Пьотър (Петър) Петр ович Логинов () е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864), Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японската война (1904 – 1905). Български офицер, полковник. Началник на Западния военен отдел в Министерството на войната на Княжество България и командир на 1-ва пехотна бригада от Българската войска.
Биография Петър Логин е роден на 24 април 1842 г. в Руската империя. Постъпва на военна служба на 13 юни 1862 г. Завършва Павловски кадетски корпус с назначение в лейбгвардейския Литовски полк.
Завършва и Николаевска инженерна академия.
Освободен от руска служба на 24 февруари 1880 г. Постъпва в Българската армия и на 3 януари 1880 г. е назначен за началник на Западния военен отдел в Министерството на войната. По-късно служи като командир на 1-ва пехотна бригада.
Връща се в Русия и постъпва в Руската армия на 1 февруари 1884 г.
Генерал-лейтенант Петър Логинов умира на 6 февруари 1910 г.
Военни звания Подпоручик (13 юни 1862) Поручик (26 юли 1864) Щабскапитан (16 април 1867) Капитан (30 април 1875) Полковник (27 юли 1877) Генерал-майор за отличие (30 август 1889) Генерал-лейтенант за отличие (11 ноември 1904)
Образование Павловски кадетски корпус Николаевска инженерна академия
Заемани длъжности Командир на рота (3 години и 2 месеца) Старши адютант завеждащ домакинството в полевия щаб на действащата армия (2 ноември 1876 – 26 юни 1879) Началник на Западния военен отдел от Българската войска (от 3 януари 1880) Командир на 1-ва пехотна бригада от Българската войска Командир на гвардейска батарея (20 юни 1884 – 5 септември 1885) Командир на 146-и Царицински пехотен полк (5 септември 1885 – 14 ноември 1888) Командир на Лейбгваредейския гренадирски пехотен полк (14 ноември 1888 – 9 ноември 1898) Командир на 1-ва бригада от 2-ра гвардейска пехотна дивизия (2 ноември 1895 – 24 ноември 1899) Офицер на разпореждане на командването на 2-ра Манджурска армия (11 ноември 1904 – 3 януари 1906) Офицер на разпореждане на началника на генералния щаб (3 януари 1906 – 15 декември 1906) Управление на генерал-инспектора на пехотата (15 декември 1906 – 28 ноември 1907) Генерал за поръчки при генерал-инспектора на пехотата (от 28 ноември 1907)
Награди Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878) Орден „Свети Станислав“ I степен (1895) Орден „Света Анна“ I степен (1898) Орден „Свети Владимир“ II степен с мечове (1905)
Източници Списокъ генераламъ по старшинству. Част I, II и III, Составленъ по 1-е Января 1910 года, С.-Петербургъ, 1910, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), с. 165.
Овсяный Н. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского).
Категория:Генерали на Руската империя Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Руснаци в България