Българска народна музика е музикален жанр, обхващащ предназначената за представяне пред публика музика, базирана на традиционния музикален фолклор в българското землище.
Тя се формира през първата половина на XX век, възпроизвеждайки и преинтерпретирайки предмодерната, главно селска фолклорна музика, която е откъсната от първоначалните си ритуални и битови контексти. Това става в две основни направления – опити за запазване на традиционната музика във форма, максимално близка до нейния автентичен вид, и адаптирането ѝ към различни нужди на съвременната публика – от високата култура до популярната музика.
По своя характер и изразни средства тя варира според регионите, в които е възникнала, затова е и разделена на няколко фолклорно-етнографски области.
Основни характеристики Традиционната българска фолклорна музика е предимно вокална, като инструменталният съпровод или изцяло инструменталните изпълнения са сравнително редки. Вокалната музика се изпълнява по-често от жени, а свиренето на инструменти е обикновено мъжко занимание.
В българската народна музика се използва голямо разнообразие от размери, но докато няколко преобладават, други почти не се срещат. Най-широко разпространен е простият размер , в който са мнозинството от всички записани мелодии. Характерни и повсеместно разпространени са сложните неравноделни размери, като ( и ), ( и ), (най-често ) и дори многовременните и . Петвременните размери най-често са във варианта , като се среща много рядко, с изключение на Родопската област. Размерите и са редки и нехарактерни за българската фолклорна музика. Разпространени са бавните безмензурни песни без отчетлив ритъм.
По отношение на тоналността преобладават дорийският и фригийският лад, срещат се също еолийски, хипофригийски, хиподорийски и миксолидийски лад, както и ориенталски ладове. По отношение на амбитуса мелодиите са сравнително тесни, най-често до квинта и секста, но също до кварта и терца. Срещат се също мелодии до нона и дори до децима, както и до секунда и прима (монотонни). Като цяло тесният амбитус е характер за по-стари песни, често свързани с определени обреди.
Мелодиите обикновено са кратки и се понижават към края, или, когато това не е така, завършват на височината на началото или малко под него. Типично мелодиите са разделени на два равни периода, идентични или леко модифицирани, с цезура помежду им, като всеки от тях съответства на стих от текста. Обичайно е разнообразяването на мелодията чрез вмъкване на думи с изменен ритъм в крайната стъпка на втория период или в началната стъпка на първия или втория период, като този подход е особено чест при рефрените от цели стихове.
Вокалната музика е предимно едногласна, включително при антифонно изпълнение, което е често срещано при хороводните песни. В същото време определени видове песни в някои региони, главно в Западна България, са двугласни, като двата гласа имат специфични означения – изпълнението на първия глас се нарича водене или окане, а на втория – тресене, одене или влачене. Обикновено тези двугласни мелодии имат тесен амбитус и започват в унисон, след което двата гласа се разделят, периодично се доближават и отново се събират в края. Вторият глас обикновено следва първия на един или два тона по-ниско, но понякога поддържа един постоянен бурдониращ тон.
Българската народна музика обикновено се класифицира в няколко основни групи според традиционната функция на мелодиите. Музиката, свързана с определени празници и обичаи, типично е вокална, с кратки и прости мелодии с ограничен амбитус, и е смятана за най-архаична. Друга група са песните, свързани с различен вид работа (не задължително по тематика), които най-често са безмензурни или речетативни и се характеризират с богато орнаментиране. Трета голяма група са хороводните мелодии, ритмични и с относително проста метрика.
Български фолклорни области България е разделена в няколко етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. Най-общо фолклорните области в България са седем:БЪЛГАРСКА НАРОДНА КУЛТУРА: ИСТОРИКО-ЕТНОГРАФСКИ ОЧЕРК, София: Наука и изкуство, 1981БЪЛГАРСКА НАРОДНА КУЛТУРА: ИСТОРИКО-ЕТНОГРАФСКИ ОЧЕРК, София: Наука и изкуство, 1981Колев, НИКОЛАЙ; БЪЛГАРСКА ЕТНОГРАФИЯ, София, Наука и изкуство, 1987detelina.wordpress.com
Северняшка Северняшката фолклорна област обхваща Северна България (без Лудогорието и Южна Добруджа). Географски областта включва две подобласти – Дунавската равнина и северната част на Старопланинската зона. Границите на областта се очертават на север от румънската граница, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Южна Добруджа, Лудогорието и Черно море. Добруджанска Добруджанската фолклорна област заема територията на историко-географската област Добруджа (вкл. Лудогорието), която освен в България се намира и в Румъния. На север е оградена от Дунав, на юг и запад от Северняшката фолклорна област, а на изток от Черно море. Шопска Шопската фолклорна област включва земите на областта Шоплук, която освен в България се намира и в Сърбия и Северна Македония. Тракийска Тракийската фолклорна област обхваща историко-географската област Тракия (без Родопите и Странджа), която освен в България се намира и в Турция и Гърция. Най-вече заради различия в танцовия фолклор обикновено бива поделена в две подобласти, едната подобласт включва Пазарджишко и Пловдивско, а другата Старозагорско, Хасковско, Ямболско, Сливенско, северната част на Бургаско, южната част на Лозенградско, вилаетите Родосто и Одрин и демите Орестиада и Димотика.
Странджанска Странджанската фолклорна област заема територията на планината Странджа, която освен в България се намира и в Турция. По отношение на танцовия фолклор не се различава особено от този в източната част на Тракия, поради което понякога е разглеждана като трета подобласт на Тракия. И все пак музикалният фолклор на Странджа е доста характерен и различим от този в източната част на Тракия, вследствие на което много изследователи я разглеждат като отделна фолклорна област. Македонска Македонската фолклорна област включва земите на почти цялата историко-географска област Македония, която освен в България се намира и в Гърция и Северна Македония. Родопска Родопската фолклорна област обхваща планината Родопи, която освен в България се намира и в Гърция.
Български народни танци Северняшка фолклорна област Търновско хоро Ганкино хоро Дайчово хоро Дунавско хоро Еленино хоро Пайдушко хоро Чичово хоро Ситно влашко Кулско хоро Черкезко хоро Кайма Грънчарско хоро Денинка (Денино Хоро) Шира Изручанка
Добруджанска фолклорна област Варненско хоро Ръченик Сборенка Ръка Опас Панделаш Куцата Сей сей боб Данец Джоката
Шопска фолклорна област Граовско хоро Шопска ръченица Кюстендилска ръченица Йовино хоро Селско шопско Ситно шопско Цоне, Мило чедо Петрунино хоро Годечко хоро
Тракийска фолклорна област Право тракийско хоро Чапраз Криви хора Криво пловдивско хоро Буенек Тракийска ръченица Трите пъти Джиновско хоро (Касъмската) Седи Донка Чирпанско хоро
Странджанска фолклорна област Трите пъти Прави хора Филек Нестинарски танци
Македонска фолклорна област Ширто Гинка Арап Испайче Малешевско хоро Мелнишко хоро Джангурица
Родопска фолклорна област Сворнато хоро Минка Бачовско хоро Енино хоро Чукано хоро
Български народни инструменти В българската народна музика се използват пет основни народни музикални инструмента: гайда, кавал, гъдулка, булгарина (тамбура) и тъпан. Други характерни за отделните фолклорни области инструменти са: тарамбука, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, медни звънци/чанове/, зурна и др. Някои от инструментите са характерни за почти цялата територия на България, а други са съсредоточени в определена фолклорна област. Така например цафарата е характерна само за северняшката фолклорна област, хармониката само за добруджанската фолклорна област, тарамбуката и зурната за македонската фолклорна област, чановете за родопската фолклорна област и т.н. Материалите, от които са произвеждани тези инструменти, са най-често дърво, кожа, волски или конски косъм при някои струнни инструменти, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината. Хармониката има по-сложно устройство и е направена от повече материали. Повечето от народните инструменти са духови (кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна). Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови), както и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните – тъпан, тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент. Хармониката в Добруджа наподобява акордеон, но в десния мануал вместо клавиши има бутони. Подробно описание на инструментите ще намерите в разделите за отделните фолклорни области.
Носии Северняшка Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна (бръчник) част, бродирана престилка, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и пола с червен вълнен бродиран колан.
Мъжката северняшка носия е белодрешна на запад от Искър (с тесни и плитки в горната си част гащи, наричани или беневреци или чешири, както и горна бродирана дреха с ръкави до лактите или без ръкав, без яка) и чернодрешна на изток.
Добруджанска Женската добруджанска носия се състои от червен сукман с бродерия (може пола и елече), дълга бяла памучна риза, черна вълнена престилка с бродерия, жълта кърпа с копринени ресни за главата и коланче. Среща се и шапка като гребен на петел (качуло).
Мъжката носия е чернодрешна, която се състои от черен панталон (гащи, потури), бяла памучна риза с бродерия на пазвата, вълнен червен пояс, характерна кърпа за главата и специфични дебели калцуни. Шопска Женската шопска носия се състои от черен или син вълнен сукман с бял и червен гайтан (плетен на плитка вълнен шнур), дълга бродирана риза от бял памучен плат, чиито ръкави се разширяват надолу, черен или син вълнен пояс с бял и червен гайтан.
Мъжката носия е белодрешна и се състои от черен или син елек с гайтан, бяла памучна бродирана риза, беневреци с бял или черен гайтан, черен или червен вълнен пояс. Тракийска Най-типичните народни носии за Тракийската област са женската сукманена и мъжката чернодрешна.
Сукманената женска носия е най-носената из цяла България. Състои се от бяла памучна риза и сукман, с типичните за всеки регион бродерии. В Тракийската област имаме богатство на бродериите и орнаментите. Най-често сукманът е без ръкави, но на някои места се среща с къс и дори с дълъг ръкав.
Мъжката чернодрешна носия се състои от бяла памучна риза, отново богато орнаментирана с типичните бродерии, тъмни потури и елек, който е също декориран. Странджанска Женската носия спада към сукманената, която се състои от риза, сукман (вълнена тъмноцветна дреха със затворена туникообразна кройка), предна престилка (прегач, фуста) и вълнен пояс с червен, оранжев или тъмновинен цвят. Предимно полите и пазвите на сукмана са с украса, изработена с везмо или с пришиване на цветни сукна. Украсата представлява сплетени разноцветни върви, гайтани, плетеници или дантели. Престилката обикновено е цветна, изпъкваща на черния фон на сукмана. Съчетава цветове като червено, зелено, жълто, бяло. Може да има и бродерия.
Мъжката носия спада към чернодрешната. Състои се от риза, горна дреха (елек, антерия, аба от черен вълнен шаяк), потури (шалвари, гащи, чешири), червен пояс, черен калпак. Абата е къса до пояса вълнена дреха, без или с ниска яка, която приляга до тялото. Ръкавите ѝ са дълги и тесни. Потурите са широки, с увиснало дъно между краката, отпред или отзад, от черен гайтан и са богато украсени. Македонска Македонската женска носия се състои от риза (кошуля), сая като горна дреха (клашник; от бял памучен плат с къси ръкави), червен или на ивици вълнен пояс, тясна дълга престилка (прегач) с втъкани цветни растителни мотиви, накити (ушници – за главата, пафти – за кръста, пендари, колани), забрадка, дебели шарени чорапи, цървули.