Panzerkampfwagen I

Panzerkampfwagen I Sd. Kfz. 101 (Pz.Kpfw.I) е германски лек танк. Произвеждан е в периода 1934 – 1943 г.

История Съгласно Версайския договор от 1919 г. на Германия е забранено да има собствена бойна техника. Поради това всички разработки в тази посока са скривани внимателно от немците под различни двусмислени названия. Това се отнася и за първия лек танк за Германската армия.

В началото на 1932 г.Perrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.4 немската армия обявява конкурс за разработването на бронирана транспортна машина с тегло в диапазона 4 – 7 тона. В конкурса вземат участие водещи немски фирми – Gutehoffnungshuette, Хеншел, Райнметал, МАН и КрупJentz, Thomas Panzers Tracts 1 – 1 Panzerkampfwagen I, Panzers Tracts, 2002, ISBN 0-9708407-6-4, стр.1 – 17. Поради забранителните клаузи на Версайския договор проектът получава кодовото обозначение селскостопански трактор (). На 1 юли 1933 г. е избран прототипът на фирмата „Круп“, в голямата си част копие на английската танкета Carden Loyd Mk.IV. С означение I A LaS Krupp (1-ва серия) са поръчани 150 шасита. На 1 април 1934 г. е поръчана 2-ра серия от 150 шасита. В производството са включени други производители – Даймлер-Бенц, Хеншел, Райнметал, МАН и Grusonwerk. На тях е възложено да сглобят по три тестови шасита () с части, осигурени от Круп.Jentz, Thomas Panzers Tracts 1 – 1 Panzerkampfwagen I, Panzers Tracts, 2002, ISBN 0-9708407-6-4, стр.1 – 17

През лятото на същата година в Кумерсдорф са направени изпитания на шасито, произведено от „Круп“, като за целта фирмата доставя пет бройки. Изпитанията показват слаба надеждност на трансмисията и ходовата част. Поискано е заздравяване на листовите пружини, добавяне на предупредителен знак, че двигателят не трябва да работи на 2800 об/мин за повече от 3 минути и структурата трябва да е повдигната на още 50 мм над веригите.

След провеждането на всестранни изпитания е решено на шасито да бъдат монтирани надстройки и купола, произведени от фирмата „Даймлер-Бенц“.

В началото на февруари 1934 г. са проведени крайните изпитания на прототипа и машината е одобрена за серийно производство под обозначението PzKpfw I Ausf A. В хода на изпитанията машината е била позната и под обозначението MG Panzerwagen – Versuchkraftfahrzeug 617. Серийното производство започва през април същата година. Първоначално е произведена серия от 15 машини.

Първите танкове, произведени серийно, слизат от конвейера на Круп през декември 1933 г. Следващата партида е произведена от заводите на Хеншел през февруари 1934 г. В края на юли 1934 г. Хеншел получава контракт за производството на 150 танка. С тези машини са снабдени и формирани два танкови отряда (PanzerAbteilung) – 1 PzAbt в Цосен и 2 PzAbt в Ордруф. През лятото на 1935 г. и двата отряда вземат участие в ученията близо до Мюнстер. В края на октомври 1935 г. с танковете 1 А LaS Krupp са въоръжени три танкови дивизии на Германската армия. Общо от модела PzKpfw 1A са произведени 447 танка. Машините са имали серийни номера 10001 – 10477. От PzKpfw 1B са произведени около 1500 танкаPerrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.6.

PzKpfw I е произвеждан в две основни модификации PzKpfw I Ausf A и PzKpfw I Ausf В, които се различават една от друга само в ходовата част и двигателя. И двете модификации са произвеждани от фирмите „Хеншел“, „Райнметал-Борциг“, „Круп“, „Даймлер-Бенц“ и МАН. Производството на модификацията Ausf В се налага, поради ниската мощност на двигателя, монтиран на базовата машина, който бързо прегрявал. На новата модификация е монтиран нов по-мощен двигател (100 к.с.) и са направени изменения в ходовата част. В периода 1935 – 1936 г. са правени опити на базовата машина Ausf А да бъде монтиран дизелов двигател, но опитите са неуспешни. И двете модификации са произвеждани във вариант на учебна машина и ремонтно-евакуационна машина.

През 1934 г. един танк е продаден на Унгария. През септември 1936 г. 50 (по други данни 32) танка PzKpfw I са включени в състава на испанския легион Кондор. Около 10 машини са продадени на Китай и вземат участие във войната срещу Япония. Един от тях е заловен от японците и са проведени пълни изпитания.

В периода 1942 – 1943 г. всички машини от двете модификации на PzKpfw I са преоборудвани във верижни транспортьори. На голяма част от тях са демонтирани надстройките и куполите, а на останалите само куполите и на тяхно място е монтирана голяма желязна каросерия. Машините са използвани като транспортьори на боеприпаси. В този си вид остават на въоръжение до края на Втората световна война.

В края на 1942 г. командването на българската армия решава да започне създаването на бронирани бригади по образец на германска танкова дивизия. За основен боен танк е избран Pz.Kpfw.IV, а за учебно-бойни машини е решено да бъдат закупени 25 танка PzKpfw I. Исканията на българското командване залягат в германския план за доставки на бойна техника „Барбара“ от 1943 г. Германската страна изпълнява стриктно доставките на Pz.Kpfw.IV – общо 91 броя, но вместо PzKpfw I са доставени 19 трофейни френски танка Hotchkiss и още 6 танка Pz.Kpfw.IVМатев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000..

Техническо описание Лекият танк Pz.Kpfw.I е изпълнен по компоновка, която впоследствие става класическа за германското танкостроене. В носовата част на корпуса е разположено трансмисионното отделение с водещите колела, зад него е разположено отделението за управление, което е едно цяло с бойното отделение – командирът-куполен стрелец е разположен в дясната част, а механик-водачът в лявата част. Управлението се осъществява посредством два лоста. Приборното табло на водача е спартанско – датчик за температурата на маслото, оборотомер (0 – 3000 об/мин) и скоростомер (0 – 50 км/ч)Perrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.5. При скорост 35 км/ч танкът може да измине 145 км. Моторното отделение се намира в кърмовата част на корпуса.

Корпус Корпусът на танка е направен от заварени листове хромникелова стомана. Люкът за механик-водача е разположен в лявата част на подкуполната надстройка, а люкът за стрелеца в тавана на куполата. За наблюдение са предвидени три процепа в корпуса – един за механик-водача и два за стрелеца. Механик-водачът е снабден и със специален прибор за наблюдение.

Оборудването на мястото на механик-водача включва: приборно табло с индикатор за температурата на маслото, скоростомер, оборотомер, лостове на бордовите фрикциони, акселератор, съединители на фрикционите и спирачка.

Корпусът и куполът разполагат с 13-мм броня, която защитава само от леко стрелково оръжие. Изпитанията показват, че продължителен картечен огън може да застопори купола, а ауспухът е считан за силно уязвим на гранати.Perrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.5

Купола Куполата е изпълнена чрез заваряване и има диаметър 911 мм. Разположена е вдясно по надлъжната ос на корпуса. За въртенето ѝ се използва ръчен механизъм. На покрива е монтиран голям люк за командира. В него е направен малък отвор за сигнализация с флагове. В куполата са предвидени четири малки люка за наблюдение, прикривани от специални бронирани капаци. Седалката на командира се върти заедно с куполата.

Въоръжение Въоръжението на Pz.Kpfw.I се състои от две 7,92 мм картечници „Dreyse“ MG 13 в първите серии на Ausf А и Ausf B, а по-късните серии на модификацията Ausf B са въоръжение с две 7,92 мм картечници „Rheinmetall-Borsig“ MG34. Скорострелността им е в диапазона съответно 680 и 825 изстр/мин. Боекомплектът се състои от 61 пълнителя по 25 патрона всеки – общо 1525 патрона. Един сандък с 8 пълнителя е разположен в куполата, останалите в корпусаPerrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.5. От 1936 г. боекомплектът е увеличен на 2250 патрона (90 пълнителя).

Картечниците са монтирани на въртящия се купол, в обща маска, но могат да водят стрелба независимо една от друга. Маската може да се фиксира в хоризонтално „походно“ положение. При модификацията Ausf B спусъкът на лявата картечница е монтиран на ръчката за управление на въоръжението по вертикала, а спусъкът на дясната картечница на ръчката за завъртане на куполата. Ъгълът на възвишение на картечниците е +18°, а на наклон -12°Perrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.5. Танкът е оборудван с телескопичен прицел с 2х увеличение „Zeiss“ TZF 2.

Двигател и трансмисия На модификацията Ausf A е монтиран 4-цилиндров двигател „Krupp“ M305 с работен обем 3460 см3. Двигателят е карбураторен, хоризонтално разположен с въздушно охлаждане и мощност 57 к.с. (42 kW) при 2500 об/мин. Няколко машини са снабдени експериментално с дизелов двигател с въздушно охлаждане, но неговата мощност от 45 к.с. при 2200 об/мин е недостатъчна за нуждите на танка.Perrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.5 Диаметърът на цилиндрите е 90 мм, при ход на буталото 130 мм. Карбураторът е модел „Solex 40“ JEP. Горивната система се състои от два горивни резервоара с обща вместимост 144 л, разположени в моторното отделение, от двете страни на двигателя. Разходът на гориво при 100 км, при движение по шосе, е 100 л.

На модификацията Ausf В е монтиран 6-цилиндров двигател „Maybach“ NL 38TR с работен обем 3791 см3 и подобрена трансмисия. Двигателят е карбураторен, редови с водно охлаждане и мощност 100 к.с. (73,6 kW). Това налага използване на пет опорни колела.Perrett, Bryan German Light Panzers 1932 – 42, Osprey Publishing, 1983, ISBN 0-85045-483-2, стр.6 Диаметърът на цилиндрите е 90 мм, при ход на буталото 100 мм. Карбураторът е модел „Solex 40“ JEF II. Горивната система се състои от два горивни резервоара с обща вместимост 146 л, разположени в моторното отделение, вдясно от двигателя. Разходът на гориво при 100 км, при движение по шосе, е 125 л.

Трансмисията се състои от карданна предавка, двудисков съединител (предава на въртящия момент от двигателя до скоростната кутия) със сухо триене, предавателна кутия, механизми за завиване, бордови фрикциони, предавки и спирачки. Скоростната кутия е механическа, с 6 предавки (5+1) и е разположена в предната част на танка. При Ausf A е модел ZF „Aphon“ FG35, а при Ausf B – „Aphon“ FG31.

Ходова част Ходовата част при модификацията Ausf A е с четири опорни колела с гумено покритие и диаметър 530 мм и едно с малко по-голям диаметър, без гумено покритие, изпълняващо ролята на ленивец. Предното колело е на индивидуално окачване със спирална пружина. Останалите четири колела са монтирани по двойки и са закрепени помежду си чрез външна греда. Окачването им е общо на листови ресьори. В горната част са монтирани три опорни ролки. Поради по-голямата дължина на корпуса на модификацията Ausf В с 400 мм в ходовата част е добавено пето опорно колело, а ленивецът е повдигнат от нивото на земята. В горната част са монтирани четири опорни ролки. И при двете модификации водещото колело е разположено отпред, веригите са с дребни звена, двугребенни с ширина 280 мм. Натягането на веригата се осъществява посредством изместване на ленивото колело.

Електросистема Електросистемата на танка е изпълнена по еднопроводна схема и има напрежение 12V. Включва: генератор модел Bosch GTL с мощност 0,6 kW или Bosch RRCN с мощност 0,3 kW и два акумулатора със заряд 105 А/ч.

Средства за свръзка В зависимост от модификацията на танковете е монтирана различна апаратура за свръзка. Модификацията Ausf A е въоръжена с радиостанция Fu 2, а Ausf В с Fu 5. Във всяка от машините има комплект от сигнални флагчета и ракетен пистолет. Вътрешната връзка между екипажа се осъществява с помощта на звукова тръба.

Производство