Янко Иванов Сакъзов е български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти.
Биография Янко Сакъзов е роден на 24 септември 1860 година в Шумен. Учи в Русия (1878 – 1881), Германия (1881 – 1883), Лондон (1883) и Париж (1884). През този период се запознава с работите на политически философи, като руските народници, Карл Маркс, Луи Блан, Пиер-Жозеф Прудон.
След завръщането си в България през 1884 година е учител по естествени науки и история в Шумен. За известно време работи заедно с Димитър Благоев, друг от основоположниците на българското социалистическо движение, чрез когото се запознава с възгледите на Георгий Плеханов. От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.
След 1890 г. Сакъзов редактира вестник „Ден“ - издание на Българския социалдемократически съюз (БСДП),Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 89, 05 януари 1894 год., стр. 4 на който той е сред основателите.
Делегат е на ІІІ конгрес на ІІ Социалистически интернационал в Цюрих, Швейцария от 9 до 13 август 1893 година. След приключване на конгреса, той се завръща в България и по препоръка на Карл Кауцки, заместващ президента на Втория Социалистически интернационал Фридрих Енгелес, който е тежко болен и се лекува в Лондон, Янко Сакъзов започва активна дейност по обединяването на разцепилите се на две през 1892 година партии на българските социалдемократи в една партия.
През 1894 година БСДП се обединява с групата на Благоев в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
Резултатът не закъснява - българските социалдемократи печелят изборите за кмет и общински съветници в град Дряново и за първи път в Царство България има кмет-социалдемократ.
А на изборите за Народно събрание на Царство България са избрани двама български социалдемократи - Янко Сакъзов и Никола Габровски.
Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893 – 1894 г.), VIII (1894 – 1896 г.), XII (1902 – 1903 г.),Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 12 / 14 февруари 1902 г., стр. 1 XV–XIX (1911 – 1923 г.), XXI–XXIII (1923 – 1934 г.) Народно събрание.
По време на Селските бунтове от 1900 година Сакъзов създава списание „Общо дело“, на чиито страници се застъпва някои елементи за Бернщайновата ревизия на марксизма, както и за солидарност и включване в социалистическото движение на селското население - „общо дело“ на различните „производителни слоеве“ и за утвърждаване на демокрацията в страната. Тези идеи предизвикват острата реакция на Димитър Благоев, който се придържа към ортодоксалния марксизъм и механистичното му прилагане към прединдустриалното българско общество. Този конфликт довежда до разцеплението на БРСДП през 1903 година, като Сакъзов оглавява партията на широките социалисти БРСДП (ш.с.), а Благоев - на тесните социалисти БРСДП (т.с.).
Янко Сакъзов е всепризнат лидер на широките социалисти до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 2 от 29 юни 1917, стр.3
Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.
Янко Сакъзов се проявява като принципен политик-социалдемократ: с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията, протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личният режим ще доведе до сблъсък между съюзниците, през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България, бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.
След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.
Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.
Семейство Женен за писателката Анна Карима, с която имат 3 деца. По-късно от съжителството си с Вера Стаматова има син Анатол.
Памет На Янко Сакъзов е наречен булевард в София ().
Библиография „Цезаризъм или демокрация“ (1903), „Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти“ (1906) „Българите в своята история“ (1910)
Бележки
Външни препратки Снимка: Глава на Янко Сакъзов от Димо Лучанов, 1940 г. Агенция Фокус от 2 февруари 2006 г. Janko Sakasoff Neoslavism, Balkan Federation and Social Democracy
Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български социалисти Категория:Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) Категория:Български министри Категория:Родени в Шумен Категория:Починали в София