Михаил Цвик е руски журналист и латвийски журналист, поет, драматург, сценарист и писател, автор на произведения в жанровете криминален роман, драма и любовен роман. В България е издаван и като Михаел Цвик.
Биография и творчество Михаил Миронович Цвик е роден на 4 юли 1893 г. в Лиепая, Латвия (тогава в Руската империя). Има еврейски произход.
В началото на 1910-те години започва активно да пише в различни вестници в Санкт Петербург. След Февруарската революция става секретар на Комитета на журналистите при Временното правителство на Керенски. На 25 февруари 1918 г. става член на Московското дружество на руските драматурзи и композитори. През 1919 той напуска Съветска Русия и отива в Латвия, която провъзгласява независимост. На 7 септември 1919 г. става доброволец в латвийската армия и участва във военни действия срещу войските на Бермон-Авалов в близост до мост над Западна Двина (Даугава), където през октомври 1919 г. е ранен и я напуска на 15 януари 1921 г. След войната става член на Дружеството на еврейските освободители на Латвия.
Публикува в различни латвийски периодични издания, вкл. в списанията „Свободная мысль“, „Рижский курьер“, „Рижский огонёк“, „Театр и жизнь“. Подписва се като Михаил Миронов. През 1923 г. е публикуван първият му поетичен сборник.
В края на 1920-те години отива в Берлин, където активно развива писателската си кариера. Пише сценарии за „Nivo-film“. Автор е също на повече от 30 криминални романа на руски, както и на немски и латвийски. След идването на власт на нацистите се връща в Латвия, където пише във вестник „Сегодня“ в Лиепая. От 1938 г. всички негови произведения са забранени за публикуване в СССР.
Автор е на общо 32 романа (от които 24 са на немски, 4 на латвийски и 4 на руски), 500 разказа, и голям брой стихотворения. Неговите пиеси (написани под името на Михаил Миронов) са поставени в Санкт Петербург, Нижний Новгород, Вологда, Ярославл, Харбин, Рига и Лиепая.
Михаил Цвик е разстрелян като евреин през юли 1941 г. в Лиепая.
Произведения частична библиография Слова на палитре (1923) Седые волосы (1929) Apburošais dēkainis (1937) Laimes pēdās, В поисках счастья (1937)Борба за щастие, изд. сп. „Домакиня и майка“ (1939), прев. Лилия Георгиева-ЛевенсонПо дирите на щастието, изд. „Боивест“ (1993), прев. Zem Parīzes debesīm, Под небом Парижа (1937) Bezbailīgie, Бесстрашные (1938) Очаровательный проходимец (1938) Браслет Тутанхамона (?) Роковая ошибка (?)
В България са издадени още Близнаци, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (1993), прев. Д. Бойков Приказки за жени, изд. 1940 г., изд. „Стрелец прима“ Пловдив (1993), прев. Георги Ковачев Аз обичам двама мъже..., изд. „Стрелец Прима“ (1993), прев.
Източници
Автобиография като Михаил Миронов Биография в „Russianresources“ – Балтийски архив Биография в „Samizdatek“ Биография в „Latvian Jewish Intelligentsia“ Биография в Летейская библиотека
Външни препратки
Категория:Руски журналисти Категория:Автори на криминални романи Категория:Автори на любовни романи Категория:Латвийски сценаристи Категория:Латвийски драматурзи Категория:Латвийски романисти Категория:Латвийски поети Категория:Родени в Лиепая Категория:Починали в Лиепая