Социалистическа имперска партия () е неонацистка политическа партия в Западна Германия.
История Партията е основана на 2 октомври 1949 г. в Хамел от Ото Ернст Ремер, бивш генерал от Вермахта, който изиграва жизненоважна роля в разгромяването на превратаджиите от 20 юли 1944 г., Фриц Долс и Герхард Крюгер, бивш лидер на Германския студентски съюз. Социалистическата имперска партия се смята за легитимен наследник на нацистката партия, повечето партийни сътрудници са бивши членове на НСДАП. Създаването ѝ е подкрепено от бившия деец на Луфтвафе Ханс Улрих Рудел.
Програма Партията твърди, че канцлерът Конрад Аденауер е пионка на САЩ и че адмирал Карл Дьониц е последният легитимен президент на Германия, назначен от Адолф Хитлер.Martin A. Lee, The Beast Reawakens (Warner Books, 1998), p. 50. Тя отрича Холокоста, твърди, че Съединените щати поставят газови камери в концентрационния лагер Дахау след войната, и че филмите на концентрационните лагери са фалшифицирани.Lee, p. 50. Изисква отново анексиране на бившите източни територии на Германия и „решение на еврейския въпрос“. Според Карл Дитрих Брахер „Пропагандата им се съсредоточава върху неясен народен социализъм“, в който старите националсоциалисти преоткриват добре облечените лозунги, а също така и национализма.Karl Dietrich Bracher, The German Dictatorship. The Origins, Structure, and Consequences of National Socialism (Penguin, 1991), p. 581.
Според Мартин А. Лий, партията никога не критикува открито Съветския съюз, тъй като той я финансираLee, p. 58., заради антиамерикански и просъветски възгледи. Комунистическата партия на Германия, от друга страна, не получава съветски средства, защото на нея се гледа като „неефективна“.Lee, pp. 74-75."Encyclopedia of modern worldwide extremists and extremist groups", Stephen E. Atkins. Greenwood Publishing Group, 2004. pp. 273-274 Ремер казва, че ако СССР някога нахлуе в Германия, той ще „покаже на руснаците пътя към Рейн“, и че членовете на партията „ще се поставят като полицейски служители, показващи пътя на руснаците през Германия“.Lee, p. 65.T. H. Tetens, The New Germany and the Old Nazis (London: Secker & Warburg, 1962), p. 78.
Избори Долс е избран за заместник-председател на Бундестага на изборите през 1949 г. СИП печели 2 места в парламента, когато депутатът Фриц Рьослър (известен още като д-р Франц Рихтер) се присъединява към партията през 1950 г. През май 1951 г. партията печели 16 места в изборите за парламент на Долна Саксония (Landtag), получавайки 11,0% от гласовете.
Членство СИП има около 10 000 членове. Свързани асоциации са полувоенната организация „Райхсфрон“ и младежкото крило „Райхсюгенд“, които са забранени с решение на федералния министър на вътрешните работи на 4 май 1951 г. В същия ден е подадена молба до Федералния конституционен съд, за правното положение на СИП като противоконституционна и да бъде наложена забрана. На 23 октомври 1952 г. съдът, в съответствие с член 21, алинея 2 от Основния закон, обявява партията за противоконституционна и е ликвидирана, като се забранява още основаването на правоприемни организации, оттеглени са всичките ѝ мандати в Бундестага и Ландтага и е конфискувано имуществото на партията.
Вижте също Черен фронт
Източници
Категория:Политически партии в Германия Категория:Неонацистки партии Категория:Забранени крайнодесни партии