Росомач () е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 60 жители.
География Росомач е разположено в котловината Висок (Горни Висок), в южните склонове на Стара планина. През селото тече Росомачка река.
Над селото се намира връх Кукла (Росомачки връх).
История Според местни предания пръв в селото се е заселил дедо Дивлян от околностите на София. След като убива турчин, той бяга в долината на Росомачката река, където впоследствие идват братята му и други негови съселяни.Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-географска испитивања, Београд 1955, с. 35
В регистър от средата на XVI век селого се споменава под сегашното си име. То има 13 домакинства, двама неженени жители и четири вдовици, а приходът от него възлиза на 969 акчетаТурски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 148. В османски джелепкешански регистър от 1576 година е вписан един джелепкешан – Пею Берил.Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152. В 1606 година селото е споменато като Русемач във войнушки списък.
Традиционни занаяти в Росомач са овцевъдството и дюлгерството. Около 1871 година от майсторите Гога Йованов и Кентчо Пешин е построена местната църква „Света Петка – Параскева“.Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 22 – 23, 112 – 114.
През 1870 година в Росомач е отворено едно от най-старите селски училища във Висока. В него, при даскал Нейко учат и деца от околните села.Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 102.
През 1878 година селото попада в Сърбия. По границата, определена от Берлинския договор от 1878 година, част от землището на Росомач остава в Княжество България.Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14. В 1879 година селото е включено във Височки срез на Пиротски окръг. Според сръбския автор Мита Ракич през 1879 година Росомач има 56 къщи, 465 жители (241 мъже и 224 жени). Един от мъжете е грамотен.Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 374, 393.
През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Росомач е част от Височкоржанска община на Пиротска селска околия и има 560 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
Население 1948 – 606 жители. 1953 – 590 жители. 1961 – 440 жители. 1971 – 337 жители. 1981 – 166 жители. 1991 – 107 жители. 2002 – 60 жители.
Според преброяването от 2002 година всичките 60 жители на селото са сърби.
Културни и природни забележителности Църква „Света Петка – Параскева“. Еднокорабна куполна постройка с тристенна отвън апсида, построена около 1871 година, вероятно на мястото на по-стара. Долната част на възпоменателния надпис на южната страна е изчукан поради сръбски шовинистически причини, както смята Николай Тулешков. Иконостасът е дело на Никола Образописов от Самоков и е изработен главно през 1872 година. По-късно върху фасадата е работил и крушовският зограф Наум Николов. Росомачко ждрело на Росомачка река, намиращо се между село Славиня и Росомач.
Личности Родени в Росомач Гаврило Виданович – Сазда (1922-) - югославски партизанин, преподавател по география в Университета в Ниш Георги (Гога) Йованов – майстор-сторител от Славинската школа, построил църквите в Живовци и Росомач.Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 22 – 23, 95, 112 – 113. Други Качо Станков (1842 – 1904) – български учител, търговец и обществен деец, по произход от Росомач
Бележки
Категория:Села в Град Пирот