Скарма̀ньо (; , Скарман) е село и община в метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 278 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 796 души, от които 43 са чужди граждани.Cittadini stranieri Scarmagno 2025, URL посетен на 11 януари 2025 г.
География, административно деление и население
Скарманьо е разположено в североизточната част на Метрополен град Торино, в подножието на източните склонове на хълма Мартинаска, в долната част на Канавезе. Територията има вълнообразен геометричен профил с умерени височинни вариации – от 230 до 425 m надморска височина. Застроената площ се разпростира на изток към равнината на Страмбино.
Граничи с пет общини: Пероза Канавезе, Виалфре, Романо Канавезе, Сан Мартино Канавезе и Мерченаско. Отстои на 36,6 km от Торино и на 105 km от Милано.
Има следните подселища (на итал. frazioniМалко населено място, изолирано от общината, от която зависи) и местности (на итал. località): Бесоло, Кроче Кастело и Мазеро.
Част е от общинското обединение „Малък моренов амфитеатър на Канавезе“ (Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano) заедно със Романо Канавезе, Мерченаско, Пероза Канавезе, Страмбино и Сан Мартино Канавезе.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 796 души, от които 43 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 20 души. Български граждани липсват.
Топоним Произходът на селището датира от древни времена и то винаги е било считано за значимо.
Най-старите документи посочват името Scarmagnum, срещано и в по-редки графични варианти като Scarmanio и Scarmagnio. То се свързва с Exquadrum Magnum и вероятно отразява разположението на селището в кадастралната мрежа на римската центуризацияЦентуризация е древноримски метод за измерване на земите чрез разделянето им на квадрати със страна 2400 римски фута (1 римски фут = 294,9 mm). на провинция Епоредия.
В старинни източници се споменава, че Scarmagnum и Scannarmi са наричани iudices et praepositi villarum (от лат. „съдии и надзорници на селището“), което подсказва, че там са живели влиятелни личности. Смята се, че Scarmagnum означава „голяма вила/селище“, като Schar на келтски означава „вила-селище“, а magnum – „голям, велик“. Съществува и хипотеза, че името произлиза от Scarmnum magnum – „почти голяма табуретка“, метафорично обозначаваща стратегически удобна позиция за войски. Това тълкуване също подчертава древното значение на селището.
История В документ от 1014 г. се съобщава, че господарят на Скарманьо е подкрепял Ардуин: това е Газеуерти де Скараманьо, чиито имоти, заедно с тези на Ардуин, са конфискувани от император Хайнрих II. Феодите им са предоставени на църквата във Верчели.
В началото на XIII век Оберто ди Скарманьо и Джакомо ди Скарманьо полагат клетва за гражданство в Ивреа; Джакомо предоставя и парична гаранция, обвързана със задължението да закупи къща в града. През 1263 г. цели 158 мъже от Скарманьо се заклеват в конвенцията за борба срещу беровиерите (въоръжени мъже, подчинени на приорите), което подсказва, че Скарманьо е било едно от най-многолюдните селища в района.
През 1318 г. графовете на Скарманьо Доменико и Джовани полагат акт на лоялност към граф Амадей V Савойски и принц Филип I Савойски-Ахая. През 1339 г. Джовани д’Аудиксия ди Скарманьо отдава почит на Савойския граф и на маркграфа на Монферат Джовани II в Ивреа. През 1383 г. въоръжената група на Антонио ди Маце подлага Скарманьо на палежи и грабежи. В следващите години селището участва в бунта на Тукините,Tuchinaggio е бунт в Канавезе, особено в алпийските долини, в края на XIV век. Основната причина е недоволството на местните общини от прекомерната власт на феодалите от родовете Сан Мартино и Валперга. при което местният замък е разрушен. През 1391 г. Савойският граф нарежда изграждането на малка крепост като компенсация за нанесените щети.
Около 1500 г. е възстановена енорийската църква в Скарманьо, а през 1504 г. е прекратен спорът между Общността и местните феодали относно мелниците, фурните, начина им на използване и свързаните данъци. През 1585 и 1630 г. Скарманьо е засегнат от чума; само през 1630 г. загиват 157 жители, погребани извън селището, около параклиса „Св. Евсебий“.
Френски войски плячкосват Скарманьо през 1642 и 1705 г., причинявайки сериозни щети на домовете, населението, църквата и общинските структури. През XVII век новият феодал става граф Карло Пероне от Ивреа, който заменя графовете Сан Мартино от Сан Мартино.
В началото на XIX век е възстановена енорийската църква „Сан Микеле“, а през 1836 г. е основана Конгрегацията на милосърдието.
В началото на XX век е създадено Работническо дружество, а малко след това е построена и детска градина.
Икономика Селското стопанство се основава на производството на зърнени култури, пшеница, грозде и други плодове, както и на отглеждането на говеда, свине, кози и птици. Промишленият сектор включва предприятия, действащи в областта на металургията, строителството, машиностроенето, дървообработването, мебелното производство и изработката на офис машини, компютри и информационни системи – последното представлява основната производствена дейност в района. Третичният сектор се състои от търговска мрежа, която, макар и не голяма, е достатъчна за задоволяване на основните нужди на населението, както и от услуги в областта на банковото дело и информационните технологии.
До 60-те години на XX век основният поминък на жителите е земеделието. В средата на десетилетието общината приема предложението на компанията „Оливети“ за изграждане на нов завод в обширната равнинна зона край селото, необходим за нови производствени линии. В периода на съвместното предприятие с американската компания AT&T в автоматизираните заводи са произвеждани до 200 000 персонални компютъра годишно. Много жители изоставят селскостопанската работа и започват работа във фабриката.
От 2000-те години, след кризата на „Оливети“ и последвалото постепенно намаляване на производството, заводът става обект на множество проучвания за възстановяване и преустройство. Въпреки това изглежда предопределен за постепенно пълно изоставяне, като единствената реалистична перспектива остава преобразуването на площта в земеделска или горска земя.
Забележителности Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“
Енорийската църква „Сан Микеле Арканджело“ (Chiesa parrocchiale di San Michele Arcangelo) е издигната на мястото на по-стара енорийска църква, съществувала преди XVI век. Строителството започва на 15 август 1815 г., а освещаването ѝ се извършва на 28 септември 1817 г. Сградата е построена от майстора строител Джулио Лоренцо Черути от Сан Джузепе д'Андорно (Биела) под ръководството на архитекта Мартели от Страмбино.
На 11 март 1840 г. кметството одобрява изграждането на входното пространство, хора и главната порта, като възлага работата на дърводелеца Джакино Джовани от Ивреа. През 1870 г. по щукатурните елементи работи Катанео, а стените и сводът са изрисувани от художника Сторноне и декоратора Брето.
Камбанарията е завършена през 1864 г. по проект на архитекта Джовани Гаджо.
Параклис „Св. Марта“ Параклисът „Санта Марта“ (Cappella di Santa Marta) е изграден преди 1585 г. През 1850 г. е разширен и ремонтиран от главния майстор Луиджи Моска. След Втората световна война в него е поставена статуята на Пресвета Мария на мира, дело на кавалер Таверна от Торино, и е установен нейният празник.
Братството на св. Марта е канонично учредено през 1582 г. и е признато с папска була на Инокентий X от 20 януари 1648 г.
Параклис „Рождение Богородично“ Параклисът „Рождество на Дева Мария“ (Cappella della Natività di Maria Vergine) е ремонтиран през 1886 г. от главния майстор Паоло Моска и вероятно съществува значително по-рано. Освен красивата статуя на Мадоната от 1854 г., в него се съхранява и елегантна урна с изображение на Пресвета Мария като дете, дарена в последните години от вярващите. В хора е поставена икона, изобразяваща Св. Йоаким, Св. Анна и Пресвета Богородица. Малката камбанария е построена от приорите през 1909 г.
Църква „ Св. Евсебий в Мазеро“ Църквата „Сант'Еузебио ал Мазеро“ (Chiesa di Sant'Eusebio al Masero) е изградена в романски стил и датира отпреди XI век. Разположена е недалеч от подселище Мазеро и е сравнително добре запазена, особено нейната апсида. На южната стена се намира стенопис от 1424 г., вероятно дело на Доменико дела Марка от Анкона.
От 2010 г. църквата е включена в канавезкия участък на поклонническия маршрут Виа Франчиджена.
Събития Карнавал на Скарманьо – първа седмица на март Празник на св. Йоан (festa di San Giovanni) – през юни Патронен празник на св. архангел Михаил – 29 септември
Култура Образование Една държавна детска градина Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.). Средните училища от първа степен, (от 6-и до 8-и клас вкл.) липсват, а тези от втора степен (от 9-и до 13-ти клас вкл.) са в Страмбино, Павоне Канавезе, Алие и Сан Джорджо Канаевзе.
Религиозни центрове Католическа енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ (Chiesa parrocchiale di san Michele Arcangelo) Католически параклис на Рождение Богородично (Cappella della Natività di Maria Vergine) Католическа енорийска църква „Св. Йоан Кръстител“ (Chiesa parrocchiale di san Giovanni Battista) – в подселище Бесоло Параклис „Св. Марта“ (Cappella di Santa Marta) Католически параклис на Мария Помощница (Cappella di Maria Ausiliatrice) – в подселище Мазеро Католическа църква „Св. Евзебий в Мазеро“ (Chiesa di sant'Eusebio al Masero'') – в подселище Мазеро
Транспорт Магистрала A5 Торино – Аоста, изход за Скарманьо, на 1 km Жп гара на линия Кивасо-Аоста, в градчето Страмбино, на 4 km Международни и междуконтинентални полети – летище Милано Малпенса, на 100 km; Международни и вътрешни полети – летище Торино Казеле, на 38 km Пристанище Генуа – на 181 km. Междуградски автобусни линии: GTT 133 Торино – Фолицо – Сан Джусто – Ивреа, 147 – 152 Силва – Виалфре – Ивреа – Кастеламонте, 156 Андрате – Номальо – Ивреа, 318 Кастелнуово Нигра – Кастеламонте; ARRIVA 265 Торино – Кивасо – Ивреа – Пон Сен Мартен; STAAV 309 Виалфре – Калузо; STAAV 308 Локана – Кастеламонте – Калузо, 357 Пероза Канавезе – Сан Джорджо Канавезе – Виалфре – Калузо.
Известни личности Филипо Гайо (* 17 септември 1809, † 21 февруари 1878) – архитект, проектира камбанарии в Лесоло, Кашинете, Боленго и др. Едоардо Гайо – брат на предходния, секретар в Министерството на благоустройството Кавалер Алесандро Бесоло – майор на артилерията и директор на барутния склад във Фосано, който през 1854 г. кара да построят нов електромагнитен часовник
Бележки
Външни препратки Уебсайт на общината Pro Loco Scarmagno
Категория:Градове в Пиемонт