Ханс фон Левалдт (24 юни 1685 – 16 ноември 1768), известен също като Йохан фон Левалд(т), е пруски генерал-фелдмаршал. Той се присъединява към въоръжените сили през 1700 година и е участник във всички пруски полеви операции от Войната за испанското наследство до Седемгодишната война. Прочува се по време на войната на Фридрих Велики с австрийците в силезката и седемгодишната война.
Произход Левалдт е роден в Легитен около Лабиау в херцогство Прусия. Майка му Естер Мари произхожда от старата пруска фамилия.Bernhard von Poten, Lehwaldt, Hans von. Allgemeine Deutsche Biographie, herausgegeben von der Historischen Kommission bei der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, Band 18 (1883), с. 166 – 167, Digitale Volltext-Ausgabe in Wikisource, (Version vom 30 January2017, 19:35 Uhr UTC)
Военна кариера През 1699, Левалдт започва военната си служба като влиза в батальон „Вайсе гренадер-Гарде“ (номер 18). Участва във Войната за испанското наследство от 1702 и получава бойното си кръщение в обсадата на Венло. През пролетта 1704, батальонът му се сражава в битката при Бленема, след която Левалдт е произведен в чин фендрих на 16 септември. От 29 септември до 6 октомври участва в обсадата на Хагенау.
По-късно Левалдт участва в походи в Померания срещу Швеция в 1715, по време на Великата Северна война.
Дейност по време на Войната за австрийското наследство В началото на пруската война с Австрия, Левалдт е част от армията на княз Леополд фон Анхалт в провинция Бранденбург, и навлиза с него в Силезия през 1742. Там той участва в битката при Хотузиц на 17 май. Пруският успех в тази битка води до Договора Бреслау.
Във втората Силезийски война той е, първо, с генерал Mарвиц в Горна Силезия, а след това командир на специален корпус срещу австрийците на 14 февруари 1745 в Халбершвердт. С действията си, потвърждава вярата на Фридрих в него. Фридрих награждава Левалдт с орден Pour le Mérite в 1742 г., след Първата Силезийска война и с Орден Черен орел на 4 февруари 1744.
Левалдт е произведен в генерал-фелдмаршал на 22 януари 1751. Фридрих му присъжда диамант-медальон със своя портрет на синя лента. Вилхелм Дитрих фон Буденброк и Фридрих Вилхелм фон Досов са единствените, получили такъв медальон.MacDonogh, с. 247
Седемгодишна война Политическото напрежение нараства през 1756, а Фридрих изпраща Левалдт да командва войските в Източна Прусия, за да засили армията. Руският генерал-фелдмаршал Степан Фьодорович Апраксин командва армия от около 55 000 мъже и влеизе в Източна Прусия през 1756 като превзема Мемел, който се превръща в база за инвазия в останалата част от Прусия. Апраксин се опитва да обкружи прусаците с голяма армия, но Левалдт успява да избегне капана; вместо това, 25 000 войници водени от него засича отряд под командването на Василий Лопухин в Грос-Егерсдорф. Лопухин е убит, а останалата армия на Апраксин идва на помощ. Левалдт губи 4600 души, а Апраксин 7000.Spencer C. Tucker,A Global Chronology of Conflict: From the Ancient World to the Modern, ABC-CLIO, Dec 23, 2009, с. 171. Апраксин поема към Кьонигсберг, но претърпява значителни загуби заради слабо продоволствие.MacDonogh, с. 260 Апраксин се оттегля от провинцията след като получава фалшиво съобщение за това, че императрица Елисавета Петровна е починала. След това Левалдт организира блокадата на Щралзунд, задържайки шведските сили в района на Балтийско море.
Поради лошо здраве, Левалдт е преместен в Берлин, където става управител на града през 1759. Левалдт е почива в Кьонихсберг през 1768 г. и е погребан в църквата Юдитен.
Външни препратки
Библиография
Joachim Engelmann und Günter Dorn: Фридрих дер Гроссе und Сена Женераль, Friedberg 1988. Бернхард фон Потен: Lehwaldt, Ханс фон. В: Allgemeine Deutsche биографическая картина (ADB). Бр. 18, с. 166 – 67.
Категория:Родени през 1685 година Категория:Починали през 1768 година Категория:Пруски фелдмаршали Категория:Носители на орден Pour le Mérite Категория:Починали в Берлин