Рубидият (Rb) е с номер 37 в периодичната система на елементите. Той е много активен метал, при съприкосновение с въздуха той пламва и изгаря. Подобно на другите алкални елементи той прилича на натрия. Той е сребристо-бял метал с метален блясък, мек, пластичен, лек, лесно се реже с нож. Електро- и топлопроводим е. Има го в скалите, по-често в базалта, варовика, в някои глинени материали, дори в кръвта на животните. Среща се също и в много минерали на калия и лития. Той може да взаимодейства с кислород, неметали, вода и киселини.
Характеристики Съединения
Изотопи
Наличие
Производство
История Рубидият е открит през 1861 г. от Роберт Бунзен и Густав Кирххоф в Хайделберг, Германия, в минерала лепидолит чрез пламенна спектроскопия. Поради яркочервените линии в неговия емисионен спектър те избрали име, производно от латинската дума rubidus, означаваща „наситен червен“. Рубидият е второстепенен компонент в лепидолита. Кирххоф и Бунзен обработват 150 кг лепидолит, съдържащ само 0,24% рубидиев монооксид (Rb2O). Както калият, така и рубидият образуват неразтворими соли с хлороплатинова киселина, но тези соли показват лека разлика в разтворимостта си в гореща вода. Следователно по-малко разтворимият хексахлороплатинат на рубидия (Rb2PtCl6) може да бъде получен чрез фракционна кристализация. След редукция на хексахлороплатината с водород, процесът дава 0,51 грама рубидиев хлорид (RbCl) за по-нататъшни изследвания. Бунзен и Кирххоф започнаха първото си мащабно изолиране на цезиеви и рубидиеви съединения с 44 000 литра (12 000 галона) минерална вода, което доведе до получаването на 7,3 грама цезиев хлорид и 9,2 грама рубидиев хлорид. Рубидият беше вторият елемент, малко след цезият, открит чрез спектроскопия, само една година след изобретяването на спектроскопа от Бунзен и Кирххоф.
Употреба
Техника на безопасност
Бележки
Цитирани източници
Категория:Химични елементи Категория:Алкални метали