на гости на Менелай и в неговото отсъствие, с помощта на Афродита, убедил Хубавата Елена да стане негова жена.Аполодор, Епитом III 3 Това станало повод за началото на продължилата 10 години Троянска война.
Бягството (отвличането) на Хубавата Елена
Елена била най-красивата жена на света. Източниците посочват различно кои от четирите ѝ деца са на Зевс и кои на Тиндарей. Когато пораснала, Хубавата Елена имала много обожатели, но баща ѝ се страхувал да я даде за жена на когото ѝ да е от тях, защото това би породило недоволството на останалите и може би война. Накрая един от претендентите за ръката ѝ, Одисей от Итака, предложил план, за да се реши тази дилема. Той предложил на Тиндарей да поиска от всички обожатели на Елена да обещаят, че ще приемат избора ѝ и ще го защитават, независимо кого избере. Претендентите дали исканата клетва.
Елена избрала Менелай за свой съпруг. Менелай наследил трона на Спарта от Тиндарей, и Елена станала неговата царица. Брат му Агамемнон се оженил за сестрата на Елена, Клитемнестра и се върнал обратно на трона в Аргос.
При дипломатическа мисия в Спарта, Парис се влюбил в Елена и с помощта на Афродита я откраднал (или прелъстил) и я взел със себе си в Троя като своя жена.
Всички царе и принцове на Древна Гърция били призовани да спазят клетвата си и да спасят Елена. В историята на Елена има известна аналогия с по-ранното приставане на троянската принцеса Хезиона на Теламон от Саламин.
Събиране на силите Подробен списък на контингентите на двете армии, виж в статията Списък на корабите Одисей се оженил за Пенелопа и им се родил син – Телемах. За да не се включи в похода, той симулирал лудост и посипал своите ниви със сол. Паламед го изобличил като поставил невръстния му син на пътя на ралото и Одисей го изкривил настрани, с което издал здравия си разум и се присъединил към войската.
Прорицателят Калхант казал, че гърците няма да победят без Ахил. Майката на Ахил, Тетида, знаейки, че ако заминел, синът ѝ щял да намери гибелта си в Троя, го преоблякла като жена в двореца на цар Ликомед в Скирос. Там той имал любовна връзка с дъщерята на владетеля Дейдамея и в резултат на това му се родил син – Неоптолем. Одисей, Аякс Телемонид и възпитателят на Ахил, Феникс, отишли да намерят Ахил. Според една от версиите, те надули рог и Ахил се разкрил като скочил за копието си, за да се бие с нашествениците. Според друга история се преоблекли като търговци, които продавали джундурийки и оръжие, и Ахил бил разобличен като започнал да хвали не женските дреболийки, а оръжията.
За главнокомандващ на експедицията бил определен Агамемнон. Следващите по ранг били Менелай, Ахил, Патрокъл, двамата Аяксовци – Аякс Теламонид и Аякс Ойлеев, Тевкр, Нестор, Антилох, Одисей, Диомед, Идоменей, Филоктет и Паламед. Състоящата се от 100000 войни и 1186 кораба армия се събрала в залива на Авлида (в Беотия при пролива, отделящ Евбея от материка Гърция). Когато корабите достигнали Авлида, ветровете спрели да духат. Гадателят Калхант казал, че така Артемида наказва Агамемнон за убийството на свещен елен (или елен в свещена гора) и се хвалел, че е по-добър ловец от нея.
Единственият начин да бъдела умилостивена богинята, бил Агамемнон да жертва дъщеря си Ифигения. Според някои версии, той го направил, но според други пожертвал елен на свято място, а според трети – Артемида взела Ифигения. Хезиод казва, че после тя станала богинята Хеката. Еврипид, в трагедията си „Ифигения в Авлида“, разглежда жертването на Ифигения, като патриотичен акт от страна на Агамемнон, а не като наказание за обида срещу боговете . В Авлида по време на жертвоприношението изпод олтара изпълзяла змия, изкачила се на дърво и там удушила 8 малки врабчета и майка им и после се превърнала в камък. Калхант направил извода, че предстоящата война ще продължи 9 години и на десета ще завърши с превземането на Троя.
Гърците взели със себе си и костите на Пелопс, бащата на Атрей и дядо на Агамемнон и Менелай, тъй като оракул им бил казал, че това е необходимо, за да се осигури победата.
Войската на гърците е описана детайлно във втората книга на „Илиада“. Тя съдържала 28 контингента войни от континентална Гърция, Пелопонес, Додеканезите, ο. Крит и ο. Итака.
Силите на Троянците са описани също там. В състава им освен самите троянци, водени от Хектор, влизали и армии от Дардания, Зелея, Адрастея, Перкота, Пеласги, Тракия, киконийски копиеносци, пеонийски стрелци, хализони, воини от Мизия, Фригия, Меония, Милет и Ликия.
Войната Телеф По пътя за Троя гърците спрели в Мизия, където управлявал цар Телеф. Според по-късно предание гърците спрели в Мизия по погрешка, но после били отнесени от буря в Мала Азия и отново стигнали до Авлида, където повторно тръгнали за Троя, след като принесели в жертва на Артемида, дъщерята на Агамемнон, Ифигения. Гърците нападнали цар Телеф, който бил племенник на троянския цар Приам (син на сестра му). В битката Ахил ранил Телеф, а самия Телеф убил Терсандър. Раната не заздравявала и Телеф се обърнал към оракул, който му казал „този, който те е ранил, ще те излекува“.
Телеф отишъл в Авлида и според различните версии се престорил на просяк, молейки Ахил да му помогне да си излекува раната или отвлякъл Орест и го държал като заложник с искането да бъде излекуван. Ахил отказал, заявявайки, че няма медицински познания. Одисей решил, че щом копие е направило раната, копие трябва да може и да я излекува. Парчета от копие били сложени на раната и Телеф оздравял.
Филоктет
Филоктет бил приятел на Херкулес. Той отплавал за Троя със седем кораба, пълни с войници и възнамерявал да се бие на страната на гърците. Когато спрели по пътя на остров Хризе за провизии, Филоктет бил ухапан от змия. Мястото загнояло и замирисало ужасно; Одисей посъветвал Атрей и той заповядал Филоктет да остане на Лемнос. Водачеството на хората на Филоктет поел Медон. Филоктет останал на о-в Лемнос сам цели 10 години, докато отново не станал нужен на гърците.
Пристигането в Троя Оракул предрекъл, че първият грък, който стъпел на Троянска земя, щял да загине първи. Протесилай, водачът на филакийците, сбъднал пророчеството. Бил убит от Хектор, синът на Приам. Гърците го погребали като бог и Хермес бил изпратен да го покаже за последен път на жена му, преди да отиде при Хадес в подземното царство. Съпругата му, Лаодамия, го последвала при неговата смърт. В алтернативна история Хектор убил Протесилай, а Лаодамия се самоубила от мъка. След смъртта му неговото място във войската заел брат му Подаркес.
Гърците обсаждали Троя 10 години. Те плячкосвали близките до Троя градове Хриза и Лирнес, откъдето наред с другата плячка, Ахил взел в плен Хризеида, дъщеря на Хриз, жрец на Аполон и Бризеида (от гр. Лирнес). Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида останала при Ахил. Когато баща ѝ Хриз се опитал да откупи дъщеря си, Агамемнон отказал и тогава Хриз се обърнал към Аполон с молба да накаже гърците. Аполон пратил чума по войската им. С отказа на Агамемнон да върне Хризеида започва първата глава на „Илиада“.
Хризеида и Бризеида