Викингите, наричани също нормани (Nordmann – „мъже от Севера“), варяги и народността рус, са социална група, изпълнявала специфична роля в племенното общество на предхристиянска Южна Скандинавия през ранното Средновековие. В основната си част свободни селяни от датски, норвежки и шведски произход, викингите са етнически разнородна група от воини, земеделци, занаятчии, мореплаватели и търговци, които ограбват, заселват или завоюват нови територии, до които обикновено достигат по море или река. Тяхното разселване извън Скандинавия се разглежда като Епоха на викингите.
От 517 до 1066 г. различни племена на викингите напускат родните си земи и предприемат походи – от Винланд до Биармия и от Каспийско море до Северна Африка. Някои от тях завоюват земи в Средна и Източна Европа, и се заселват завинаги там. Шведските викинги пътешестват на изток и са споменавани в древноруски и византийски източници под името варяги. Норвежките и датските викинги се придвижват основно на запад и са известни от латински източници под името нормани.
През 2011 година се съобщава за намерени останки на викингски войн на територията на днешна Южна Англия. Това, което привлича вниманието на археолозите са изпилените линии в предните му два зъба. Учените са на мнение, че са направени с цел сплашване на врага, като не е изключена възможността в тях дори да са поставяни цветни пигменти. По всяка вероятност процесът на изпиляване е бил особено болезнен за мъжа, но само най-изтъкнатите сред племето са имали привилегията да имат подобни линии по зъбите.www.dailymail.co.uk
Етимология Думата викинг произлиза от древнонорвежкото vikingr, което, според най-разпространената версия, е свързано със скандинавските думи за залив и фиорд, като съвпада и с названието на областта Вик в днешна Норвегия. Според тази интерпретация думата викинг ознчава „човек от фиорда“, което съвпада с документираната историческа представа за морски разбойници, действали в крайбрежните води и укриващи се в закътани заливи и фиорди. За еднокоренни се приемат древносаксонската wîk и древногорнонемската wîch (и двете обозначават място за живеене, подслон). В славянските езици думата е заимствана във формата витяз.
Заселване в Скандинавия На територията на днешна Дания и останалите скандинавски страни се заселват ловуващи племена още в края на последния ледников период (35 000 – 11 000 пр.н.е.). През Античността, този район е населяван от племена от германската група, а римските легиони не успяват да достигнат тези земи заради гъстите гори, суровия климат и свободолюбивите обитатели (но римляните проникват в Германия). След разделянето на Римската империя и Великото преселение на народите, някои от старите племена са изтласкани от други, например от англите и ютите, които се преселват с кораби от Дания в Британия, а даните, дошли от изток, се заселват в земите на британците, откъдето идва и наименованието на Дания. Някои скандинавски племена се придвижват на запад, заедно с готите, заради нахлуващите от изток варварски орди на хуните. Знае се, че племето на тимберните преминава хиляди километри през Източна и Централна Европа, докато се засели в Дания.
Бит и облекло
Обществото на скандинавците разчита за прехраната си основно на продуктите на стопанствата си, както и на риболов. Хората в северните части на полуострова се занимават предимно със земеделие, но зависят до голяма степен и от животновъдството, лова и риболова; хората на юг, където климатът е по-благоприятен, се изхранват основно от земеделие. Те отглеждат различни зърнени култури – ечемик, ръж и овес, както и грах, хмел и зеле, а също и лен, от който изработват тъкани. Отглеждат овце и едър рогат добитък, по-рядко се срещат кози и прасета. Викингите от тази епоха живеят в изолирани, отдалечени едно от друго стопанства. Богатите стопанства създават условия за оформянето на отделни общности, в рамките на самите имения. Населението на населените места рядко надвишава 100 души. Център на такова стопанство е дългата къща, в която живеят, ядат и спят всички – от господаря до робите. Този тип сграда има правоъгълна форма и на дължина достига 30 метра. Строи се от дърво, камък, от измазан плет или дори от чимове. Прозорци рядко се правят, обикновено те са малки заради студеното време. В по-богатите къщи рамките на прозорците са били изработвани от полиран рог.
Подобни къщи са имали най-много три стаи. По-малките стаи се използвали за складове или обори, а просторната стая в средата на дългата къща е била мястото, където живеели хората от стопанството. Подът на основното жилищно помещение бил от пръст, понякога покрита с рогозки. В средата на пода е била издълбавана продълговата яма за огнище. Край стените се оформяли пейки от пръст, които били покрити с дъски и се ползвали за сядане, работа, хранене и сън. Ежедневието в дългата къща В центъра на стаята, на една от пейките край стените, обикновено било мястото на господаря, оградено с резбовани колони. Тези колони са били подвижни, защото викингите имали обичай да ги взимат със себе си при поход. В повечето къщи срещу една от стените се намирал тъкачен стан. По другите стени обикновено се закачали оръжията и сечивата. Близо до огнището били поставяни сапунения камък, глинени и дървени съдове за готвене и съхраняване на хранителни продукти. Дрехите се държали в дървени сандъци, в които се складирали и кожите.
Около 790 година е основано селището Бирка,Birka, Bente Magnus, RAÄ, 1999, sida 11 важен търговски център в кралството на свеите, считано за първия шведски град.Birka, Bente Magnus, RAÄ, 1999, sida 4 Първото писмено упоменаване на града е от 870 година, в книгата Vita sancti Ansgarii на архиепископ Римберт и в Дела на епископите от Хамбургската църква (лат. Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum, ок. 1075 г.) от Адам фон Бремен. В разцвета си, градът има 700 – 1000 жители и в него най-напред търгуват търговци от арабските страни, а след това и от южна и западна Европа. Местните търговци продават желязо, кожи, рогове и кехлибар и получават в замяна сребърни монети и редки луксозни стоки като коприна, стъкло и подправки. По неясни причини Бирка престава да съществува в края на X век, когато се заменя от Сигтуна в политически, религиозен, икономически и културен аспект.
Социално устройство Макар мъжът да е господар на къщата, реалната власт и грижата за стопанството са в ръцете на жената – тя носи всички ключове от домакинството. Преди да се омъжи, викингската жена се намира под опеката на баща си или настойника си. След брака, съпругът ѝ има големи права над нея: може да държи наложници; има право да я убие, ако му е изневерила; може да убие някое новородено от нея, ако то не е здраво. Въпреки това, викингската жена може свободно да получи развод (за разлика от други общества в Европа по това време), като обяви пред свидетели мотивите си – за напълно основателна и достатъчна причина се смятала например мъжката импотентност. Освен това жените могат да притежават и земя – вдовиците унаследяват недвижимите имоти на съпрузите си.
Във викингското общество се счита, че жените притежават познанието за отбрана от злини и болести. То се предава от майка на дъщеря. Жените използват билки и магически формули за лечение. Малко викинги доживяват 40 години, а много от бебетата умират от инфекциозни болести още през първата зима.
Според хрониста Адам фон Бремен „когато става въпрос за жени те (викингите) нямат мярка. Всеки притежава една, две, три или дори повече, в зависимост от имането си“.
Дрехите на скандинавците, вълнени или ленени, са пригодени за суровия северен климат. Мъжете носят ризи; дълги долни гащи, върху които слагат панталони, затегнати на кръста с колан или пояс; най-отгоре обличат туника и се опасват с колани, на които закачат ножове и кесии. Жените носят блузи с къс ръкав, дълги свободни рокли и шалове. И мъжете, и жените носят наметала, ръкавици и шапки от въ̀лна или кожа.
По-богатите украсяват дрехите си с накити. Украшенията на викингите се изработват от сребро и злато, използват се и цветно стъкло и кехлибар, блед кварц и червен халцедон. Често тези украшения представляват змиевидно навити верижки, или върху тях са изваяни преплетени абстрактни или животински форми. Викингско изкуство През първите векове от новата ера, скандинавците имат общ начин на живот, въпреки различията между отделните географски райони, които варират от ниските равнини на Дания и Южна Швеция до високите норвежки планини на север и насечения от фиорди западен бряг на Скандинавия. Животът им е свързан със земята и семейството. Скандинавците ловуват и ходят за риба, но основното им занимание е земеделието – на север организирано в изолирани стопанства, на юг – в малки общности, които обикновено обхващат всички членове на едно или повече семейства. Това земеделско общество се състои от три класи: роби, свободни хора и благородници.
Робите са най-ниско в социалната структура. Правата им не надвишават тези на кучето или коня – робите могат да бъдат убити, ако собственикът им пожелае. Роби има в почти всяко стопанство – по закон, всяко достатъчно голямо стопанство, което може да поддържа 12 крави и два коня, има право най-малко на трима роби. Големите имения се нуждаят от 30 и повече роби.
Свободните формират гръбнака на скандинавското общество. Те може да са освободени роби, тъй като класовата структура при скандинавците е либерална и допуска такова придвижване нагоре – робите могат да платят с пари свободата си и много господари насърчават този процес, като им предоставят земя за обработване. Но повечето свободни поначало са родени с правата на свободни. От тази група произлизат рибарите, корабостроителите, ковачите, дърводелците и други занаятчии, многобройните земеделци. Най-силни и най-богати сред свободните обаче са т.нар. boendr – букв. „тези, които стоят на едно място“. Това са тези, които притежават земя. Тяхната отстоявана независимост отличава скандинавското общество от останалите европейски общества от това време – поземлените владения на земевладелците не са обвързани със задължения към върховен господар, за разлика от другите общества през феодализма. Именно земевладелците и другите свободни извършват викингските походи през подходящия за корабоплаване период – пролетта и лятото.
Земевладелците формират съюзи, които обикновено са предвождани от най-силните и най-богатите сред тях – те съответно образуват скандинавската аристокрация. Тези вождове, наричани и „ярл“ (от тази дума произхожда английската титла earl), обикновено са местни владетели, чиято власт е ограничена от географските граници на един фиорд или малка провинция. Кралете управляват по-големи области или дори няколко области, а по-късно; със започналата в средата на 8 век и продължила до средата на 11 в. трансформация на тази родово-племенна организация в държави; и над съответните скандинавски народи.
Законова уредба Първоначално тези слоеве на населението са свързани чрез старата племенна система на управление и законодателство. Всеки свободен, който притежава дори и минимално количество земя, има право да присъства на публични събрания, известни като тинг. Тингът е елементарна форма на парламент, при чиито събирания се изработват закони или се съдят техните нарушители. Всяка местна общност или област има свой тинг. Общността обикновено е част от по-голяма единица и съответно тингът на по-голямата област съставя събранията си от представители на местните тингове.