Димитър Митров Станчев е български офицер, генерал-майор и артилерийски инженер, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на батарея от 11-о артилерийско нескоростреллно отделение и на батарея от 22-ри артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Димитър Станчов е роден на 18 октомври 1887 г. в Злокучене, Княжество България. Завършва Школа за запасни подпоручици и на 15 март 1910 е произведен в чин запасни подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 септември 1912 г. е произведен в чин подпоручик. След войните на 14 февруари 1915 г. е произведен в чин поручик.

През Първата световна война (1915 – 1918) поручик Димитър Станчев първоначално е командир на батарея от 11-о артилерийско нескоростреллно отделение, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94 След това като поручик е командир на батарея от 22-ри артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 136 – 137 На 1 август 1917 г. е произведен в чин капитан. За последната си служба като капитан съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 66 – 67

По време на военната си кариера от 1910 до 1927 г. служи в 4-ти артилерийски полк, 2-ра кавалерийска дивизия, 2-ро п. артилерийско отделние. На 1 април 1927 г. е произведен в чин майор и същата година с Министерска заповед (МЗ) № 228а е назначен за преподавател във Военното на Негово Величество училище. На 6 май 1928 г. е произведен в чин подполковник, а през 1932 г. с МЗ № 83 е назначен на служба в Държавната военна фабрика. През 1933 г. завършва висше образование като артилерийски инженер.

На 6 май 1935 г. Димитър Станчев е произведен в чин полковник и с МЗ № 75 е назначен за командир на 1-ви дивизионен артилерийски полк. По-късно същата година с МЗ № 327 е назначен за началник на снабдителното отделение в техническия отдел, а през следващата година съгласно заповед № 64 е началник на в. отделение в Държавната военна фабрика. През 1937 г. съгласно заповед № 254 от Министерството на войната поема командването на Артилерийската школа, на която служба е до началото на 1938 г., когато с МЗ № 16 от е назначен за помощник-инспектор на артилерията.

През 1940 г. полковник Димитър Станчев съгласно заповед № 203 е назначен на служба във Военновъздушните сили, по-късно същата година с Царска заповед № 48 е командир на товарната артилерия, на 2 ноември 1940 г. е произведен в чин генерал-майор и с Царска заповед № 93 е уволнен от служба.

Военни звания Запасни подпоручик (15 март 1910) Подпоручик (18 септември 1912) Поручик (14 февруари 1915) Капитан (1 август 1917) Майор (1 април 1927) Подполковник (6 май 1928) Полковник (6 май 1935) Генерал-майор (2 ноември 1940)

Награди Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1917) Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие (1921) Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1921)

Образование Школа за запасни подпоручици Военно на Негово Княжеско Височество училище Артилерийски инженер (1933)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в област Шумен