Тодор Костов Нейков е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33-ти пехотен свищовски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Тодор Нейков е роден на 19 август 1868 г. в Чирпан, Османска империя. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва през 1889 г., като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. Служи в 9-и пехотен пловдивиски полк и във Военното училище. През 1899 е произведен в чин капитан. През 1903 г. като капитан от Военното училище е командирован за обучение във Военнопедагогическите курсове в Санкт Петербург, които завършва през 1904 година. (Цит: ВИ, № 71, 19 юли 1903; № 63, 26 юни 1904; Списък на генералите и офицерите (1911), с. 107) Като капитан командва 8-а рота от 21-ви пехотен средногорски полк. На 14 април 1910 г. в чин майор.

Служи в 22-ри пехотен тракийски полк и като началник на 4-то полково военно окръжие.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 1 април 1914 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Тодор Нейков е част и командир (от 1917) на 33-ти пехотен свищовски полк, това е единственият български полк, който никога не е губил сражение. Разположен на фронта в Македония, а през 1915г. и в Поморавието и на Косово поле. В рамките на един боен ден на 14.10.1916г. от рано сутринта до късно вечерта в участъка Кенали-Меджитли 33-ти пехотен Свищовски полк разгромява 34-ти и 44-ти френски пехотен полк и 4-ти руски специален полк, като противникът който е атакувал с превъзхождащи войски дал над 2000 убити и ранени войници и 4 офицери. На 15.10.1916г. атаката се повтаря като отново е отразена с големи загуби за противника. По това време полкът е в състава на 1-ва бригада от 6-та Бдинска дивизия. Тодор Нейков е един от хората с най-голяма заслуга за победата на България при Дойран 18-19.09.1918, за която служба „за отличия и заслуги през втория и третия период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 2 класДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 106 – 107 и съгласно заповед № 464 от същата година по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 1 класДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 57 – 58.

След войната е назначен за началник на 2-ра пехотна тракийска дивизия, на 1 декември 1920 г. е произведен в чин генерал-майор и на 4 декември същата година е уволнен от служба.

Семейство Тодор Нейков е женен с 3 деца.

Военни звания Подпоручик (18 май 1889) Поручик (2 август 1892) Капитан (1899) Майор (14 април 1910) Подполковник (1 април 1914) Полковник (16 март 1917) Генерал-майор (1 декември 1920)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1889) Военнопедагогически курсове в Санкт Петербург, Руска империя (1903 – 1904)

Бележки

Източници

"Следъ Богинята на победите. Наборски из походите и боевете на 33. пехотен Свищовски полк.", София. 1918г.

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Родени в Чирпан Категория:Български офицери от Тракия