Базиликата „Свети Амвросий“ (, Базилика ди Сант'Амброджо, на милански диалектː basilega de Sant Ambroeus), с официално название Малка римска базилика към абатската колегия „Св. Амвросий“ (Cattolica, Guida alla Diocesi di Milano, Edizione 2012), е една от най-старите църкви в Милано, Северна Италия. Намира се на пл. „Сант'Амброджо“ и представлява не само паметник на раннохристиянската и романската епоха, но и основна точка в историята на Милано и на Амвросианската църква. Традиционно се смята за втората по значимост църква в града след Миланската катедрала. Причислява към четирите амвросиански базилики на града, т. е. тези, построени от Свети Амвросий, и е една от раннохристиянските базилики на Милано.

Построена е по заповед на епископа на Милано Амвросий между 379 и 386 г., в Късноримската имперска епоха – период, в който римският град Mediolanum (съвременен Милано) е столица на Западната Римска империя.Милано е столица от 286 до 402 г. Тя е почти напълно възстановена, като приема окончателния си вид между 1088 г. и началото на XII век. Новата базилика от XI век стриктно наследява плана от първоначалната раннохристиянска църква от IV век: три кораба с апсиди без трансепт и с квадрипортик отпред. Архитектурният й комплекс се състои от манастира „Свети Амвросий“, църковния дом „Св. Амвросий“, църквата „Св. Сигизмунд“ и базиликата. Забележителни от художествена гледна точка саː Порталът на главния вход на базиликата с детайлна релефна украса; Олтарът на Св. Амвросий, създаден между 824 и 859 г. от Волвиний по поръчка на архиепископа на Милано Ангилберт II, със златна берелефна предна олтарна стена със скъпоценни камъни от четирите страни; Балдахинът от Отоновската епоха (края на IX – нач. на X век), почиващ на четири колони от червен порфир и с гипсови релефи на четирите страни; Сводът на апсидата, украсен с мозайка от XI век; Раннохристиянският параклис „Св. Виктор в златни небеса“ („Сан Виторе ин чел д'оро“) от V век със свод, изцяло украсен със златни листа, и със странични стени, покрити с мозайка, където са изобразени шестима светци, включително Свети Амвросий (най-старото му известно изображение).

История Древна раннохристиянска базилика

Базиликата е построена между 379 и 386 г. в Късноримската имперска епоха по заповед на епископа на Милано Амвросий, в епохата, в която римският град Медиоланум (съвременeн Милано) е столица на Западната Римска империя. Издигната е извън римските стени на града, недалеч от римската Порта Верчелина, в район, където са били погребвани християни-мъченици от римските гонения. Тези погребения водят до гробището на мъчениците.Недалеч се намира и императорският мавзолей „Сан Виторе ал Корпо“, чието име напомня за това гробище. Поради това базиликата е била посветена на мъчениците, откъдето е дошло и първоначалното й раннохристиянско наименованиеː Базилика на мъчениците (на лат. basilica martyrum). Амвросий поставя там мощите на светите мъченици Гервасий и Протасий. През 397 г. в нея е погребан и самият той. Между IX и XI ти век базиликата променя името си на това, с което е известна днес.

Когато Амвросий пристига в Милано, местните църкви са в конфликт помежду си в контекста на спора между Арианството и Никео-цариградския символ на вярата. Той твърдо подкрепя Никейските канони, но също така желае да направи Северна Италия проримска опора. Посредством активно строителство Свети Амвросий постига целите си – изградени са три или четири църква в близката околност на града, сред които и Базиликата на мъчениците, по-късно преименувана в негова чест.Със Свети Амвросий започва програма за изграждане на базилики, посветени на различните категории светци: Базиликата на пророците (basilica prophetarum, по-късно преименувана на Базилика „Сан Диониджи“), Базиликата на апостолите (basilica apostolorum, по-късно преименувана Базилика „Сан Надзаро ин Броло“), Базиликата на мъчениците (basilica martyrum, която по-късно става Базилика „Сант'Амброджо“), Базиликата на девиците (basilica Virginum, по-късно преименувана на Базилика „Сан Симпличано“). Всяка от тях е посветена на различно семейство светци, като се има предвид, че обичаят църквите да се именуват на един светец все още не е съществувал. Тези четири базилики са известни с името „ Амвросиански базилики“.

Сегашната базилика стриктно спазва плана на древната раннохристиянска базилика, поръчана от Амвросий: три кораба с апсиди без трансепт, отпред с квадрипортик – открито място, заобиколено от четирите страни с портици. Раннохристиянската базилика е била с дървен покрив, с двускатна централна част и две едноскатни странични части. Освен плана от древната раннохристиянска базилика е останало съвсем малко: основа на колона в левия кораб, орнамент на входната врата, съхраняван днес в Миланския епархийски музей, саркофагът на Стилихон, колоните, които поддържат балдахина над олтара, и останки от украсата на хора, днес запазени в антиквариума на Съкровищницата на базиликата.

Базиликата претърпява първите модификации през V век при епископ Лаврентий I Милански. Той решава да издигне пода на презвитерия, като го снабди с мраморни плочи, наредени с техниката opus sectile, и да създаде два апсидални погребални параклиса, един от които е достигналият до нас „Сан Виторе ин Чел д'оро“.

Първоначално базиликата попада извън града, но през следващите столетия градът нараства около нея, като тя се превръща в център на религиозния живот на общността. През 789 г. около нея възниква манастир.

През 784 г. архиепископът на Милано Петър I основава бенедиктинско абатство, одобрено от Карл Велики през 789 г. Към това е добавен църковен дом, който трябва да обслужва нуждите на светската общност на града.

През IX век епископ Ангилберт II кара да добавят голяма апсида, предшествана от помещение с цилиндричен свод, под който се провежда литургията. През същия период сводът на апсидата е украсен с голяма мозайка, запазена и до днесМозайката, заедно със свода, на който се намира, е сериозно повредена през август 1943 г.; по време на добре известната бомбардировка, която разрушава църквата, бомба прониква в апсидата, повреждайки силно мозайката, която и до днес показва ясни признаци на реставрацията, извършена впоследствие – Изкупителят на престол между мъчениците Протасий и Гервасий и с архангелите Михаил и Гавриил, придружен от два епизода от живота на Св. Амвросий. Камбанарията вдясно (по-ниската) датира от този период и е вдъхновена от тази на базиликата „Свети Петър“ в Рим, построена малко по-рано. Четири островърхи върха с тимпан са добавени към балдахина, който е от Отонския период (края на IX-нач. на X векTettamanzi, cap. "Sant'Ambrogio MILANO"); те са украсени с щукатури през X век и все още са отлично запазени. Олтарът на Свети Амвросий – шедьовър на каролингското златарство, в злато, сребро, скъпоценни камъни и емайли, е поставен под балдахина като видим знак за присъствието на мощите на светиите, поставени под самия олтар и видими от малък прозорец на гърба.

Преобразуване в романски стил

Базиликата придобива окончателния си вид между 1088 и 1099 г., когато по настояване на епископ Анселм III от Ро е радикално преустроена според моделите на романската архитектура. Запазено е оформлението с три кораба (без трансепт) и три съответни апсиди, в допълнение към квадрипортик (пространство, обрамчено от портици от четири страни), въпреки че то вече не се използва за настаняване на катехумените, а става място за срещи. Интервенциите от XI век също включват изграждането на свода на централния кораб, който заменя предишния дървен. Сводовете на страничните кораби датират от предходен период. Между 1128 и 1144 г. е построена втората камбанария, най-високата, отляво на фасадата, известна като Камбанарията на канониците. Надкуполният барабан (тибурий) е добавен към края на XII век, но скоро се срутва (6 юли 1196 г.) и е незабавно възстановен с особена външна структура, характеризираща се с галерии с редици аркатури върху два насложени регистъра.

На 4 август 1258 г. базиликата става сцена на Мира на Свети Амвросий, който слага край на вътрешните борби в Комуна Милано между благородниците и народа.

През Ранното средновековие базиликата се превръща в традиционно седалище, където се провежда коронацията на императорите на Свещената Римска империя като крале на Италия. Смята се, че произходът на тази традиция датира от 961 г., когато архиепископ Валперт прави Ото I крал на Италия в базиликата, преди той да получи имперската корона от папа Йоан XIIPietro Verri, Storia di Milano, Lulu, с. 56. Ритуалът изисква церемонията да се проведе в деня на Богоявление с прочутата Желязна корона, поставена на главата на краля на Италия. Други короновани в базиликата владетели са Конрад II Лотарингски през 1093 г., Ото IV фон Брауншайг през 1209 г., Хайнрих VII Люксембургски през 1311 г. и Карл IV Люксембургски, с Франческо Петрарка като свидетел, през 1355 г. Тя е и мястото, където се е състояла инвеститурата на новите рицари, наречени по тази причина „Милиция на Свети Амвросий“.Giulini, Memorie, vol. II, с. 88

Първоначално за управлението на базиликата се грижат бенедиктинците. Именно те възлагат на Донато Браманте през 1492 г. задачата да проектира новия църковен дом, да реконструира някои части от манастира, да пренареди разположението на параклисите в базиликата и да създаде клоатърите на Свети Амвросий. Бенедиктинците остават до 1497 г., когато са заменени от Цистерцианците от миланското абатство „Киаравале“, които насърчават множество културни инициативи, включително отварянето на голямата монашеска библиотека за обществеността.

XIX – XX век

Ситуацията остава почти непроменена до 1799 г., когато след сътресенията на Френската революция Цизалпийската република решава да разпусне капитула (асамблеята на духовенството и презвитерите) на базиликата и да създаде военна болница. В края на Наполеоновата епоха, с австрийската реставрация, базиликата отново е отворена за богослужение и е възстановен Капитулът на канониците.

В базиликата е поставено първото действие на „Ломбардците в Първия кръстоносен поход“ (I Lombardi alla prima crociata) – четвъртата опера от Джузепе Верди с либрето от Темистокле Солера и изпълнена в Ла Скала на 11 февруари 1843 г.

През XIX век поетът и патриот Джузепе Джусти написва поемата Sant'Ambrogio.Sant' Ambrogio

През 1929 г. базиликата е източник на вдъхновение за изграждането на Royce Hall на Калифорнийския университет - Лос Анджелис, чиято фасада напомня тази на базиликата.

Тя е силно засегната от съюзническите бомбардировките на Милано през 1943 г., които унищожават преди всичко външната част на квадрипортика, повреждайки купола на базиликата, мозайката зад олтара и други външни части на базиликата. През следващите години започват реставрационни дейности, ръководени от Фердинандо Реджори, които връщат базиликата към предишния й блясък през 50-те г.

Археологическите проучвания, свързани с изкопните работи за изграждането на подземен паркинг в района до базиликата, започнали през 2005 г., водят до откриването на около деветдесет гробници, свързани с гробището на мъчениците, разположено извън Римските стени на Милано, от Късноримския имперски период (IV - V век), намерени на приблизително 3,5-4 метра дълбочина; това са бедни погребения, без гробни инвентари и конструкции, за което говори наличието на кости.Armando Stella Cantiere per i box in Sant'Ambrogio, spuntano le ossa dei martiri romani Corriere della sera, 14 febbraio 2012

Раннохристиянски руини Църква „Света Валерия“